ЗАДАЧИТЕ ПРЕД ЕВРОПЕЙСКИЯ ЕВАНГЕЛСКИ АЛИАНС В СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ НА КРИЗИ И НЕСИГУРНОСТ

година 2022 / брой 177, Разговор с С Кони Дуарте и Ян Веселс, генерални секретари на Европейския евангелски алианс

През октомври 2022 г., след изтичането на мандата на действащия генерален секретар на Европейския евангелски алианс (ЕЕА), на тази длъжност за пръв път бяха избрани двама души: 51-годишната португалка от канадски произход Кони Мейн Дуарте и 61-годишният нидерландец Ян Веселс. Новите водачи на най-голямото сдружение на евангелски християни на Стария континент отговориха на въпросите на списание Християнство и култура.

Кои са настоящите страни, членки на ЕЕА?

Към момента в състава на ЕЕА членуват 31 национални евангелски алианса, сред които е и българският евангелски алианс [наречен у нас Обединени евангелски църкви или ОЕЦ].

Освен тях има и 14 асоциирани членове, като сред тях можем да споменем: „Агапе Европа“; „Компас Европа“; Евангелският алианс на говорещите арабски език християни в Европа; Европейската християнска мисия; Европейският съвет за богословско образование; Глобалното движение Reach; Асоциацията на европейските християни преподаватели; Международната общност на евангелските студенти в Европа (IFES Europe); сдружение „Юдеи за Исус“; „Операция мобилизация Европа“; сдружение „Скрипчър Юниън“; Транссветовното радио; европейският клон на сдружение „Свят без сираци“ и международното движение „Младежи за Христос“. Всички тези сдружения и организации са пълноправни членове на ЕЕА.

Отделните национални алианси се различават както по размера си, така и по начина си на действие. В някои от тях членуват не само евангелски деноминации и движения, а и отделни християни. Други пък се състоят изцяло от църкви и църковни сдружения. А има и такива, в чийто състав се допуска участие на различни евангелски служения и парацърковни организации.

Каква е историята на Европейския евангелски алианс, кога е учреден и кои са неговите основатели?

Настоящият президент на EEA Франк Хинкелман в статия за списание Евангелски богословски обзор[1] посочва, че алиансът е основан през 1952 г. от представители на евангелските общности в Дания, Норвегия, Швеция, Германия, Швейцария и Австрия. Първоначалният замисъл е бил Европейският евангелски алианс да играе ролята на нещо като контрапункт на Световната евангелска общност (WEF), която пък на свой ред по-рано е била създадена под влияние на така наречената Северноамериканска евангелска асоциация (NAE). WEF е учредена през 1951 г. най-вече поради несъгласие от страна на NAE с факта, че Евангелският алианс на Великобритания е имал доминираща роля в глобалното движение на евангелските църкви още от своето учредяване през 1846 г.

Междувременно обаче в Европа са се зародили известни опасения от това, че американският евангелски фундаментализъм оказва твърде голямо влияние върху евангелската култура в Европа с помощта на няколко мисионерски движения. Именно това провокира създаването на Европейския евангелски алианс.

Скоро към новоучреденото движение се присъединяват още евангелски алианси от Великобритания, Франция, Холандия, Португалия, Испания, Италия и някои държави, които впоследствие влизат в състава на Югославия. Всички те се обединяват около първоначално възприетата през 1846 г. евангелска изповед на вярата.

Независимо от споменатите напрежения винаги е имало национални евангелски алианси, които са членували едновременно и в Световната евангелска общност, и в Европейския евангелски алианс.

Какви основни цели си поставя ЕЕА днес?

Иска ни се навсякъде из Европа да виждаме движения на Христови последователи, които отдават слава на Бога и служат заедно на хората около тях. В тази връзка ние оказваме подкрепа на нашите страни членки, като им осигуряваме взаимни връзки, духовна подготовка и представителство.

Казват, че ако искаш да се движиш бързо, ще е добре да пътуваш сам. Но ако искаш да стигнеш далеч, ще е нужно да го правиш в екип. Единството и сътрудничеството в рамките на Христовото тяло е от ключово значение за целостта и авторитета на Църквата. Самият Христос е знаел, че единството помежду ни ще бъде предизвикателство. Затова Той е принасял молитви за всички нас, за да можем ние, повярвали чрез свидетелството на апостолите, да бъдем едно. Защото само така светът ще повярва, че Исус е Месията и че е бил изпратен от Бог Отец.

Кои са основните трудности за осъществяването на тези цели?

В движението на евангелско-протестантската традиция сме имали немалко случаи на разединение помежду ни. За съжаление, тази тенденция често пъти се пренася и на мисионерското поле. Вместо да развиваме у вярващите характеристики като любовта и единството, ние сякаш сме ги научили да се отнасят надменно към някои групи хора и да ги третират като че ли имат по-малка стойност. Този начин на мислене с времето е довел до ужасяващи последици – като например геноцида в Руанда, която е сред държавите с най-голям процент евангелски християни на глава от населението!

Вместо обаче да гледаме на това като на трудност, ние по-скоро предпочитаме да го възприемаме като предизвикателство, което дори може да се превърне в отворена врата за различен вид подход. Желанието ни е все повече и повече да ставаме свидетели на това как хора от разнообразни култури и с различно мислене се събират заедно, ценят се взаимно като равни, оставят настрана несходствата си и с готовност си сътрудничат в изграждането на онова единство, което Христос изисква от нас. А за да се сбъдне този идеал, ще е необходимо не само да проповядваме за него, но и да го онагледяваме с личен пример.

Като личности ние и двамата сме надарени с умението да прехвърляме мостове и да изграждаме мрежи. Освен това имаме мисионерски инстинкт! От все сърце желаем да помагаме както на отделните вярващи, така и на цели християнски деноминации и надцърковни сдружения да си подават ръка и да си сътрудничат в името на една конкретна цел: всички християни заедно да бъдем свидетели за Господ Исус в тази постхристиянска (а сякаш вече и постсекуларна) Европа.

А тук стигаме и до другото сериозно предизвикателство пред Европейската църква: секуларизацията на Стария континент. Навсякъде около себе си виждаме въздигането на все по-нетолерантен хуманизъм, който демонизира религията, обвинявайки нея за всички възможни проблеми на този свят. И в някаква степен те действително имат основания за това. Като християни, самите ние невинаги сме се проявявали като миротворци. Дори и настоящата война в Украйна има своите религиозни измерения. Като евангелски християни, ние би следвало първи да поемаме отговорност за собствените си недостатъци и провали, да се покайваме за тях и да работим заедно и дръзновено, за да допринасяме за развиване на мира в нашето общество. (...)

[1] Evangelical Review of Theology (vol. 44, no. 2, April 2020, pp. 101-114); вж. тук: https://theology.worldea.org/wp-content/uploads/2020/06/ERT-Vol-44-No-2-April-2020.pdf.