ЕЗИКЪТ КАТО РАМКА НА ОТКРОВЕНИЕТО. БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ ХЕРМЕНЕВТИКАТА НА БЕРНАР РАМ

Макар и до голяма степен забравен днес, Бернар Рам (1916–1992) е един от най-интересните и оригинални неоевангелски, баптистки богослови на ХХ век. Започва обучението си като студент по химия, след което се пренасочва към философия на науката и накрая към богословието, защитавайки научни степени във Вашингтонския университет (бакалавър), Източната баптистка семинария (бакалавър по богословие) и Южнокалифорнийския университет (магистър през 1847 и доктор през 1950). Допълнително специализира в Пенсилванския университет, университета в Базел, Швейцария и Близкоизточното богословско училище в Бейрут, Ливан. През 1954 г. се присъединява към Библейския институт на Лос Анджелис (сега Байола), след което преподава философия в колежа и семинарията „Бетел”, религия в университета „Бейлър” и систематично богословие в Западната баптистка богословска семинария.

Рам живее във време на значими промени в северноамериканския религиозен пейзаж. След продължителна и тежка битка между либерали и консерватори за контрол на основните протестантски деноминации и семинарии в началото на века изгубилата консервативна фракция се оттегля в изгнание. Тя създава една до голяма степен фундаменталистка субкултура, характеризираща се с изолационизъм и легализъм. През 50-те и 60-те години обаче нещата започват да се променят. Голям брой консервативни протестанти отхвърлят тези тенденции, заменяйки ги с една по-отворена, диалогична и интелектуална позиция, която е много по-готова да слуша, разговаря и да се учи от другите в своя стремеж да ги спечели за това, което те смятат за ортодоксално християнство. Резултатът е появата на т.нар. неоевангелско (или просто евангелско) движение. Негови „остриета“ са водачи като Били Греъм (1918–2018), който е отворен за сътрудничество с голям брой организации и хора, вкл. католици, Харолд Окенга (1905–1985), апологетът Едуард Кaрнел (1918–1967), новооснованата през 1947 семинария „Фулър” и списанието Християнството днес (основано през 1956).[1]

Бернар Рам се налага като неоевангелски водач от второ поколение. През 70-те години неговото влияние в движението не отстъпва на това на Карл Хенри, а приносът му се усеща в области като апологетика[2], систематично богословие[3] и херменевтика[4]. Той също така е един от първите неоевангелски богослови, който започва да обръща сериозно внимание на лингвистиката и езика, като ги обвързва с херменевтичния богословски подход и по-широко с християнската концепция за специалното откровение[5] – особено след 1957–8 г. – време, което Рам прекарва с Карл Барт в Базел.[6] Следващите бележки представят някои аспекти от неговото виждане.

Изходната му позиция е стандартна за християнската ортодоксалност. „Писанието трябва да бъде разбирано в светлината на учението за откровението, което на свой ред произтича от християнската вяра в Божия триединен живот. Писанието е дар от триединния Бог, който едновременно отразява и съответства на Божието желание да ни води към все по-дълбоко общение с Бога и с другите.“[7]

Стъпвайки на тази основа, Рам задава въпроси и достига до редица интересни изводи за естеството и начина, по който това откровение работи на практика. (…)

 

[1] За подробно описание и анализ на историята виж: Gary Dorien. The Remaking of Evangelical Theology. Philadelphia: Westminster John Knox Press, 1998, George Marsden. Fundamentalism and American Culture. 2nd edition, Oxford University Press, 2006, George Marsden. Understanding Fundamentalism and Evangelicalism. Grand Rapids: Eerdmans 2010, George Marsden. Reforming Fundamentalism: Fuller Seminary and the New Evangelicalism. Grand Rapids: Eerdmans, 1995, Rudolph Nelson. The Making and Unmaking of an Evangelical Mind: The Case of Edward Carnell. Cambridge University Press, 1998, Molly Worthen. Apostles of Reason: The Crisis of Authority in American Evangelicalism. Oxford University Press, 2016, Nancey Murphey. Beyond Liberalism and Fundamentalism: How Modern and Postmodern Philosophy Set the Theological Agenda. Trinity Press International, 1996, Harriet Harris. Fundamentalism and evangelicals. Oxford: Oxford University Press, 1998. За анализ на църковния климат във Великобритания виж: David Bebbington, David Jones. Evangelicalism and Fundamentalism in the United Kingdom during the Twentieth Century. Oxford: Oxford University Press, 2013.

[2] The Christian view of science and scripture. Eerdmans, 1954, Protestant Christian Evidences. Moody Press, 1954.
[3] A Handbook of Contemporary Theology. Grand Rapids: Eerdmans, 1966.
[4] Protestant Biblical Interpretation: A Textbook of Hermeneutics. Grand Rapids: Baker Academic, 1999.

[5] Под специално откровение в християнското богословие се има предвид Библията. То се разграничава от т.нар. общо откровение, което е естествено достъпно за всеки човек. Въпреки това голяма част от анализа на Рам лесно може да бъде отнесена и към него.

[6] За анализ на влиянието на Барт виж Dorien, цит. съч., гл. 3. Макар да е много силно повлиян от Барт, Рам остава в орбитата на евангелското богословие и в никакъв случай не може да бъде разглеждан като неоортодоксален богослов. Освен това ясни елементи на неговия езиково ориентиран подход към херменевтиката могат да се открият и много преди годината, през която учи с Барт – напр. в неговата книга Christian view of science and scripture (1954).

[7] Sephen Fowl. Theological interpretation of Scripture. Wipf & Stock, 2009.