Теодор Мопсуестийски е роден през 352 г. в Антиохия, в богато гръцко семейство от местната градска аристокрация. След като получава отлично образование в ораторската школа на Ливаний, ок. 370–371 г. той постъпва в школата, или по-скоро училището със затворен, почти манастирски характер (ἀσκητήριον) на Диодор Тарсийски. Тук той изучава дълбините на Светото писание и се подготвя за служение на Църквата. Вероятно през 383 г. е ръкоположен за свещеник и във връзка с пастирската и проповедническата си дейност се налага да взима ясна позиция по въпроса за Аполинариевата ерес, доколкото някои богословски позиции на Аполинарий от Лаодикия са осъдени на Втория вселенски събор в Константинопол (381). Така той бива въвлечен активно в христологическите дебати. От този период нататък Теодор ще престане да пише тълкувания на старозаветни книги и ще се насочи към новозаветните.[1] През 392 г. е ръкоположен за епископ на град Мопсуестия в провинция Втора Киликия. Именно от този период са най-важните му догматически съчинения и някак изолирани сред тях по време стоят Коментарите му върху Евангелието според Йоан и Коментарите върху Посланията на ап. Павел.[2] Вероятно е починал малко след като неговият последовател Несторий заема архиепископската катедра на Константинопол през 428 г. След смъртта си Теодор е осъден в едикта за „трите глави“ на имп. Юстиниан, а окончателното отричане на неговата христология става на Петия вселенски събор в Константинопол през 553 г.[3]

Негови съчинения са били преведени на сирийски още приживе, тъй като знаем, че веднага след Третия вселенски събор в Ефес (431) епископът на Едеса Рабулас (†435) е заповядал да се унищожат тези книги в неговата епархия.[4] Съчиненията, които са избегнали тази участ, са коментарите на книга Екилисиаст и на Евангелието според св. ев Йоан, тъй като в онзи момент все още не са били преведени на сирийски език.[5] И двете съчинения са отправени до епископа на Газа Порфирий – близък приятел на Теодор и на св. Йоан Златоуст от ранните им младежки години.[6]

Повечето от неговите екзегетически съчинения се разпространяват от византийските монаси в анонимни фрагменти и под други имена, най-вече посредством катени, а сирийските монаси – последователи на несторианството, съхраняват през вековете в цялост няколко от най-важните му както катехизически, така и екзегетически съчинения. В техните среди той е почитан като светец и най-велик „тълкувател“ (m^paškanā).

В Каталога на сирийския епископ на Нисибис Abdiso bar Brika (от ок. 1291; † 1318)[7] се казва, че Теодор е писал като презвитер „коментар на Матей в една книга, отправена до Юлий, и също коментари на Лука и Йоан в две книги, отправени до Евсевий“[8]. В сирийската Хроника на Сеерт, известна и като Несторианска история, написана от несторианския епископ на Basra на име Išoʿdnah (акмето му е през втората половина на IX в.), ясно се казва, че Теодор е написал коментари на Евангелията според Матей, Марк и Йоан.[9]

Коментарът на Теодор Мопсуестийски върху Евангелието според св. ев Йоан е от особен интерес за изследователите на история на догматите, тъй като е написан именно в началото на христологическите дебати – някъде след 383 г.[10], когато антиохийският богослов става презвитер или след избирането му за епископ. Твърде вероятно това съчинение да е написано по време на епископското му служение, тъй като в коментара на посланието до Галатяните на св. ап. Павел, написано между 411 и 415 г., Теодор споделя, че коментарът му върху Евангелието според Йоан е отскоро готов и издаден[11]. (...)

[1] Вж. J.-M. Vosté, «La chronologie de l’activité littéraire de Théodore de Mopsueste», Rbibl 34 (1925), с. 78.

[2] Вж. Ibid. сс. 70 сл.

[3] По-подробно вж. Светослав Риболов, Изворът на Асирийското и Халдейско християнство. Сотириология и христология в съчиненията на Теодор Мопсуестийски (354-428), София : Изток-Запад, 2013, с. 34-49.

[4] Βж. D. Zaharopoulos,Theodore of Mopsuestia on the Bible: A Study of his Pld Testament Exegesis, NY: Paulist Press, 1989, с. 15.

[5] Βж. J.-M. Vosté, « Le Commentaire de Théodore de Mopsueste sur S. Jean, d’ après la version syriaque » , Rbibl 32 (1923), сс. 536-537.

[6] Ibid. с. 539.

[7] Βж. Hub. Kaufhold, “Abraham Eccellensis et le Catalogue des livres de ^cAbdīšō^c bar Brīkā” - in Orientalisme, science et controverse: Abraham Ecchellensis (1605–1664), Turnhout: Brepols 2010, сс. 119-133.

[8] Βж. Ebedjesus, Catalogue des livres ecclésiastiques syriens 19 : Théodore de Mopsueste – in J.S. Assemani (ed.), Bibliotheca Orientalis Clementino-Vaticana, t. III, 1-2, Hildesheim-New York, 1975², сс. 32-33.

[9] Chronique de Séert, ed. Addai Sher et Pierre Dib, Paris : Firmin-Didot et Co. 1950 (Patrologia orientalis 5,2), p. 290.

[10] Βλ. J.-M. Vosté, op. cit., pp. 78-79, Ef. Yaldiz, “The Literary Activity and Biblical Exegesis of Mar Theodorus the Interpreter”, JAAS 12,2 (1998), pp. 12-13.

[11] H. B. Swete, Theodori episcopi Mopsuesteni in Epistolas B. Pauli Commentarii, Vol I, Cambridge: CUP, 1880, p. 273.