Едва 15% от британците се идентифицират като англикани. Но това не означава, че Църквата скоро ще изгуби публичната си роля

Преди половин век, когато британските войници се строяваха за церемониите, известни като църковни паради, пред тях заставаха техните англикански капелани, а преди това сержантите издаваха заповед всички католици и последователи на други религии да напуснат строя. По това време се приемаше, че освен ако не принадлежат на някоя друга Църква, дори и най-големите мърморковци в армията в някаква степен бяха и синове на държавната Църква на Англия.

Ако в миналото имаше основание за това твърдение, днес вече не е така. Според последното годишно изследване на Националния център за социални изследвания делът на британците, които се идентифицират като ​​англикани, е спаднал от 40% през 1983 г. до 15% през миналата година. Пропастта между поколенията е огромна. Във възрастовата група от 18 до 24 г. едва 3% се идентифицират с установената църква, докато четирима от всеки десет души на възраст над 75 години продължават да се приемат за такива. В рамките на един живот англиканството напълно е загубило претенцията да бъде националното изповедание по подразбиране. Както побърза да изтъкне Националното общество на секуларистите, тези цифри доказват, че всички привилегии, на които се радва англиканизмът, изглеждат все по-неуместни. Установената църква контролира около една четвърт от английските държавни училища, а заедно с други религии получава по право 26 места за епископи в Горната камара на Парламента. Това изглежда странно в една страна, в която броят на хората, които не изповядват никаква религия, продължава да се увеличава и днес възлиза на 53% от цялото население и 71% от младежите.

Ръстът на процента на хората, отбелязвани от социолозите като хора „без религиозна идентификация“, е характерна тенденция във всяка богата западна държава, включително и в благочестива Америка, където тези хора вече съставляват една четвърт от цялото население. Но във Великобритания, както и на другите места, масовото оттегляне от конвенционалните религии все още не означава пълен отказ от духовните измерения. В публикуван през май доклад, посветен на британците без религиозна идентификация, професорът по социология в университета „Св. Мария“ в Туикенхам Стивън Буливант настоява, че около една четвърт от хората без изповедание споделят, че понякога се молят. Същият процент признават, че са религиозни в някаква степен, а около 20% казват, че са открити за съществуването на Бог. (…)