BG | RU

ВОЙНАТА И БОГОСЛОВИЕТО НА НЕНАВИСТТА

година 2022 / брой 171, Димитър Спасов

  

В началото на XVI век известният доминикански богослов Франсиско де Ви­тория[1], един от защитниците на правата на индианците от Новите земи, пише следното: „Въпреки че въпросните варвари не са напълно умопомраче­ни, те не са далече от това. (…) Те не могат или вече не са в състояние сами да се управляват по-добре от умопомрачените или от дивите зверове и жи­вотните (…) Тъпоумието им далеч превишава това на децата и лудите от другите страни“.[2]И още две свидетелства от епохата, които откриваме в книгата на Цветан Тодоров Завладяването на Америка. Въпросът за другия. Първото е на доминиканския монах Томас де Ортис: „Те са тъпи и смахнати. Не ценят истината, освен когато е в техен интерес; непостоянни са. (…) Грубияни са. (…) Не се поддават на възпитание. От наказанията не извличат поука. (…) На десет-дванадесетгодишна възраст като че ли дават надежда за известна цивилизованост и някакви добродетели, но по-късно стават ис­тински скотове. Поради това смея да твърдя, Бог не е сътворил по-порочно и животинско племе, напълно лишено от добрина и култура“.[3]А ето и част от възгледите на Хуан Хинес де Сепулведа, философ и доминиканец, който ни­кога не е стъпвал в новооткритите земи: „По отношение на благоразумие, сръчност, добродетелност и човечност тези варвари отстъпват толкова на испанците, колкото децата на възрастните и жените на мъжете; между тях и испанците съществува такава разлика, колкото между суровите и жес­токите, от една страна, и най-милосърдните, от друга, между крайно невъз­държаните и въздържаните и умерените; и смея да твърдя, че тази разлика е не по-малка от разликата между маймуните и хората“.[4]


Възможността за подобно говорене, публичното обсъждане на въпроса дали кърмачките изпитват болка и страдание при отнемане на децата им, ярост­ното дискутиране в продължение на години дали и тези са сътворени по Божи образ, или в йерархията на ценностите се намират на едно стъпало с живот­ните, превръщат началото на колонизирането и християнизацията на Аме­рика в голям и срамен провал. Въпреки папската була Sublimus Dei от 1537 г., коя­то признава наличието на душа у индианците и забранява превръщането им в роби, въпреки сърцатото служение на прочутия епископ на Чиапас Бартоломе де лас Касас[5], въпреки усилията на хилядите доминикански, францискански и йезуитски мисионери, които се опитват да ограничат зверствата и жесто­ките порядки, често пъти с цената на живота си. Въздухът вече е отровен.


Първата половина на XVI век изобилства с потресаващи разкази на очевидци за зверствата на конкистадорите към туземното население: сеене на смърт за забавление, за да се провери дали сабите са добре наточени, хранене на ку­четата с пеленачета, изтръгнати от майките им, дървета, окичени с обе­сени индианки, на чиито стъпала висят техните деца… Насилие без повод и без каквато и да е видима необходимост, единствено и само защото вече е в ход страшно разчовечаване на жителите на цял един континент. Имаш си работа или с някакви обекти (историкът Гонсало Овиедо съветва диваците да не бъдат удряни със саби по главата, защото черепите им са много твър­ди и дебели и остриетата могат да се повредят), или със слуги на дявола. „А барутът срещу езичниците е тамян за нашия Господ“, казва същият автор.[6]


А сега да се прехвърлим в наши дни и да чуем други гласове, които се предста­вят за християнски, дори за православни.


