УСЕЩАНЕ ЗА ЧУДО
От Разпятие (1991 г.) до Олтар в Севиля (2018 г.) – какво се промени в твоето отношение като художник към християнската тема?
Нека първо да кажа, че аз не съм ревностен християнин и богослов. И това, че имам картини и преди, и днес, в които има такава посока, то е по-скоро заради това, че християнските символи са ми помагали да изразя по-добре идеите, които съм имал. Това не означава, че те са били просто илюстрации. Но искам да кажа, че не съм художник иконописец.
Първото разпятие, което направих, беше, когато Борис Стателов (галерист, създател на първата частна галерия – „Галерия 8“ във Варна – б. ред.) ми даде една табла от старото легло на дядо си. Хареса ми и ми напомни за старите майстори, които са рисували върху дърво. Може би в края на 80-те – началото на 90-те години, този преломен, ако е такъв, момент в нашата история, реших да се отърва от всичко политическо – буквално и в изкуството ми. За изложбата, която направих през зимата на 1990 г., някак естествено изплуваха пред мен вечните теми, които предлага Библията. В началото те бяха доста по-конкретни и спазващи текста й, спазващи религиозните сюжети, които съм виждал в нашите църкви и в репродукциите на картини, които сме изучавали. Днес използвам християнски елементи по-скоро като допълнение в картината, което пък правя, за да бъда по-близо до идеята, която имам.
Разбирам, че християнските символи все пак са език, чрез който се изразяваш. В работите от последните години те са като един втори пласт над видимото, като пробив отвъд него.
Знаеш ли, аз съм си мислил да разликата между православието, католицизма, протестантството и исляма при използването на изображението. Ненапразно се казва, че първоначалното неосъзнато изографисване на църквите е по-скоро за да се разкажат сюжетите от Библията на тези, които не могат да четат. Това го няма по-късно в протестантството. За мен най-силно въздействащи са например картините на Марк Ротко, които могат да се видят в един храм в Щатите (икуменически параклис в Хюстън – б. ред.). Абстрактни картини, но изразяващи духа! При исляма човекът не се изобразява, изобразява се орнаментът, но се създава една среда, в която да усетиш божественото, без да го видиш изобразено. Много харесвам ранната християнска живопис – византийската и по-ранните италиански художници от Дуеченто и Треченто (XIII–XIV в.), защото според мен колкото по-ренесансов става художникът, толкова повече се занимава с анатомията и физиката на човека, а духът в първите символични християнски изображения като кръста и рибата отива на заден план. Имам една Тайна вечеря – наречена е „Един от нас” – препратката е към думите на Христос: „Един от вас ще ме предаде“. Аз перифразирам тези негови думи – всеки от нас поне веднъж е предал нещо важно в живота си. В тази картина няма изображения. Впрочем повод за тази работа намерих в стара атонска гравюра, която намерих в една изоставена стая на моята баба. И масата като композиция е почти дословно прерисувана от тази гравюра, като махнах изображенията на учениците на Христос и Него Самия. Това е моят прочит на Тайната вечеря. Смятам, че не е нужно да изобразяваш някого, за да покажеш, че това е той. (…)