ПАПИТЕ И ЕДИНСТВОТО НА ЛАТИНСКИЯ СВЯТ

Най-мащабната до днес изложба, посветена на папството, може да се види до края на ноември 2017 г. в германския град Манхайм. Хиляда и петстотин години история са представени богато на площ от 2500 кв.м чрез над 330 експонати, някои от тях досега никога не са напускали Рим. Поводът е 500-годишнината на Реформацията. Според организаторите историята на Реформацията не може да се разбере без знание за хилядолетната обща история преди нея. Изложбата е организирана в сътрудничество с Ватикана, с участието на още 80 институции, предоставили обекти. При подготовката й работят заедно историци, теолози и изкуствоведи. Проектът е подкрепен от Евангелската и от Католическата църква в Германия.

През последните години сред историците се забелязва жив интерес към миналото на папството, към неговия духовен и светски авторитет, оказал безспорна роля в съграждането на западния свят. Хронологическият разказ в изложбата проследява подема на папството през Античността, разцвета му през Късното средновековие, кризата около папското седалище в Авиньон, новото укрепване през Ренесанса и след това – Реформацията като цезура и завършек. В никой случай обаче ролята на папската институция не бива да се разбира само в консервативен план, твърдят създателите на проекта, напомняйки за прогресивната роля, която папите изиграват в областта на правото, на науката и изкуствата. Този твърде критичен в някои моменти поглед към историята на папството не е посрещнат еднозначно в църковните среди в Германия. Въпреки това първоначалният замисъл е осъществен и всички предвидени експонати са осигурени. От Ватикана са предоставени общо 35 обекта, което е забележително, ако имаме предвид, че Ватиканската библиотека обикновено заема само три обекта на изложба, а в изключителни случаи – десет.

Статуята на папа Бонифаций XVIII, глава на Римокатолическата църква от 1297 of 1303 г., е лайтмотив на изложбата. Той е изобразен с ключ – като притежател на пълната власт. С булата от 1302 г. Unam Sanktum Бонифаций обявява пълното върховенство на папата на земята.

Дълъг е списъкът на забележителностите. Може да се види фрагмент от папирус от V век – най-стария, достигнал до нас препис на Символа на вярата, съставен на Никейския събор (325 г.). Саксонското огледало (Sachsenspiegel) е най-старият средновековен правен сборник, който дава сведения, не на последно място, и за напреженията в отношенията между папата и императора. Изложбата започва от първия етаж на музейния комплекс „Райс-Енгелхорн” с реконструкция на гроба на апостол Петър в оригинални размери. На гроба през 320 г. император Константин издига храм, а днес там се намира базиликата „Св. Петър“, сърцето на Католическата църква и на папството. И още: първото изображение на скромния гроб на апостол Петър като сребърен релеф върху реликварий от абаносово дърво и слонова кост, открит в Хърватия и датиран ок. 450 г.; най-старият фрагмент от Вулгата, латинския превод на Библията; Chronicon pontificum et imperatorum – историята на папите и императорите до папа Николай III.

С много от папите изложбата запознава отблизо: с Марцелин, избран за епископ на Рим през 296 г., който пръв получава определението папа; с Либерий, чийто образ върху стенопис в Рим е най-старото изображение на папа; с папа Силвестър, за когото напомня една драгоценна лампа от VI век; с могъщия Инокентий III, когото представя една мозайка от старата базилика „Св. Петър“, съборена през XVI век. Папа Григорий I (590–604 г.) е известен с безукорния си в морално отношение живот, той разширява влиянието на Църквата на запад и север. От папа Лъв IX, „германския папа“ (1049–1054), започва промяната в историята на папството и налагането на властта на папата спрямо императора.

През Ренесанса главите на Римокатолическата църква подкрепят изкуствата и хуманизма. Пий II (1459–1464) се смята за интелектуалец сред папите; Александър VI (1492–1503) съгражда наново Рим и поделя Новия свят между Испания и Португалия; Юлий II (1503–1513) излиза на бойното поле като пълководец и създава Швейцарската гвардия за своя лична охрана, той дава тласък на изграждането на базиликата „Св. Петър“. Портретът на Тициан от „Уфици” го изобразява като изтощен старец, вглъбен в себе си.

Развитието на папството не може да бъде разбрано извън историческото развитие на Римската империя и възхода на града Рим, обитаван до средата на XIV век само от няколко хиляди души. Три филма реконструират в триизмерни образи основни римски архитектурни забележителности, както са изглеждали през вековете.

Експозицията в Манхайм завършва с един портрет (1951 г.) – дело на Франсис Бейкън. Папата крещи, намира се в клетка – още един тласък за по-нататъшни размисли върху историята на папството и Западния свят.

За изложбата е създаден много богат сайт – http://www.paepste2017.de. След Германия тя ще бъде показана във Ватикана.

 (…)