БАНСКО – СРЕДИЩЕ НА ВЕРСКО-НАЦИОНАЛЕН ДУХ
Китното градче Банско и неговият величествен храм са прикътани в гънките на най-хубавата и най-пленителната планина на българската земя: те лежат в подножието на величавата Пирин планина, която ги е приютила в своите обятия като достойни рожби на един непобедим творчески дух. Живият дух на вярата и народността, на рода и Родината, подхранван и от тая приказна планина в поколенията през цели векове, е вдъхновявал и ръководил нашите деди и прадеди при създаването на това чисто българско селище.
Когато преди векове чужд жесток завоевател е започнал с огън и меч да опустошава и хубавата Разложка котловина, разстлана между величествената Пирин, прелестната Рила и китните Родопи, нашите деди и прадеди там са потърсили прибежище и закрила в тези прабългарски планини. Тогава бежанци и първи поселници са турили началото на сегашния град Банско. Под закрилата на непристъпната Пирин нашите прадеди създадоха там едно от най-хубавите и най-важните български селища – едно селище, където в миналото е живял буден национално-верският дух на нашия народ и откъдето са излезли достойни синове на българския род и предани служители на българската родина.
Не след много време първите заселници са създали първата светиня в Банско: проникнати от несъкрушима вяра и непобедим дух, те са изградили под меча на жестокия враг и угнетител първата църква „Успение Пресв. Богородица“. Тая старинна църква, стара няколко века, не се знае точно кога е завършена. Тя не обръща внимание със своята скромна и потъмняла външност. Обаче тя пази в продължение на няколко века една рядка художествена и национална ценност: нейният може би единствен иконостас е чудно творение на българското църковно-резбарско изкуство!
Но тая малка невзрачна църква не е могла да задоволи нито религиозните потреби, нито верския полет, нито националното честолюбие на будните българи от Банско. У тях е загоряло пламенно желание за по-голяма верска чест и по-твърда национална гордост. Техният велик съгражданин и съотечественик – легендарният и безсмъртен атонски монах Паисий, родоначалникът и създателят, пророкът и апостолът на Българското възраждане, възкреси и в техните сърца и души със своята чудодейна история великото минало на българския народ и българската Родина. И у тях той събуди горда обич към всичко родно, жива вяра в тържеството на Божията и народна правда и светла надежда за по-честити бъднини. И величествените планини на техния чаровен роден край укрепиха техния национално-верски дух и засилваха тяхната жажда за борба и величие, за дела и подвизи.
Тогава нашите родолюбиви и боголюбиви сънародници от Банско почват създаването на втората светиня в тяхното селище – почват изграждането на сегашния храм „Св. Троица“, най-великото тяхно дело и едно от най-хубавите дела по цялата българска земя. При изграждането на тоя храм жителите на Банско са проявили най-хубавите качества, които притежава нашият народ: вяра, любов, мъдрост, съобразителност, постоянство, твърдост, умение, трудолюбие, пожертвувателност, национална чест и гордост, художествен усет и пр.
Много усилия и настойчивост, голяма ловкост и съобразителност са били употребени, докато се издейства от врага-угнетител разрешение да се построи църква в средата на най-видното място в Банско. Защото турската власт тогава много трудно давала разрешение за строеж на църкви и почти всяко разрешение е било придружено с тежки ограничения, а именно: църквата да се построи настрана, да бъде малка и наполовина заровена в земята, така че с нищо да не обръща внимание и да не личи, че е църква. За да преодолеят това гнетящо ограничение, тогавашните ревностни и въодушевени жители на Банско предварително заровили железен кръст и старинна икона на мястото, гдето сега е построена църквата ,,Св. Троица“, и после в присъствието на представители на властта ги разровили по указание на съновидци. По тоя начин те са убедили немилостивата турска власт, че това място е свещено, че там е имало някога църква и че върху същото място трябва да бъде построен и новият храм.
След това е почнала нова борба за размерите на бъдещия храм. Родолюбивият дух на будните жители на Банско, които се стремели към простор и свобода, към възход и величие, не е могъл да се помири с малките размери, определени първоначално за храма от гнетящата чужда власт. Затова, няколко нощи наред, невидима българска ръка, подкрепена и направлявана от Божията десница, е премествала незабележимо все по-настрана поставените знаци, докато доволна е спряла на сегашните размери. По тоя начин са били турнати просторните основи на един от най-величествените храмове, изградени от нашия народ през времето на тъмното робство. (…)