ХРИСТОС – СВЕТЛИНАТА НА СВЕТА

Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота. (Иоан. 8:12)[1]

 

Има две икони, които изобразяват Словото и показват Христос като единствената истинска светлина от Неговото младенчество до възнесението Му в Царството небесно, където седи отдясно на Отца като Пантократор. Прототипът на първата е от църквата „Света София“ в Константинопол (сег. Истанбул), известна като „Неопалима къпина“, втората – „Пантократор“, е от манастира Ватопед на Света гора. „Неопалима къпина” е наречена така по първата среща на Моисей с Бога – Вечносъществуващия, където Той му се разкрива като неизгарящ храста огън в самата му сърцевина, а иконата на Богородица с младенеца представя Иисус пред скута на Майка си, заела изправена позиция, в центъра на която бялата Му одежда (на мозайката от „Св. София” одеждата е златна) e подобна на тази при Преображението, както я описват последователно тримата евангелисти – Матей, Марк и Лука: „бяла като светлина“, „като сняг, както и белина не може да избели“, „бяла бляскава“, а лицето му е „светнало като слънце“, и двете променени от бликащия от сърцето Му огън. Извор на този огън е любовта, представена върху иконата в сърце (образувано от лявата длан на Богородица, с която поддържа нежно лявата му нога), в средата на което е заметнала пояса на хитона си, бял досущ душата, която отците на Църквата казват, се намирала в сърцето. Огън е и челото на Пантократора, където разстоянието на веждите е изпълнено с пламък на свещ, стигащ до края на челото, поставена в „свещника” на носа. Защото колко важно е да имаме огън, да имаме светлина: „Така, понеже си хладък, и нито горещ, нито студен, ще те избълвам от устата Си“ , пише в Откровение на свети Иоана Богослова (3:16).

Но коя е тази светлина, с която Господ се идентифицира, с какво се изразява тя в Неговото битие, при Неговото въплъщение? Как тази светлина се отразява върху нас – падналите люде, как тази светлина бе поета и продължена от апостолите, как я яви Господ на света?

Веднага още след изброяването на десетте блаженства в евангелист Матей Той казва на учениците си, че те са „солта на земята“ и че както не се укрива град на връх планина, така и светилото не се слага под крин или под одър, а на светилник, за да светне светлината пред човеците и като видят добрите им дела, да прославят Бога. В същия абзац при евангелист Лука светлината е идентифицирана вече със слушане на Словото, а при Марк и с принасяне на плод. Непринасянето на плод е равносилно на грях, затова и Христос на път към Иерусалим прокълнава смоковницата и тя изсъхва. Осъждането според св. Иоан Богослов затова е дошло на света, понеже светлината се е появила сред човеците, но те са обикнали повече мрака поради лошите си дела. И продължава: „Защото всякой, който прави зло, мрази светлината и не отива към светлина, за да не бъдат изобличени делата му, понеже са лоши“ (Иоан. 3:20). Така в страната на смъртната сянка идва Христос, който проповядва Евангелието на Царството Небесно и изцерява всяка болест и всяка немощ у народа и много слепи – защото това е органът-светило у човек.

Христос проповядва против гнева, против крамолите с брата, против съблазняването с онова, което е на сърцето ни от този свят – да не си събираме съкровища на земята, дето ръжда ги хваща, молец ги яде и алчни ръце ги копаят. Затова и казва, че където е съкровището ни, там ще е сърцето и отново се обръща към светлината: „Светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло; ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно. И тъй, ако светлината, що е в теб, е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината?“ (Мат. 6:22-23). (…)

 

[1] Всички цитати на Библията са дадени по изданието: Новий Завет. Псалтир, Синодално издателство, 1990.