Жанет:

Във видение.

Блажени тези, които са Го видели да преминава през тяхната страна; блажени виделите Го да ходи по тази земя; тези, които са го видели да ходи върху онова земно езеро; блажени, които са Го видели да възкресява Лазар. Като си помисли човек, Боже мой, само като си помисли, че това се е случило един-единствен път. Като си помисли човек, Боже мой, само като си помисли. Като си помисля, че това беше човек като всички други, обикновен човек; привидно като всички други, привидно обикновен. Той вървеше по пътя като обикновен човек; Неговите крака стъпваха по земята; и Той изкачваше пътеките на хълма. Йерусалиме, Йерусалиме, ти си бил по-благословен от Рим. Истина, истина е това, ти си бил по-предпочетен, Йерусалиме, по-облагодетелстван си бил. Един човек като всички други. И ти, Назарет, малки граде в Юдея[1], ти си по-блажен, отколкото Реймс и Сен-Дени. И ти, Витлееме, малък граде юдейски, най-малък от юдините градове[2], най-ярък от юдините градове, ти вечно ще блестиш и над всички земни градове, вечно ще блестиш над всички християнски градове, вовеки безкрайно над незнайните ни градове, над нашите малки християнски енории. Кой ще знае някога тази малка енория на Домреми[3]. Кой ще знае някога дори името на тази малка енория на Домреми. Кой ще знае въобще, че някога е съществувала?

И ти, Витлееме, земя Иудина, никак не си най-малък от Иудините воеводства; защото от тебе ще излезе Вожд, Който ще пасе Моя народ Израиля.

Но вие, християнски енории, лоренски енории, френски енории, вие сте били по-малко предпочетени от него. Най-великите сред вас, най-светите сред вас, най-преизпълнените със святост сред вас, най-великите в светостта си сред всички вас не са имали нещо, което да се доближи, макар и безкрайно отдалеч, до даденото на този малък загубен град. Ти, Шартр, единствен град на френската страна, с катедрала, единствена в света, с шартърски диоцез, град единствен в кралство Франция, Шартр, посветен на Света Богородица, Шартр, който си отдаден, посветен, предаден на Света Богородица, Шартр, който си й отдаден, какво си ти, Шартр, граде голям, в сравнение с този малък град. И ти си нищо, дори ти, Сен Мишел, неповторими граде, граде неповторим в света, неповторим в света християнски, ти, базилико всесветска[4]. И ти, Тур, граде на Лоара, град на свети Мартин[5], ти, който бе столица на галите и който в тази страна, в кралство Франция, стана столица на първите християни. Метрополия, град майка, майка на други градове. Какво сте, всички вие, големи диоцези, големи градове, големи енории, какво сте редом с този малък град, сравнени с този град, с този скромен град, който – уви, уви, вече не е може би дори енория, християнска енория. И ти, Париж, с кулите на „Нотр Дам“, ти, който бе столица на френското кралство, двойно отдаден, двойно посветен, двойно предаден, посветен двойно – и на теб, Пресвета Богородице, и на нашата велика света Жьоневиев[6] – какво си ти. И ти, Орлеан, в крайна сметка си нищо, Орлеан, граде на Лоара, посветен на този велик светец Енян[7]. Велики градове, градове известни, градове християнски, вие имате големи светци и небесни покровители, най-светите, най-великите покровители на света и над всички тях сте покровителствани от самата Дева, Пресвета Богородица. Вие сте дали живот и подтик да се подвизават на велики светци и те вечно ще бдят над вас, вечно ще ви покровителстват, защото вечно, седнали отдясно, ще се молят за вас. Вечно ще ви закрилят, вечно ще ви покриват с молитвите си. Но пак сте нищо, градове християнски, градове велики, средища на християнския свят, катедри, катедрали на светостта, нищо сте. Защото всичко вече е било взето, веднъж завинаги; вече няма какво да се взима. Всичко е било взето, всичко, което си струва, веднъж завинаги, един ден за вовеки. И не остава нищо вече, мои деца, нищо за взимане, което си струва. Защото истина ви казвам, този малък град е взел всичко, в един ден, един път във времето; един път във вечността; веднъж завинаги, един път за всички пъти; един път, незабелязано, той е взел завинаги всичко, което си заслужава. И на вас, големи градове, градове християнски, какво ви остава. Какво сте вие. Защото сте се отдали да създавате светици и светци, а през това време Иисус е светецът на онази енория, която може би не е вече – уви! – енория. Християнска. Дори не е енория. Други си имат свети Лу[8] и свети Грасиан[9]; а пък някои – свети Франсоа[10]; някои имат за покровителка самата Пресвета Богородица. Вие, хора от Пикардия, си имате ваши светци; вие от района на Бурж – също. И ти, Нанси, близки граде, с близки енории, вие, жители на Нанси, имате великия свети Николай[11]. Ти, Тулски диоцезе, имаш каквото имаш. И ти, моя енорийо, ти имаш великия светец Реми[12]. Но накъде сте се запътили, енории. През това време Иисус, Иисус самият е собственият светец, светецът, покровителят на онази енория. (...)

