„Какво е по-бедно от пещерата, какво е по-смирено от пелените, в които просия богатството на Твоето Божество?” Тези литургически думи ни казват защо дошлият на света в Рождественската нощ преобърна мисленето на човечест­вото и стремежите на част от хората. Неговото царство нямаше да бъде като другите царства, които се завоюват и се разширяват с меч. Неговата слава нямаше да бъде славата на блясъка, страха, грубата сила. Той щеше да съгради дом на народите, в които би се намерила храна за всяка душа. За ней­ната потребност да почита, да благодари, да бъде утешавана, копнежът й да бъде чиста и спокойна, жаждата й да обича. Иисус ни показва този общ дом на простотата.

Нищо не ни е по-скъпо от свещената нищета, в която се роди Божият син. Той ще остане завинаги един тих странник, който стои пред нашите врати. Един кротък и премръзнал странник, чакащ някой да отвори, да го покани вътре, да го стопли, да му даде парченце хляб. И тогава ще почувстваме – с Него влизат цялата небесна благодат и цялото братство на света! Ще разберем, че Той е мръзнал поради липса на човешка любов, гладувал е и е жадувал именно за нея, Той, Който е самата любов!

Какво друго ни остава, освен да се смирим пред едно толкова голямо Смирение? Освен да му се поклоним? Ние, горделивите човеци.

И ето, тези стени, между които Той е пребивавал, повече не ги очаква разруше­ние. Те няма да са част от преходното, което изчезва. Тук няма да ни стигнат бурите, които гърмят и отминават, нито празното мъдруване, нито празните страсти. Защото Христос е верен за верните.

Предан за преданите. Защото Той ще бъде с нас довека.

Нека да отворим вратите си, за да влезе Царят, облечен като бедняк. Царят, чийто скиптър е простият дървен кръст, върху който ще Го разпънат. Този миг не може да се опише от човешка ръка. Очите ни ще срещнат Неговите очи, за да усетим най-великото, най-скъпия небесен дар - чисто духовното блаженство. Ще чуем ангелската музика, изпълнила Светата нощ, музиката на океаните, на ветровете и потоците, на птиците и дребните мушици, на невидимото и на ви­димото, музиката, която казва: „Благословен, Който иде в Името Господне!”. Ще почувстваме тихата радост на света. Тиха нощ, свята нощ... Ще ни се стори, че снегът покрива всичко - калта в дворовете, ненужното из улиците, насъбра­лата се злост в душите – покрива ги завинаги.

Пуснете странника на своята трапеза, не започвайте без Него. Пуснете Го да седне между вас. И ще видите как неясното става ясно, как тревогите се пре­връщат в надежда, а греховната тайна – в стремеж към благочестие. Защото в тази нощ ставаме деца на Светлината.

Из архива на сп. „Християнство и култура“, брой 23, 2007 г.