На новоръкоположените свещеници дядо Константин много препоръчваше често да обикалят енориите си в къщи. Той им думаше:

‒ Като млади свещеници, за да посещавате по-често домовете на християните, аз ви препоръчвам ето що да правите: извършвайте по-често водосвети по домовете, като редите по 4-5 къщи на ден. Извършѝ водосвета, поседнѝ, поприказвай за туй, за онуй със старците, с младите, с децата, всекиму кажи по нещо съответно на възрастта и положението му, но винаги всичко свеждай към църквата и погледай, че дядо поп, като си излезе из тоя дом, ще остави там нещо духовно, което ще повдига и него, и онези, които са го слушали. То прилича на проветряване стаята и както чистият, свежият въздух я проветрява, така и свещеникът със своята духовна работа проветрява душите на своите енориаши.

Подобни съвети той даде и на мен. Те ми харесаха, видяха ми се много практични и полезни както в материално, тъй и в духовно отношение, и когато през третата седмица на Великия пост останах без работа и никой не ме канеше за водосвет, аз пратих църковния слуга да редѝ пет къщи за тоя наистина хубав църковен обряд. Аз не се съблазнявах толкова от дохода, колкото от оная хубава и мила духовна работа, която мислих, че мога да свърша с тоя обряд. (…)

Сутринта на другия ден ‒ вторник ‒ аз пак с кръст, требник и епитрахил под мишница тръгнах на водосвет. Предстоеше ми да отида у дядо Божин. Аз вече знаех къщата му къде е, па познавах и него самия.

Отдалеч гледам, че той е седнал на един камък до вратника, край плета. Обут в бели гащи с черни кантове, облечен с червено-шарена от домашен плат антерия, с калпак от цяла черна овча кожа, наметнат с бяла абена дреха, с черни гайтани ‒ грамадната му фигура лесно се разпознаваше.

‒ Добро утро, дядо Божине! ‒ рекох аз, като стигнах до него и му се поклоних.

‒ Дал ти Господ добро, попе! ‒ отговори дядо Божин с наведена глава, без да помръдне.

Всички стари хора имат обща черта да се смятат по-умни от младите и да очакват от тях само почит и уважение. Дойде ли ред до тях да дават почитание на млад човек, независимо от неговия чин и пост, те правят това принудено, то им се вижда някак работа неестествена и те без желание я вършат.

Така аз си обясних държанието на дядо Божина. От своя страна, като изпълних човешкия си дълг към него, спокойно му казах:

‒ Какво чакаш тук? Хайде да вървим на работа де!...

Пак с наведена глава, сериозно замислен, важно и авторитетно, дядо Божин каза:

‒ Няма да вървим!...

‒ Защо?

‒ Има причина.

‒ Каква?

‒ Каква? … Аз снощи щях да дода у вас да ти кажа, па се посъветвахме с бабичката ‒ тъй предложихме, инак предложихме и си рекохме: умен човек си ‒ сам ще се досетиш… Нощес пак се сдумахме ‒ да постоя таз заран тук и ако би да додиш, да ти кажа, че днес не приемаме да ни додиш у къщата.

‒ Защо? ‒ попитах аз.

‒ Ех! Нали ти казах: има причина, па и ти, като си поп, трябва да си знайш тая причина ‒ рече дядо Божин малко натъртено, очевидно недоволен от туй, дето му зададох въпрос: Защо?

‒ Че откъде мога да знам в коя къща какво има? ‒ запитах аз в недоумение.

‒ Това ти е работата, трябва да знайш.

Вместо отговор аз се взрях в очите на дядо Божина, за да отгатна през тях онова, което той сдържаше да ми каже. Вижда се, той разбра моето желание, стана, вдигна главата си нагоре, втренчи поглед в мен и със строго изобличителен тон каза:

‒ Днес какво е, а? Не знайш ли?

‒ Вторник.

‒ ­Еееее!...

‒ Еееее!...

‒ Като нов, млад поп в селото ни, бива ли да полезиш къщата ми във вторник?

‒ Защо не?!

‒ Направихме я! Вторника за какъв ден го смяташ ти?

‒ Божи ден.

‒ Божи ден, ама има и нещо друго.

‒ Какво?

‒ Не знайш ли, нали си уж учен поп?

‒ Нищо не знам.

‒ И таз добра!... Че най-напред туй като не знайш, какво друго знайш?...

Право да си кажа, тези думи на дядо Божина ме изненадаха.

Докато мислих как трябва да гледам на дядо Божина, видях, че откъм къщи се зададе една дребна, суха, възчерна, с остри черни очи и бяла коса жена. Тя бързо дойде, подаде глава през вратника и попита:

‒ Какво правите? Разбрахте ли се?

‒ Още не сме ‒ каза дядо Божин.

‒ Че какво толкоз не можахте да се разберете? Не му ли разправи, каквото си приказвахме вкъщи?

‒ Как да не съм ‒ разправих му, ама той...

‒ Каза ли му да доди утре, пак туй време?

‒ Ти каква си на дядо Божина? ‒ намесих се аз.

‒ Каква?... Бабичка съм му ‒ отговори тя с треперяща глава.

‒ Как ти е името?

‒ Велика, баба Велика ми е името.

‒ Приготви ли се за водосвет? Чакаш ли ме?

‒ Чи... Кой знае?! Във вторник бива ли да ни полезиш, като си нов поп в селото ни? Полези ни друг ден, недей във вторник. (…)