ДЕМОКРАТИТЕ НЕ ТРЯБВА ДА МЪЛЧАТ ЗА СВОЯТА ВЯРА
Америка си остава преобладаващо религиозна страна. Кандидатите не трябва да мълчат за своята вяра.
Преди малко повече от година, преди лудостта от междинните избори да бе обзела всички, пътувах до Охайо, за да се включа в кампанията на сенатор Шерод Браун, който се бореше за преизбиране. Пред събраните хора говорих за познанството си с Шерод от седмичните молитвени закуски, организирани от него на Капитолия всяка сряда, докато Сенатът има заседания.
Ала когато на първата предизборна среща споменах неговата вяра, се случи нещо смешно. След като казах на хората в залата колко вдъхновяващ и ревностен е Шерод, когато говори за своята вяра, видях как на лицата на мнозина се изписа изненада. Познаваха го като страстен защитник на средната класа, като блестящ и много трудолюбив сенатор, но малцина знаеха, че той е и човек на вярата. Това не присъстваше в неговата предизборна реч.
На втората ни среща се случи същото. На третата той вече бе променил речта си. В нея отново акцентира върху индустрията, здравеопазването и образованието, но също така обясни как неговата вяра го вдъхновява да се бори за достойнството на всеки човек, когото представлява. Говори за това как всички сме призвани да се грижим, подкрепяме и съдействаме на нашите ближни. Защитаваше същите прогресивни политики, за които говореше и до този момент, но обясняваше гледната си точка и ценности чрез Евангелието. Хората в залата кимаха, много добре разбираха какво им казва. Сетих се тогава за известната християнска повеля: „Проповядвайте Евангелието винаги. Ако е необходимо, ползвайте думи“.
За съжаление изборът да се говори малко или дори въобще да не се говори за вярата и религията, се е превърнал в обичайна практика в настоящата Демократическа партия. Смятам, че този избор е погрешен по две причини.
Първо, така се загърбва дълбоката, ревностна и формираща религиозност на толкова много демократи, кандидатирали се за изборни длъжности. На нашите седмични молитвени закуски в Сената например винаги се чувствам вдъхновен и развълнуван от думите на моите колеги, чиято вяра е от основополагащо значение за живота и работата им, но които рядко говорят за това публично.
Второ, като избираме да не говорим за нашата вяра като демократи, пренебрегваме очевидния факт, че Америка си остава преобладаващо религиозна страна, както и че Демократическата партия си остава коалиция, съставена до голяма степен от хора на вярата – сред които десетки милиони, идентифициращи се като дълбоко религиозни.
Има няколко разбираеми причини да стигнем дотук, но има и някои грешни заключения.
Така и не положихме достатъчно усилия, за да се преборим с десетилетното твърдение на републиканците, че най-важните и неотложни политически въпроси пред християните са да се борят срещу абортите и правата на ЛГБТ общността. Мнозина демократи от моето поколение много добре си спомнят „моралното мнозинство“ от края на 70-те и началото на 80-те години, което успя да обвърже християнската десница с Републиканската партия и така да размие границите между политика и религия по начин, който дава своето отражение и до днес. (...)