Христос Воскресе!

Ние пеем Христос Воскресе! И току-що с думите на свети Иоан Златоуст провъзгласихме победата на живота над смъртта: „Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата? Възкръсна Христос, и нито един мъртвец няма в гроба“.  А едновременно с това ние виждаме с очите си, ние чуваме страшни вести за това, че смъртта все още покосява хора около нас, че умират наши близки, умират млади хора, умират скъпи на сърцето ни – къде е тук благовестието за победата на живота?

Смъртта бива различна: има телесна смърт, но има и по-страшна смърт – разлъка, разлъка окончателна, разлъка вечна и непреодолима. И тази смърт в продължение на хилядолетия до идването на Христос е била единственият опит на цялото човечество. Откъсвайки се от Бога, загубвайки Бога като източник на своя живот, човечеството започва да умира не само телом, но започва да си отива окончателно, завинаги от общението с Него. Умирайки без Него, хората оставали мъртви без Него.

И ето Христос, Синът Божи, Живият Бог, дойде на земята. Той живя като човек, бидейки Живият Бог, Самият Живот. Той се приобщи към всичко, което представлява човешката съдба: изпитваше жажда, беше гладен, уморяваше Се, но най-страшното – накрая Той се приобщи към умирането и смъртта. Като Бог Той не можеше да умре, но от любов към нас Той раздели с нас нашата съдба. Остана с Бога и беше отхвърлен от хората, не се раздели с хората и на Кръста – о, на Кръста Той каза най-страшните думи, произнесени в историята: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил? (Марк. 15:34). И умря, умря: самият Живот умря, изгасна светлината, която е същинската Светлина. И слезе Христос със своята човешка душа в бездната на богооставеността, там, където няма Бог, и когато Той пристъпи в тази страшна област, Той със Самия Себе Си, със Своята Божествена природа, със Своя Вечен Живот, с неугасващата Си Светлина изпълни всичко.

И тази смърт завинаги е преодоляна, сега ние наричаме смъртта успение, временен сън, и когато умираме, ние преминаваме не в бездната на отчаянието и богооставеността, а пристъпваме към Бога, Който така ни възлюби, че отдаде Своя Единороден, Единствен, Възлюбен Син, за да повярваме в Неговата любов! Можем ли да се съмняваме в тази любов, когато виждаме и знаем какво е струвала тя на Бога: животът на Христос, смъртта на Христос, отхвърлянето от хората, отхвърлянето от Бога, ужасът на Гетсиманската градина, когато Той очаквал смъртта, знаейки, че е предаден от близък ученик, знаейки, че след няколко часа другият негов ученик, Петър, ще се отрече от Него и че всички ще Го оставят да умира в самота, да умира Сам? И с всичко това Той ни казва: гледайте, и това приех върху Себе Си и умрях, за да повярвате, че сте обичани от Бога, и понеже сте обичани от Бога, вие сте спасени – понеже нашето спасение не зависи от нас самите, а от чудото на тази любов.

А ние, как можем ние да отговорим на тази любов? Ние можем да приемем тази любов благоговейно, с трепет в нашите сърца, можем с удивление да предстоим пред това чудо на непобедената Божествена любов и тогава можем да превърнем целия си живот в благодарение. Не по силата на дълг да се покланяме на Бога, не по необходимост да изпълняваме неговите заповеди, а да кажем: Господи! Ако Ти така ни обичаш, тогава можем да Те почитаме, обичаме и слушаме, понеже Твоят път е пътят на живота. И целият ни живот, целият живот докрай да превърнем не в благодарствена дума, не в благодарствена песен, а в жива благодарност: така да обичаме всеки един човек, както го е възлюбил Бог – с цената на всичко и докрай. И ако се научим така да обичаме, тогава нашият свят ще стане нов, друг свят, тогава при нас ще дойде Царството Божие, Възкресението, новият живот. Но за да се случи това, всеки от нас трябва да умре – не с телесна смърт и не с ужасната смърт на раздялата, а с отказа от цялото си себелюбие, с търсенето на своето. Всеки трябва да се открие на Бога, да се открие на другия, да живее за другите, защото да възкръсне за вечен живот може само този, който захвърли от раменете си като стара и ненужна дреха всичко временно и тленно. Така ще живеем и такъв свят ще създаваме, и тогава ще се възрадва за нас Господ, а ние с радост ще погледнем Него и всеки един човек в лице.

Христос воскресе!

6 април 1980 г.

Превод от руски: Димитър Спасов

Из архива на сп. "Християнство и култура", брой 149, 2020 г.