* * *

Утрото – продънен рибарски кош.

Недоспали надежди проблясват

като коремите

на риби уловени.

Единствено

по кожата пробягващият бриз

събужда

спомен за живот.

Отплаване

Напуснат ден,

прегърбен хоризонт,

стърчат

оголените мачти

на дърветата.

И падащото

есенно листо

е флагът ми.

„Щом любов нямам, нищо не съм“[1]

Прозрели тайните на битието,

препълнени с всевъзможни знания,

раздали придобитото имане,

а от света самите ние придобити,

изстинали след горенето

са не само телата ни.

Звънти медта, отеква

в преместената планина.

[1] Св. ап. Павел, Първо послание до коринтяни, 13 гл., 2 стих.