„Украйна е страна с дезориентиран, измъчен или побъркан народ – и едното, и другото е вярно. (…) Украйна е демон, който търси кръв, иска да пие кръвта на своите деца. И иска да пие още кръв. Търси войната (…) Украйна е антиправо­славно явление.“[7] Думи, произнесени шест месеца преди „специалната военна операция“. Или пък осем години по-рано: „Трябва ни мъжество, за да проумеем, че Украйна реално е попаднала в челюстите на дявола, в реалните челюсти на реалния дявол. (…) Във вида, в който я виждаме, тя е храчка в лицето на Господа“.[8] И още: „Украйна е страна, в която демоните са развързани, където сатаната е пуснат от подземието и му е дадена възможност да пакости на хората… Трябва да разбираме, че цялото това беснуване – национално, либе­рално, европоцентрично, америкоцентрично – е зле прикрит сатанизъм. Това са хора с нравствена развала, душите им са прогнили… В крайна сметка ние ще видим със собствените си очи разпилените кости на тези мерзавци“.[9]


Защо си позволявам да ви занимавам с частното мнение на един от десетки­те хиляди руски свещеници? Защото митрофорен протойерей Андрей Ткачов през последните години успя да се сдобие със славата на негласен говорител на Руската православна църква, изразител на мислите и чувствата на широ­ките църковни и народни маси. Медийните му изяви засенчиха и тези на пат­риарх Кирил. За сравнение абонатите му в YouTube са над 1 120 000, докато тези на официалния канал на РПЦ МП са под 64 000. Позволено му е да комен­тира широк кръг теми по предизвикателно скандален и груб начин – не само в телевизионните студиа, но и от амвона на храма. Гласът му, уви, не остана самотен през годините, към подобен тип говорене се присъединяваха все по­вече и повече хора, афиширащи себе си като православни. Със своето мълча­ние зад подобен тип говорене застана и официалната йерархия на Руската православна църква. Вместо думи за вечен живот (Иоан. 6:68), които трябва да е съхранила от нашия Господ и Спасител – думи на смъртна омраза и залича­ване на човешкия образ. След като и тази последна аварийна спирачка в руско­то общество пред демонизирането, унижаването и разчовечаването на цял един народ не просто не се задейства, а допълнително ускоряваше процеса, се случи това, което наблюдаваме и преживяваме.


Войната раздели православните по целия свят по един драматичен и болез­нено дълбок начин. Раздели ни на йеромонах Йоан (Гуайта) от московския храм „Св. Козма и св. Дамян“, който на 12 март тази година произнесе вероятно най-кратката проповед: „Йоан Предтеча е светия и пророк, който заплати с живота си, понеже е казвал истината. Много жалко, ако ние толкова се стра­хуваме да казваме истината, че сме готови да платим каквато и да е цена, само и само да не рискуваме“.[10] Раздели ни на о. Артемий Владимиров, който също по време на Литургия заяви следното: „Укрофашистите са змийчета, откърмени от Европа. Сега се води война на Русия, както обикновено, с ко­лективния Запад. Какво може да породи този Запад – само Ислямска държава и неофашизъм. Това са техните рожби, това са техните изчадия и резулта­тът от духовните им пориви. Те могат да отгледат единствено людоеди… Подготвяме се за една особена Пасха, в която Великата, Малката и Бялата Рус ще могат в единен Безсмъртен полк да манифестират от Владивосток до Калининград. Надяваме се съвсем скоро към нас да се присъединят и Молдо­ва, Казахстан, Украйна – нещастната. Да се стяга Грузия, а какво ще се случи с Прибалтика – и сами можете да се досетите“[11]. (...)


 


[1] Испански богослов и юрист (1486 1546), основател на Саламанкската школа.


[2] Цветан Тодоров, Завладяването на Америка. Въпросът за другия. С. 1992, с. 146-147.


[3] Пак там, с. 148.


[4] Пак там, с. 149-150.


[5] Испански свещеник доминиканец (1484–1566), първият епископ на Чиапас (Мексико) и историк на Новия свят. Един от най-ревностните защитници на правата на индианското население. През 2000 г. Католиче­ската църква започна процес по неговата беатификация.


[6] Пак там, с. 148.


[7] Предаване на о. Андрей Ткачов от 24.08.2021 г. по телевизионен канал Царьград, https://tsargrad.tv/


[8] Интервю на Т. Холодилова с о. Андрей Ткачов, 12.10.2014 г., https://omiliya.org/content/protoierei-andrei-tkachev-ukraina-ne-proshla-test-na-antikhrista


[9] https://proza.ru/2017/10/12/1588


[10] https://www.pravmir.ru/o-pravde-ieromonah-ioann-guajta/


[11] https://www.youtube.com/watch?v=yC5KHszwo-o


 


 




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2022 hkultura.com Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org