ДИАЛОГЪТ МЕЖДУ ПАТР. ЙЕРЕМИЯ II И ВИТЕНБЕРГСКИТЕ БОГОСЛОВИ ПРЕЗ XVI В.

Може да се смята, че диалогът между протестантските богослови и Вселенската патриаршия започва още през 1531 г. на събора в Базел, когато реформаторите се опитват да привлекат към своите идеи и православните от Константинопол. Но същественият диалог между протестантите и православните християни се осъществява между 1537 и 1581 г. и е по инициатива на реформаторите. Той е подет от лутерански богослови от Витенберг. От тяхна страна застават значителна група професори и свещенослужители, водена от елита на Тюбингенския университет – най-авторитетният по онова време в протестантския свят. Най-известните от тях са: Якоб Хеербранд, Лукас Осиандер, Еберхард Бидембах, Йоханес Магериус, Теодор Шнеф, Йоханес Шопсиус и елинистът Мартинус Крузиус. Цялата тази комисия работи под председателството и вдъхновението на големия лутерански учител Якоб Андрее.

От страната на патриарх Йеремия II също е сформиран кръг от участници в кореспонденцията. Част от този кръг са: Йоанис и синът му Теодосиос Зигомалас, хиоският лекар в султанския двор Леонардос Минониос, митрополитът на Навпактос и Арта Дамаскинос Студитис, Симеон Кавасилас, великият Логотет Йеракс, митрополитът на Верия Митрофанис, йеромонах Матеос, йеродякон Симеон, митрополитът на Велико Търново Арсениос, Михаил Кантакузинос и вероятно митрополитът на Филаделфия – Гавриил Севирос. Те вероятно са най–ярките интелектуалци в Константинопол през тази епоха и най–компетентните мислители на източното християнство, но въпреки този кръг патриархът в писмата си отговаря „индивидуално, не синодално“.

През 1573–1574 г. Якоб Андрее и Мартин Крузиус изпращат три писма, като към последното прилагат Аугсбургската изповед на вярата, за да бъде основа за диалога. В посолството на Германия в Константинопол като ефимерий е изпратен Стефан Герлах, който впоследствие е заменен от Швейгер. Те двамата осъществяват на практика контактите с администрацията на патриарха и понякога със самия него. Първите две писма са доставени до патриарха именно от Стефан Герлах, като в тях се споменава за единство и общение във вярата. Само няколко месеца по-късно от Тюбинген пристига ново писмо, подписано от Крузиус и Андрее, към което е прикрепено копие от Аугсбургската изповед на вярата на гръцки език. В него е изразена надеждата, че той ще открие базисно съгласие в учението въпреки известното отклонение в някои обреди, тъй като протестантите не са правили нововъведения, но пазят вярно свещеното наследство на Древната църква така, както то е формулирано на библейска основа от Седемте вселенски събора.

След като патриарх Йеремия II получава първите две писма заедно с двете омилии на Якоб Андрее и малко след това – писмото с Аугсбургската изповед на вярата, през 1576 г. той подготвя своя отговор на писмото от преподавателите в университета в Тюбинген заедно със своя учител от Анхиало Л. Миндониос. В това известно писмо член по член патриархът и неговият учител изследват къде се намират в съгласие и къде не с неговата традиция реформаторите. Този документ е обмислена компилация от традиционни извори, по-скоро паралелно изложение на православното учение, отколкото анализ на Аугсбургската изповед на вярата. Според патриарха протестантите трябва да се присъединят към Православната църква и безусловно да възприемат нейното традиционно учение. Това единство може да бъде установено само на основата на пълно съгласие по отношение на учението, т.е. при цялостно възприемане на Св. предание, но лутераните запазват своите убеждения. (…)