BG | RU

ТЕМАТА ЗА СВОБОДАТА НА ВОЛЯТА В „ШЕСТОДНЕВ“ НА ПРЕЗВИТЕР ЙОАН ЕКЗАРХ И НЕЙНАТА АКТУАЛНОСТ ДНЕС

година 2022 / брой 169, Чавдар Спасов

  

Презвитер Йоан Екзарх, който твори в края на IX и началото на X век, е сред най-изявените и почитани книжовници от периода на Златния век на средновековната българската книжнина. Като духовник и писател презвитер Йоан Екзарх ни впечатлява с философските и богословските си познания и така се утвърждава сред най-ерудираните учени на своето време. В „Шестоднев” желанието на автора е било да представи на съвременниците си една стройна система за света, основаваща се на богословското познание, изградено върху тълкуванието на текстовете от Свещеното писание. Така той е искал да ги улесни в избора им на нравствени ориентири, черпейки вдъхновение преди всичко от словото на Спасителя. Както отбелязва проф. Иван Панчовски: „Антропологията на Йоан Екзарх се издига до голяма висота, като се изгражда върху библейска основа, но в основата си черпи материал също от древногръцката философия и от светоотеческата литература”[1]. Презвитер Йоан Екзарх е бил дълбоко убеден, че като най-висше Божие творение със свободна воля човекът трябва да следва единствено пътя на собственото си усъвършенстване, стремейки се да върши добри и богопристойни дела, и така не само да постигне желаното от всеки човек щастие, разбирано като процес на хармонизиране на човешкия дух с Божия, но и да си добие живот вечен в Божието царство. Тези негови възгледи ни дават ясен ориентир какви да бъдем и как да постигнем нравствено съвършенство, към какво да се стремим и как да приведем нашата ценностна система в съответствие с Христовото учение, на какъв етос трябва да се градят взаимоотношенията ни. За презвитер Йоан Екзарх човекът е най-съвършеното Божие творение, създадено да бъде венец на всичко сътворено преди него, тържество на Божията промисъл в един свят на хармония. Тази своя позиция презвитер Йоан Екзарх защитава непоколебимо и страстно в „Шестоднев”, позовавайки се преди всичко на Свещеното писание. Той привежда множество доказателства в защита на своите догматически и етически възгледи както от Стария, така и от Новия завет, отстоявайки разбирането, че всеки човек притежава свободна воля, защото Бог ни е дал правото на свободен избор. В противен случай не само Божиите заповеди биха се обезсмислили, но и Христовата саможертва. За старобългарския книжовник, философ и богослов силата на ума, способностите ни и вдъхновената от Бога човешка душа са в основата на нашето богоподобие. Благодарение на душата си човекът е венец на Божията премъдрост, защото тя го отличава от всичко друго, сътворено от Господа. Ако не беше разумно същество с богоподобна душа, човек не би могъл да отдели доброто от злото, не би могъл да избере по кой път да върви – дали по пътя на греховността, или по този на добродетелността. За презвитер Йоан Екзарх човек е истински свободен, когато не таи в сърцето си злоба, завист, омраза, затова и следването на Божиите повели е в основата на добродетелността, още повече че всичкото зло ни е подчинено, тъй като сме сътворени със свободна воля. Затова и всеки от нас трябва много да внимава за делата си, защото небесният Отец ни съди според тях. Като се обръща към тези, които са приели да следват заръките на Спасителя, презвитер Йоан Екзарх ги съветва да отстояват докрай своята праведност, да са човеколюбиви и милостиви, ако наистина искат да се уподобят на Бога. Той също акцентира и на това, че човек трябва да осъзнае високото си предназначение и да се стреми към нравствено съвършенство в съответствие с евангелското слово на Иисус Христос. За него любовта към хората е най-важният критерий за праведност, изразен съвсем ясно от Спасителя: „обичай ближния като самия себе си” (Мат. 19:19). Ето защо в аргументацията си си служи със старозаветния текст за Сътворението, като разисква и по проблема за грехопадението. Убеден е, че първите хора също са имали свободна воля, когато са престъпили Божията забрана, вкусвайки от дървото на греха, затова и Божието наказание е напълно основателно и справедливо.


В композиционно отношение „Шестоднев” следва стриктно библейския текст за Сътворението на света от Бога. В центъра на своите виждания презвитер Йоан Екзарх поставя въпроса за богоподобието, като се стреми да ни даде отговор какво всъщност стои в неговата основа. И този отговор е категоричен – човешката душа, която е „вдъхната от Твореца”[2]. Защото, казва той, единствено човекът „притежава разумна и мислена душа”[3], която е „безсмъртна”[4] по подобие на своя Създател, и свободна, тъй като „никой на земята не може да я владее поради нейната природа”[5]. Така човекът се превръща във венец на Божията премъдрост, в живо свидетелство на Неговото могъщество, на Неговата сила и мощ. Със своето благодатно вдъхване небесният Отец сътворява човека по-достоен и по-велик от всичко друго. Така авторът на „Шестоднев” ни дава отговор и на въпроса защо именно човекът е сътворен последен: „Не за безчестие, а за почит... Домът бе изграден и господарят на дома се въвежда в него”[6]. За презвитер Йоан Екзарх дори многобройните звезди по звездния небосклон са по-незначителни от човека. Той е убеден, че човекът със своя ум стои по-високо от цялото видимо творение, защото само сред целия познат и видим живот е „единственото разумно и разсъдливо същество и единствен има разумна душа и наистина е създаден по образ и подобие на своя невидим Творец”[7].Именно душата, посочва авторът на „Шестоднев”, ни отличава от всички останали живи твари, населяващи земната шир. Философът богослов продължава своите разсъждения, като уточнява, че „по подобие” означава „съвършенство и спасение според нашата свободна воля”[8]. Основният му аргумент е, че нашият Отец и Създател ни е дал правото на свободен избор. (...)


 


[1] Иван Панчовски, Нравствените възгледи на старобългарските писатели. В: Годишник на Духовната академия, т. 15, София, 1966, с. 106.


[2]Йоан Екзарх, Шестоднев, София, 1981, с. 232.


[3]Пак там, с. 233.


[4]Пак там, с. 234.


[5]Пак там.


[6]Пак там.


[7]Пак там.


[8]Пак там, с. 233.




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2022 hkultura.com Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org