БИЛИ ГРЕЪМ: ПАСТОРЪТ, ИЗПЪЛНИЛ СТАДИОНИ И СЪВЕТВАЛ ПРЕЗИДЕНТИ

Били Греъм, син на фермери от Северна Каролина, проповядвал пред милиони по стадиони по време на своите „кръстоносни походи“, съветвал президенти и превърнал се в най-известния християнски евангелист на Америка през последните 60 години, почина на 21 февруари 2018 г. в дома си в Монтрийт, Северна Каролина, на 99-годишна възраст.

Били Греъм стана известен в страната и по света, съчетавайки религиозните си убеждения с убедително сценично присъствие и умелото използване на новите медии като радиото, телевизията и другите комуникационни средства. Голямото му постижение е, че помогна на евангелистите в Америка да възстановят своето обществено влияние, отслабено след делото „Скоупс“ през 1925 г.[1] и неуспеха им да поставят под въпрос еволюционната теория.

В края на живота си той запази дистанция от политическото движение на евангелистите, възникнало не без неговата подкрепа, отказвайки да се ангажира с техните кандидати и избягвайки острите въпроси, защитавани от религиозните консерватори. „Не говоря по тези проблеми, защото те прокарват в обществото разделителни линии, а това е нещо, което не бих искал да популяризирам“, казва той в интервю, дадено от дома му в Северна Каролина през 2005 г., когато се подготвя за своя последен поход в Ню Йорк. „Работата ми е да популяризирам Евангелието.“

 

Медиен евангелист

 

Били Греъм издигна евангелизма на ново равнище, извеждайки го от малките градчета на Америка до пълните стадиони в най-големите градове по света. Написа 30 книги и беше един от първите, съчетал евангелизма с новите технологии. Проповедите му в Пуерто Рико през 1995 г. – по време на неговия „глобален поход“ – са превеждани едновременно на 48 езика и предавани по сателита в 185 държави.

Позицията му на религиозен водач беше необикновена: за разлика от папата или Далай Лама, той не проповядваше в полза на конкретна църква (макар самият той да беше южен баптист), нито на конкретна общност.

На моменти изглеждаше, че изпълнява функцията на духовен водач на нацията. Ръководи опелото на президента Никсън в Калифорния през 1994 г., както и богослужението в Националната катедрала за жертвите от терористичните атаки на 11 септември и въпреки влошеното си здравословно състояние посети Ню Орлийнс през 2006 г., където проповядва пред оцелелите от урагана Катрина.

Успехът му бе глобален, приеман беше дори от диктатори като Ким Ир-сен от Северна Корея, който го покани да проповядва в официално одобрените църкви в Пхенян.

Още на младини той се превърна в пример за амбициозните евангелисти, а безброй младежи започнаха да подражават на неговите речи, на жестовете и дори на начина, по който сресваше вълнистата си руса коса.

Имаше и критици. В началото на неговата кариера някои от водачите на традиционните протестантски църкви го обвиняваха, че опростява посланието за лично спасение и омаловажава сложността на социалните проблеми като расизма и бедността. По-късно бе критикуван, че е показал политическа наивност, поддържайки видима близост с президента Никсън, и то дълго след като Никсън беше обвинен в прикриване на скандала „Уотъргейт“.

Авторитетът на Били Греъм бе подложен на изпитание през 2002 г., когато станаха публични разговорите в Белия дом, записвани тайно от Ричард Никсън три десетилетия по-рано. На записите се чува как двамата се съгласяват, че либералните евреи контролират медиите и са отговорни за разпространението на порнографията.

„Много евреи са ми добри приятели – казва Греъм на един от записите. – Навъртат се около мен и се държат приятелски, защото знаят, че съм в добри отношения с Израел. Но не знаят какво си мисля за онова, което причиняват на тази страна.“

След като записите станаха публични, той поднесе писмените си извинения и се срещна с еврейски водачи. А в интервю от 2005 г. се върна към този разговор с Никсън: „Не си го спомням, продължавам да не го помня, но него го има. Допускам, че по някакъв начин съм бил подведен в този разговор“. (…)

 

[1] Делото „Скоупс“ е казус от 1925 г., при който учителят Джон Томас Скоупс е обвинен, че е нарушил законите на щата Тенеси, които по онова време забраняват преподаването на учението за еволюцията на човека в публичните училища на щата. Делото привлича вниманието на медиите и предизвиква богословски спорове между фундаменталисти и модернисти в Америка. Б. пр.