Основните християнски църкви в Европа (с изключение на някои протестантски деноминации) са единни в подкрепата си за детето и семейството, но тези възгледи сякаш остават малцинство на политическо равнище. Къде се корени проблемът: в цялостната секуларизация на обществата, в сексуалната революция от 60-те години или в някакъв целенасочен замисъл на група хора?

Първо, нека кажа, че аз се обърнах в католическата вяра през 1997 г., на късен етап от моя живот. Аз живея в Бавария, която винаги е била католическа, и почти не съм се докосвала до православието. Виждам, че досега само Католическата църква непрестанно възвестява своето антропологично учение за човека и се бори за него в ООН и ЕС. Не съм забелязала православието да участва на този фронт, което вероятно може да се обясни с цялата традиция. Така че не мога нищо да кажа за православието. Бих желала всички християнски деноминации да се обединят, както нашите противници са обединени на едно глобално ниво. И да водят битката за това кой е човекът? Отговорът на този въпрос зависи от въпроса кой е Бог. Бог е Бог на любовта и живота, следователно ние, хората, сме призвани за любов и да даваме живот, оттам – от Бог към човека, следват бракът и семейството. Ние имаме съвършено ясно учение по тези теми и това учение не е от типа: „ти трябва…“, „ти не бива…“, а е учение – призив към просветление. Бог, който те обича, те призовава да обичаш. Ние сме единствените твари на Земята, надарени със свобода, не сме обвързани от нашите инстинкти като животните, ние можем да правим с нашата сексуалност каквото искаме, можем да разрушим самите себе си, да разрушим семейството си, да разрушим обществото… Или да използваме нашата сексуалност като език на тялото, който служи за любовното единение на съпружеската двойка чрез едно „Да“, с което даряваме себе си на другия, изпълнени с готовност да дарим живот. Това е Божият промисъл. Той не е лесен за изпълнение. Целият наш живот не е лесен. Но щом имаме висша цел, това означава висша подготовка от наша страна. Този повик на Бог, който е любов и живот, към хората е закрепен в сърцата ни. Ние копнеем за любов и когато някой е познал любовта, той казва: Only you! Само ти и ти завинаги! Всеки, който обича, го носи в сърцето си, но не е лесно да го пренесе през целия си живот. И затова пастирите в Църквата трябва да въоръжат пасомите си, да ги вдъхновят за това послание: „Това е планът за твоя живот, ние ще ти покажем как да го изпълниш!“. И те трябва да водят битката в това общество, в което семейството систематично бива разрушавано.

Това, което се случва, не е теория на конспирацията, лесно може да се докаже и в книгата ми цитирам много документи, които показват, че елитите, които имат властта и парите, се от едната страна. От другата страна са християните. Битката е насочена, на първо място, срещу християнството. Християните са най-преследваната религиозна общност в целия свят. А в Европа, която е основана на християнството и семейството, ние, християните, сме маргинализирани и преследвани в нашите собствени страни.

Отстъплението от християнските принципи може ли да се разглежда като криза на демокрацията, или е по-скоро социален процес?

Това е революция – от 50 години ценностният фундамент на нашето общество се разрушава, при това все по-радикално. Понятието за революция предполага, че ситуацията на масите е толкова влошена, че те се вдигат, рискувайки живота си, за да променят властовите отношения – така е било при Френската революция, при комунистическите революции. За кратко време обаче отношенията се променят толкова, че революционерите, които държат властта, стават следващите потисници, които експлоатират масите. Винаги една и съща игра! Ала революцията е започвала от долу нагоре. Сега се случва нещо ново – революция от горе надолу. Пробивът идва със студентските бунтове през 1968 г. Тези интелигентни, образовани студенти имат дългосрочна стратегия да овладеят властови позиции във всички институции. Към този властови и финансов елит се отнасят и неправителствените организации, които работят зад кулисите, например Международната федерация по семейно планиране, най-голямата мрежа за извършване на аборти в света, която беше разобличена, че продава части от телата на неродените бебета на изследователски институти. Характерно за нашето време е, че методите на манипулация върху съзнанието на масите са невероятно развити.

Подзаглавието на моята книга е „Унищожаване на свободата в името на свободата“. Цялото това движение започва с идеята, че нашата свобода се увеличава, когато изхвърлим зад борда сексуалния морал. Но какво се случва тогава: ние ставаме роби на сексуалния нагон. Интелигентни хора – социолози и философи, създават идеологията на сексуалната революция и ни продават всичко това като свобода. В цялата тази революция ние виждаме злоупотреба с езика, невероятно интелигентна злоупотреба с понятия, които за нас са добри, като свобода, човешки права, многообразие, толерантност – ние, християните, искаме всичко това, дори сме негови създатели. С тези понятия се злоупотребява, те биват изпразнени от съдържание. Така че хората напълно се объркват, те вече не знаят какво означава свобода. Свободата не е да правиш това, което искаш. Дори едно двегодишно дете се учи да приема реалността, да не пипа горещата плоча на печката, защото ще се опари. И знае, че от неговата постъпка ще има последици. Това означава, че свободата трябва да има корени в истината, в истинното възприемане на реалността, както и в отговорността – какво ще стане, ако постъпя по определен начин – с мен, с близките ми, с цялото общество.

Днес имаме една идеология, която пропагандира фалшив образ на човека. Лъжа е да се каже, че човек може да смени пола си без проблем – рискът от самоубийство при тези, които го правят, нараства осем пъти в сравнение с останалите. Това означава дълбоко разрушаване на личността. Както всеки знае – ние сме мъже или жени. И върху това се основава нашият човешки живот. Никое друго общество преди нас в цялата история на човечеството не е стигало дотам да постави това под въпрос. Една теория или идеология, която се основава на лъжа относно човека, няма друг избор, освен да стане тоталитарна. Тя трябва да е тоталитарна, за да изхвърли зад борда всички разумни хора, всички понятия, които са направили нашата култура велика. Така вече могат да се разпространяват най-невероятни теории. И когато кажем, че човекът е създаден като мъж или жена и е призван за брак, а бракът е между мъж и жена и е отворен за деца, тогава биваме дискриминирани. Срещу нас вече действат новите закони за дискриминация и език на омразата. И човешките права се използват срещу нас – ние всички имаме права, но нашите права на християни са орязани в значителна степен. Цялата тази революция работи на различни нива. На законодателно равнище се създават съответните закони. Всеки, който иска да знае накъде води всичко, трябва да прочете Принципите на Йогиякарта, в книгата съм отделила цяла глава за тях. Това е програма за преструктуриране на обществото според принципите на ЛГБТИ. И разбира се, всяка революция се стреми към децата. Те са крехки, раними, нуждаят се от защита чрез любовта на родителите си. Родителите са тези, които обичат децата, държавата не ги обича. Ние сме в една културна война, която се води с всички средства. И трябва да имаме съзнанието, че сме призвани да заемем позиция. В една война има нужда от войници, мъжете са войниците и ние се нуждаем от мъже, които осъзнават своя дълг да защитят семействата си. (…)