УРОЦИТЕ ОТ ПОСЕЩЕНИЕТО НА ПАПА ФРАНЦИСК

година 2019 / брой 141, Проф. Владимир Градев

Като дългогодишен посланик към Светия престол, как видяхте посещението на папа Франциск? Защо дойде той в България? Към кого бяха насочени неговите основни послания – към българите, към католическия свят или към още по-широка аудитория – към света?

Според мен посещението на папа Франциск беше едно от големите не само обществени, но и духовни събития в живота на България през последните десетилетия. Защо успя то? Защото се случи пряката, непосредствена среща между папа Франциск и българския народ и това е най-важното и хубавото в това посещение. Сигурен съм, че тъкмо неговата човешка топлота и всеотдайност, скромност и доброта ще останат най-силно в паметта и сърцата на хората. Не помня от посрещането на българските национали през 1994 г. по улиците на София да е имало толкова хора, спонтанно излезли с празнично, радостно настроение, за да видят и приветстват папата. Не е имало посещение на друг политически лидер или духовен водач, което да е предизвикало такава симпатия и въодушевление, дори посещението на папа Йоан Павел II съвсем не предизвика такъв масов отклик.

А защо дойде папа Франциск в България? В България той дойде, казва ни го с мотото на своята визита „Мир на земята“, по стъпките на папа Йоан XXIII, „българския папа“, както той сам обичаше да се нарича заради деветте години, които прекарва в България през 20-те и 30-те години на миналия век.

Мирът е възможен, това дойде, на първо място, да каже на целия свят от България папа Франциск, и можем да го постигнем, когато осъзнаем, че всички хора не само имат еднакво достойнство пред Бог, но трябва да имат също това достойнство и в нашия свят, тук долу на земята. Когато това се случи, тогава ще има и мир, а той е винаги над конфликтите и противоречията, които не трябва да бъдат загърбвани, а решавани чрез искрен и честен диалог както между народите, така и между религиите.

Той дойде, значи, не за да доказва силата и надмощието на католицизма над православието, а напротив, за да ни покаже, че няма нищо страшно в това, че сме различни, че различията не трябва да ни плашат, разделят, затварят в себе си, а да ни радват и обогатяват, да ни карат да излизаме от себе си и да общуваме помежду си, а когато има проблеми между нас, да търсим в един, както вече казах, открит и честен диалог причините за тях, както и пътищата за тяхното решаване.

Папа Франциск, това показа той и при посещението си в Синода, приема съвсем ведро и спокойно несъгласието и дори отхвърлянето, защото осъзнава необходимостта диалогът да се запази отворен, не само да се представят и излагат различните позиции, но да направи всичко възможно, те да продължат да си говорят, докато разберат, че единството винаги е по-голямо от това, което понастоящем ги разделя.

Може ли да направите сравнение между неговата визита в България и Република Северна Македония? Какво ви направи впечатление?

Признавам, трудно ми е да направя подобно сравнение, не можах да проследя непосредствено и отблизо посещението в нашата съседка, просто не бях по улиците на Скопие в този момент и не можах да усетя дали неговите жители посрещат по същия спонтанен и възторжен начин папата, а за мен това е мерилото за успеха на такова посещение. Направи ми, разбира се, впечатление, че самият Франциск оцени своето пътуване като две различни визити в две съвършено различни страни – ние сме склонни да виждаме общите моменти между нас, но на него очевидно са му направили по-голямо впечатление разликите между нашите страни и обществено-политическите ни и религиозни ситуации. В България папа Франциск дойде като човек на мира по примера и стъпките на папа Йоан XXIII, в Северна Македония той отиде като човек на милосърдието по примера и делата на майка Тереза. Така Франциск изрази своята почит и духовна близост към тези двама големи светци на Католическата църква от ХХ век и същевременно показа, че в сърцето на своята мисия той вижда именно милосърдието и мира. Така че поне за папа Франциск двете визити взаимно и хармонично се допълваха. (…)