ТЕКСТЪТ НА БЕНЕДИКТ XVI ПОВДИГА МНОГО ВЪПРОСИ

година 2019 / брой 141, Мари-Жо Тиел пред в. Ла Кроа

След срещата „Защита на децата в Църквата“ Бенедикт XVI публикува текст, за да „помогне да преживеем този труден миг“. В него той основно заклеймява революцията от 1968 г. Какво мислите вие?

Историята на Църквата показва, че посегателствата, извършвани от духовници, не датират от вчера. Още от първите векове на християнството Съборите в Елвира и Анкира осъждат посегателствата срещу момчета и в тези осъждания са упоменати и духовниците. Текстът Crimen Sollicitationes, публикуван през 1962 г. от Ватикана, възпроизвежда текст от 1922 г., който пък се основава на Sacramentum Penitentiae на папа Бенедикт XIV, писан през 1741 г.!

В същото време проучванията сочат, че пикът на тези посегателства, извършени от свещеници, е между 1960 г. и 1980 година.

Вярно е, че обществото след 1960 г. се характеризира с криза на авторитета и сексуална всепозволеност. Ала този контекст не е достатъчен, за да обясни самата криза.

Бенедикт XVI остава в перспективата на подчинението на нормата, най-вече в сферата на сексуалната и семейна етика. Ала защо тази етика, която свещениците би трябвало да разпространяват, търпи провал при прилагането си? Струва ми се, че Църквата се е фокусирала върху един посттридентински образ на свещеника, който не му предлага достатъчно ресурси, за да поеме сам той отговорността за собствения си сексуален живот. Тук не може да се пренебрегне въпросът за формирането на свещеника и за възможния принос на науките за човека, неща, които по учудващ начин липсват в текста.

Кризата с посегателствата не се ли дължи на зараза, следствие от господстващия релативизъм?

В етиката би трябвало да се отчитат едновременно законът, индивидът, който го прилага, както и ситуацията. Изолирането само на нормата води до легализъм. Изолирането само на индивида – единствено до субективизъм. Изолирането само на ситуацията пък е равносилно на ситуационизъм. Важно е да се обхванат в анализа трите елемента, за да се стигне до извод, основаващ се едновременно върху вярата и върху науките за човека.

В този контекст деяния като изнасилването или убийството изглеждат, разбира се, неоправдани. Ала тъкмо моята съвест е тази, която казва, че тези деяния, каквито и да са конкретните случаи, всъщност са злодеяния. За да може една норма да функционира в практиката, трябва да бъде припозната по устойчив начин от съвестта. Ако нормата е чисто външна (в перспективата, отстоявана от някои неотомисти), тя лесно може да бъде престъпена. Ето една от причините да имаме такъв брой посегателства през тези години.

Според Бенедикт XVI педофилията основно се дължи на загубата на усет за Бога. Какво мислите вие?

Ако педофилията се дължи на липсата на вяра, защо тогава има толкова свещеници, които са извършвали посегателства? Защо сред тях са и някои от големите основатели на нови религиозни общности, хора, които иначе папа Йоан Павел II ни даваше за пример?

Защо Бенедикт XVI не е удовлетворен от анализа, направен от папа Франциск, включително и по време на срещата, посветена на борбата със сексуалните посегателства, състояла се през февруари? Защо не отчита системния аспект на кризата? Изглежда, че той не вижда цялостния проблем, връзката на посегателствата с властта и със съвестта, които отсъстват изцяло от неговия текст. Затова този текст повдига много въпроси.

 

Превод от френски: Тони Николов

Търси