[1] Очевидно Пеги е знаел, че Витлеем се е намирал в Самария, а не в Юдея, но от високата перспектива на неговата творба тази „неточност” може да се обясни с едрите щрихи, които авторът й се стреми да очертае. Отделна и немаловажна е ролята на търсения паралелизъм с Витлеем (вж. следващия стих). Б. пр.

[2] Срв. Мат. 2:6, в Синодалния превод на Библията: „и ти, Витлееме, земя Иудина, никак не си най-малък от Иудините воеводства; защото от тебе ще излезе Вожд, Който ще пасе Моя народ Израиля”. Малко по-натам в текста на Пеги този евангелски пасаж ще се появи дословно. Б. пр.

[3] Домреми ла Пюсел в Лорен е родното място на френската светица и национална героиня Жана д’Арк. Б. пр.

[4] Вероятно става дума за базиликата „Сен Мишел” в Бордо, Югозападна Франция, забележителна в архитектурно отношение със своя късноготически стил (т.нар. gothique flamboyant). Базиликата е важна спирка по пътя на френските поклонници към Сантяго де Компостела. Б. пр.

[5] Св. Мартин от Тур, назоваван също Милосърдния (316–397 сл. Хр.) – бивш римски войник, по-късно епископ на Тур, смятан за небесен покровител на Меровингската и Каролингската династия. При имена като неговото, това на св. Николай, както и на св. ап. Петър, са предпочетени онези варианти на имената им на български, които вече са придобили широка гражданственост у нас. Б.пр.

[6] Св. Жьоневиев(а) или Геновева (лат. Genoveva) – небесна покровителка на Париж (V–VI в. сл. Хр.), според преданието спасила френската столица от хуните на Атила. Почитана от Католическата църква и от Православната църква на Франция. От миналата година е включена и в месецослова на Руската православна църква, в който се споменават имена на древни светии, подвизавали се из западните страни. Б. пр.

[7] Епископ на Орлеан и светец на Католическата църква (ок. 355–453 сл. Хр.). Б.пр.

[8] Лу (Loup), на лат. Lupus (VI–VII в. сл. Хр.) – епископ на Орлеан и светец на Католическата църква.

[9] Става дума за раннохристиянския мъченик Грациан (фр. Gratien) от Амиен, пострадал в Пикардия в началото на IV в. по време на гоненията срещу християните, предприети от император Диоклециан. Б. пр.

[10] Най-вероятно се има предвид св. Франциск от Асизи, френският вариант на името му е Франсоа. Б. пр.

[11] Св. Николай е почитан и до днес в Нанси и околностите му. В град Сен Никола дьо Пор, намиращ се на 15 км от Нанси, се издига една от най-красивите и изчистени в архитектурно отношение базилики на Франция, в която се пазят реликви на светеца. Б. пр.

[12] Св. Ремѝ (лат. Remigius; ок. 437–533 г. сл. Хр.) е епископ на Реймс, известен в историята като „покръстител на франките”; кръщава краля им Кловис (Хлодвиг), от династията на Меровингите, който се смята за първия френски крал. От Анри Първи през XI в. нататък всички френски крале, с няколко изключения, ще бъдат коронясвани в Реймс. Б. пр.