180 години от рождението на Старозагорски митрополит Методий Кусев

Светското име на първия наш владика в Стара Загора е Тодор Йовчев Кусев[1]. Роден през 1838 г. в гр. Прилеп, Македония, той е шестото дете на търговеца на тютюн Йовче и съпругата му Екатерина. Отгледани от свои близки, Тодор, братята му и сестра им получават първоначално образование в частното училище на хаджи поп Костадин Дингов, а прогимназиално и гимназиално – в местното гръцко училище.

През 1867 г. Тодор Кусев става основател на Неделното българско училище и на българското читалище „Надежда” в родния си град, на което е и секретар.

През 1871 г. е изпратен като представител на Битолска епархия на Първия църковно-народен събор в Цариград, където взема дейно участие и работи активно за присъединяването на невключените в султанския ферман македонски епархии към Българската екзархия.[2] По време на разискванията между делегатите буйният родолюбец бил запомнен и с гръмкото си изказване, че „Съборът не трябва да се обръща на касапски дюкян, за да сече народното тяло на части”[3].

През 1872 г. Тодор Кусев е и делегат от гр. Прилеп при избора на първия български екзарх Антим І, проведен на 16 февруари.

През 1872 и 1873 г. Кусев е учител в българското народно училище в Цариград.

На 4 април 1873 г. в българския храм „Св. Стефан” е постриган за монах с името Методий от Пелагонийския митрополит Евстатий, което става „по настояване” на екзарх Антим. Ръкоположен последователно в йеродяконски и йеромонашески чин, на 24 ноември 1873 г. по решение на Св. синод йером. Методий е възведен в архимандритско достойнство, а през 1876 г. е назначен за протосингел на Пловдивския митрополит Панарет, какъвто остава до 1880 г.

По време на служението си в Пловдив архимандрит Методий започва да събира различни материали относно жестокостите и изстъпленията на турците при потушаването на Априлското въстание. С риск за живота си той пренася описаните факти, „скрити в чорапите”, в Цариград, където ги предава тайно на чуждестранните посолства и кореспонденти в османската столица. Така турските зверства и изстъпления бързо стават известни на европейския свят.

В навечерието на Руско-турската война о. Методий емигрира в Одеса, откъдето сътрудничи на Генералния щаб на Руската армия.

След края на войната, в периода 1880–1886 г., той е протосингел в Българската екзархия в Цариград и полага големи грижи за откриването на български училища и развитието на просветното дело в Македония, но особеностите на неговия характер и световъзприятие оказват своето отражение върху работата му. В тази връзка екзарх Йосиф го окачествява по следния начин: „Бърз е, нетактичен, невъздържан е... Добър е, ама и пакости може да прави”[4].

Изпратен в Русия, от 1886 до 1888 г. младият духовник учи в Киевската духовна семинария, а от 1888 г. е студент в Петербургската духовна академия, която завършва през 1892 г. като стипендиант на Троянския манастир.  (…)

[1] Популярното, но подвеждащо и невярно „Кусевич“ става известно по време на обучението му в Киев и Петербург, когато фамилиите на всички чуждестранни студенти са били пригаждани според руското звучене.

[2] Цацов, Б. Архиереите на БПЦ. С., 2010, с. 255.

[3] Ганчев, Добре. Спомени. С., 1939, с. 178.

[4] Пак там, с. 172-180.