Списание “Християнство и култура” се издава от 2002 г., като до 2007 г. излизаше четири пъти годишно, а от края на 2007 г. стана месечно издание. Списанието е открита дискусионна територия, чиято цел е да привлича автори с различно вероизповедание и гледна точка, поради което публикуваните в него материали следва да бъдат разбирани като покана за диалог.

От началото на 2008 г. фондация “Комунитас” започна да организира и срещи на Клуб „Християнство и култура”. Клубът цели да постави във фокуса на обществения дебат често пренебрегваните, но постоянно присъстващи проблеми за значението на християнството в нашето общество, както и за влиянието на християнството върху културата, изкуството или политиката. Клубът има амбицията периодично да организира дискусии по актуални въпроси от тези области.

„Християнство и Култура“ е опит за фокусиране върху понятията, смисъла, достоверността и модерната адекватност на закономерности и императиви, които неумолимата принуда на актуалността ни кара да считаме за неактуални.

Естественото и неизбежно желание за бързи и осезаеми промени в нашето реално историческо време, действа като центробежна сила. Тази сила, логично, се опитва да изтласка в периферията на актуалността проблемите на духовността и религията, да ги олекоти и да ги представи пред нас като ненавременни, като символични, като отвлечено абстрактни. Трагичното (исторически трагичното) е, обаче, че от същата онази периферия, в която ги запращаме, тези проблеми – по неумолим закон – ще се завърнат обратно. С голяма, удвоена сила. Центробежното им отхвърляне е всъщност невъзможно. Те са изначално поставени в центъра и ще се завърнат в него; по-точно, ние ще осъзнаем, че не са напускали централното си място. Опитът (най-малкото – историческият) показва, че закъсняването на това осъзнаване е фатално.

Проектът за подобно списание изразява усета за липса и долавянето на едно особено напрежение. Липса – заради отсъствието на грамотен и широк разговор по темите, свързани с духовността. Напрежение – между духовното настроение и религиозните чувства на интелигентната природа, и невъзможността споделянето и дискутирането им да бъдат разположени в адекватна на тази природа зона – именно интелигентна, грамотна, нещо повече – специално ерудирана.