ЗНАЧИМА КРАЧКА В УНИВЕРСАЛНАТА ПРАВОСЛАВНА СЪБОРНА ПРАКТИКА – ЛИТУРГИЧНО, ПАСТИРСКО И МИСИОНЕРСКО ЗНАЧЕНИЕ НА СЪБОРА В КРИТ

година 2017 / брой 122, Румънски патриарх Даниил

По време на работно заседание от 28–29 октомври 2016 г. Св. синод на Румънската православна църква разгледа за първи път резултатите от участието на делегацията на Румънската православна църква в работата на Светия и Велик събор на Православната църква, който се състоя в Православната академия в Крит през периода 16–26 юни 2016 г.

Необходимо е от самото начало да подчертаем литургичното измерение на православното евхаристийно общение в св. Литургия по време на Събора, започвайки от 19 юни 2016 г., празника Слизане на Св. Дух, който отбеляза откриването на Светия и Велик събор на Православната църква чрез съслужението на предстоятелите на десетте присъстващи църкви в митрополитската катедрала „Св. Мина” в Ираклио и тяхното съслужение на 26 юни 2016 г., Неделя на всички светии, в църквата „Св. ап. Петър и Павел” в Ханя при завършването дейността на Събора. И при двете тържествени събития по най-зримия и висш начин се изрази единството в правата вяра чрез евхаристийното общение, защото не може да се осъществи евхаристийно общение без съвместно изповядване на правата вяра.

Също така всяка сутрин преди пленарните заседания беше отслужвана св. Литургия от представители на някоя от автокефалните православни църкви, участващи в Събора. По този начин практическият опит от молитвеното общение се пренасяше после в диалога за изразяване на пастирската съотговорност при провеждане на пленарните заседания на Събора. В този смисъл всички присъстващи на Събора разбраха значимостта на упражнението на съборността не само на местното ниво на автокефалната църква, но и на универсално ниво, за да изразят заедно, а не изолирано, съотговорността на универсалния православен епископат при запазване единството на православната вяра, на светотайнствения живот и каноничната дисциплина на Едната, Свята, Съборна и Апостолска Църква, т.е. на Универсалното православие.

Въпреки учудващото и печално отсъствие на четири автокефални православни църкви, Светият и Велик събор в Крит представлява значително духовно събитие на православието, което след десетилетия на подготовки и отлагания, ентусиазъм и колебания обсъди, поправи и одобри значими документи за живота и мисията на Православната църква в сложния контекст на днешния свят. Така Енцикликата, Посланието и шестте документа, одобрени от всички предстоятели на присъстващите Църкви и от огромното мнозинство на присъстващите йерарси в работата на Светия и Велик събор в Крит, очертават главните проблеми, засягащи живота и мисията на Православната църква днес, както и нейните отношения с останалия християнски свят, с привържениците на други религии и с едно все по-секуларизирано общество.

Същевременно одобрените документи от Светия и Велик събор не формулират нови догми, но представляват едно препотвърждаване на последователно изповядваната православната вяра на Едната, Света, Съборна и Апостолска Църква, в непрекъснатост с учението на вярата, проповядвано от св. апостоли и св. отци на Църквата, в непрекъснатост със Седемте вселенски събора, но и с православните събори, които са ги последвали, започвайки от IX в. и продължавайки с второто хилядолетие, които са защитавали православната вяра пред някои погрешни учения, появили се особено в западното християнство. Така Съборът в Крит потвърди предишната православна съборна традиция и призна универсалното значение на други събори с голяма значимост в историята на Православната църква (включително Яшкия събор от 1642 г.).

Участниците в Критския събор изпратиха до християните, които не принадлежат към Православната църква, послание за диалог и практическо сътрудничество. В същото време те изпратиха до целия свят призив за солидарност пред многобройните форми на страдание на хората по целия свят. Същевременно Критският събор експлицитно потвърди, че само Православната църква е „Една, Света, Съборна и Апостолска Църква” и следователно възстановяването на единството с останалите християни се осъществява в Едната Църква, на основата на православната вяра, защото неправославните църкви и изповедания са се отклонили от истинската вяра на Едната Свята, Съборна и Апостолска Църква (чл. 21 от документа Отношенията на Православната църква с останалия християнски свят). (…)