100 ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА ЕПИСКОП ЛАЗАР МЛАДЕНОВ (1853–1918)

През 2018 г. се навършиха 100 години от кончината на Саталския епископ Лазар Младенов, сполетяла го в Рим на 6 март 1918 г. За неговата личност и дейност се намират сведения не само на сайта на Българска апостолическа екзархия, но и в научните изследвания за униатското движение.[1] В последните месеци излезе на френски език книгата на лазаристкия отец Артур Друлес История на лазаристката мисия в Македония (18391939)[2], за която списание Християнство и култура публикува кратка информация.[3] Въз основа на архивни материали от Конгрегацията на Мисията на свещенослужителите, т.нар. лазаристи, отец Друлес осветлява неизвестни досега страни от житейския път на епископа.

Тук излагам основните факти и събития от живота на Лазар Младенов, както и мой превод от френски език на откъс от посочената книга на отец Друлес за ранните години на бъдещия епископ.

Лазар е син на православния отец Димитър Арабаджийски от Банско, основател на българско школо. До бащата стига информация за новосъздадено училище от лазаристите в крайградския район на Солун, където образованието е в тон с добрите християнски нрави и добродетели. Детето постъпва в пансиона, изявява се като добър ученик, който има качества за католически духовник. След Солун Лазар е изпратен в лазаристкия колеж „Св. Бенедикт“ в Цариград, а от 1874 г. в семинарията на същия орден в Париж. В следващите години начетеността му и познанията по френски език допринасят, за да бъде привлечен като преводач от френската делегация по време на Берлинския конгрес (1878). После за кратко преподава в колежа „Св. Бенедикт“ в Цариград, а на 12 юни 1883 г. е ръкоположен за Саталски епископ.[4] От 1883 до 1894 г. Младенов е апостолически наместник за българите в Македония. Монсеньор Бонети, генерален супериор на Мисията в Солун (1868–1887), настоява за неговата дейност сред българите униати в тази османска провинция. Образованието и възпитанието му като духовник изцяло в лазаристка среда, както и българският му произход са сериозен аргумент за избора му. В негово лице католиците виждат „другия Кирил“, който ще отведе българите изцяло към лоното на Римокатолическата църква. В тази сложна обстановка предшественикът на Младенов във викариата на Македония, Нил Изворов, е изместен и се обръща отново към православието и Екзархията.[5]

В началото Младенов се установява в резиденцията в Кукуш, където изтърпява редица конфликти от страна на гръцкото духовенство и руска агентура. Уреждането на църковните въпроси на униатите, евангелизацията по селата и невежеството на поповете са основните грижи на епископа. Към това се прибавя голямата материална мизерия, която често пъти отблъсква онези, които са се решили да прегърнат униатството или се отричат от него. Едва през 1891 г. Младенов получава лично от Абдул Хамид имперски ферман, с който е признат за епископ на българските униати във вилаетите на Солун и Битоля и става член на меджлиса (градски съвет). С подкрепата на Св. престол прави проект за построяване на църква за българските униати в Солун (1888–1889)[6]. Тази инициатива не е явно подкрепена от представители на Лазаристката мисия и провалена. Остава само официално откритата копка в центъра на Солун. Някои неразумни постъпки на Младенов с кредити от Banque Оttomane в Солун за избавянето на българска мома от турски харем му създават недобър имидж. В същото време трудно се справя с попълване на недостига от средства за издръжка на Семинарията в Зейтинлика (където учи и негов племенник), на поповете, църквите в Македония. Тогава следва ориентацията на Младенов към Екзархията, наречена от него „нашата естествена национална Църква“. Отправя апел към българите униати, приканвайки ги да го последват. От декември 1894 до юни 1895 г. той прекарва в Цариград, където е приет от екзарх Йосиф, но в онези среди не се усеща уютно. В същото време католически авторитети в османската престолнина правят всичко възможно, за да върнат своя верен син към католицизма. Най-силният им аргумент е неговото израстване от малък сред лазаристите. Както ще видим по-долу в преведения откъс, според отец Друлес малкият Лазар се обръщал на „Вие“ към баща си! (…)

 

 

[1] http://www.kae-bg.org/?act=content&rec=53 ; За него дава роднински сведения и М. Радонова, Нашенец от Банско пазел тайните на Ватикана. Епископ Лазар не криел своя произход: https://www.blitz.bg/article/34425 – 23. 05.2013 ; Кирил, патриарх български, Принос към униатството в Македония след освободителната война (18791895): доклади на френските консули в Солун. София, Синодално изд., 1968; С. Елдъров, Униатството в съдбата на България. София, 1994; С. Елдъров, Католиците в България, (1878–1989). Историческо изследване. София, 2002; Р. Заимова, Латини и българи. – В: Представи и миражи: „чуждото“ в „своята“ литература, Академичен кръг по сравнително литературознание, София: https://calic.balkansbg.eu/conferens/images-and-mirages/109-latins-and-bulgarians.html#note15 : 25.11.2018 и др.

[2] Histoire de la Mission lazariste de Macédoine (1839-1939) par Arthur Droulez C. M. Texte publié par les soins de Raïa Zaïmova. Istanbul, Les Editions ISIS, 2018. (Cahiers du Bosphore XCVIII)

[3] В. Костов, Един ценен извор за историята на лазаристката мисия на Балканите, Християнство и култура, бр. 2, 2018, с. 105-107.

[4] Ръкоположен е от епископ Нил Изворов, Михаил Петков, епископ на българите униати и Вениамин Евсевиадис, митрополит на гърците униати. Срв.: Кирил, патриарх български, Принос към униатството, с. 296.

[5] С. Елдъров, Униатството в съдбата на България. София, фонд. Абагар, 1994, с. 14.

[6] Archives de la Congrégation de la Mission en Macédoine, Saint-Siège, 3B1, 3, 4, 5; Administration, 4B3 carton Mladenoff .