Реакцията към издаденото от Църквата на Англия ръководство по въпроса за половете не беше еднозначна. С документа  на малките момчета се разрешава да носят диадеми и високи токчета в училище, и към него е приложен полезен формуляр, с който учителите са насърчавани да съобщават за транссексуален тормоз; новите правила, пояснява ръководството, имат за цел да „ограничат тормоза над хомосексуални, бисексуални и транссексуални“. Организацията „Стоунуол”[1] – която значително разшири дейността си от времето, когато се ограничаваше до защита правата на хомосексуалистите – приветства новите правила. Но както и можеше да се очаква, християните  евангелисти реагираха много по-скептично.

Трудно може да се каже, че това ръководство на Църквата на Англия съдържа нещо ново. На Генералния синод през юли Църквата одобри решение, с което не само приветства транссексуалните хора в Църквата, но и призова Синода на епископите да  обмисли въвеждането на национално одобрени литургични материали, съобразени с хората, сменили своя пол. Това решение открива място за пародия, но тук само ще се огранича да кажа, че решението беше подкрепено от преподобния Кристофър Нюландс от Блекбърн, който в подготвителния текст говореше за човек на име „Джордж“, променил пола си от женски, а сетне почувствал необходимостта „да се представи отново на Бог с новото си име и полова идентичност“.

Честно казано,  не   мисля, че Бог има нужда отново да се представи на Джордж, който си мисли, че е станал непознат за своя Създател, само защото се е подложил на хирургическа смяна на пола, но пък коя съм аз да се изказвам по въпроса? Само ще добавя, че по този въпрос и Католическата църква има проблеми с властите: възможно е тя да бъде задължена да преработи формулярите за кандидатстване в нейните училища, като избегне думите „майка“ и „баща“, заради оплакването на един родител от думите в правилника за кандидатстване в католическото училище „Свети Дух“ в Уандсуорт. От Църквата вече се очаква да стъпва много внимателно, когато иска от свещениците да потвърдят, че родителите наистина посещават църквата (училището, в което кандидатствах, за да бъде приета дъщеря ми, се очакваше много скоро да промени правилата в това отношение), скоро може да й се наложи и да забрави стиховете от Битие 1:27, за да може въобще да приема ученици.

А и както всички знаем, шотландската администрация заяви, че ще разреши на децата от началното училище сами да посочват своя пол, без да се допитват до техните родители. Подобно предложение стои на бюрото и на Секретаря по образованието Джъстин Грийнинг. Мога ли да й имам доверие, че тя ще отхвърли този плашещ опит да бъде подкопан авторитетът на родителите по един толкова чувствителен въпрос със съответните психологически и физически последици? Не, не мога. Майкъл Гоув, който беше най-добрият Секретар по образованието от поколения насам, веднага щеше да припише  подобно  предложение на налудничави тенденции у неговите автори.  Докато г-жа Гринийнг, доказала се като безполезна (макар и не вредна) във всяка област, за която е отговаряла, не вдъхва подобна увереност.

Но да се върнем към Църквата.  Опитът за противопоставяне на тормоза от какъвто и да било вид е безспорно похвален. Но това не означава просто да се възприеме мек подход към малките момчета, които си лакират ноктите, нали? Става дума за нещо по-фундаментално: възприемането на пола като конструкт, като въпрос на избор, поради което той да може да бъде променян по желание.

Несъмнено, християнството е пространство за всички вярващи. Първият човек, към когото ангелът Господен изпраща апостол Филип, е един евнух, велможа на Етиопия. Днес не съм напълно сигурна къде стоят евнусите в големия дебат по транссексуалните въпроси, тъй като самите те не се идентифицират напълно, но те биха могли, допускам, да бъдат причислени към интерсексуалните или поне донякъде като  транссексуални. Така или иначе, струва ми се, че Църквата няма проблем с евнусите. (…)

[1] Стоунуол е водеща ЛГБТ организация в Англия, създадена по името на бунтовете Стоунуол – поредица от спонтанни протести в защита на правата на хомосексуалистите, избухнали в отговор на полицейската акция срещу ресторант със същото име в Манхатън, САЩ, през 1969 г.  Бунтовете се приемат за най-важното събитие, довело до възникване на организация в защита на правата на хомосексуалистите.