Въведение

Времето на Великия пост: времето да следваме Христос в Страстите Му и да се научим да обичаме, както Той ни е обикнал. За да проникнем в сърцевината на християнското тайнство, нека заедно поемем по Кръстния път. Това духовно откритие, избликнало от сърцето на един поет и светец, подхранва вярата на цели народи през вековете.

В Йерусалим св. Франциск от Асизи е открил и съзрял с очите си земята, която Бог е обещал на своя народ, мястото, където Христос е роден, където е понесъл Страстите Си и е възкръснал. Св. Франциск е съумял да сподели с нас откритието си, призовал ни е да съпреживеем най-дълбинните реалности от тайнството на вярата с цялото си тяло – с очи, уши, нозе и сърца. Научил ни е да следваме Кръстния път на Христос.

За християните, които биха искали с цялото си същество и с цялата си любов да следват Христос, носещ Кръста Си, като се молят телом и духом в нашите църкви, е било въведено възпроизвеждането на този път (чрез скулптури, картини, разпятия) с четиринадесет спирки. Пред всяка от тях вярващите спират, за да медитират молитвено над някой епизод от Страстите – от осъждането на смърт на Иисус чак до полагането Му в гроба.

Този кръстен път се вдъхновява от разказите в Евангелието, ала някои спирки (например трите падания на Христос или жестът на Вероника) са били добавени от християнското благочестие. Изхождащо от интуицията на сърцето, то е устремено към тайнството на Христос Спасителя.

Практиката на Кръстния път обвързана ли е с начина на молитва, характерен за дадена епоха? Доколкото тя поставя основополагащия въпрос за отношението между събитията от Страстите, описани в Евангелията, и начина, по който ние можем или трябва да се отнасяме към тях.

Не става дума за жестуализация, за някакво театрално представление, за киномонтаж или сценична игра на базата на евангелския текст. Възкръсналият Христос разгръща Страстите Си в нашия собствен живот. Той ни приобщава към тях заради нашето спасение и това на целия свят.

Чрез кръщението си биваме погребани заедно с Христос, умрял заради нас, и възкръсваме заедно с Него. Чрез дара на Духа тайнството на Страстите и Възкресението Христово става тайнство на живота ни. Благодарение на него, ние съществуваме като Божии чеда на нашия Отец, ученици на Христа и храмове на Духа Свети. Във всяка евхаристия ние отслужваме онова, което Иисус осъществява в своето Приношение. С Тялото, дадено ни от Него, и с Кръвта, пролята за нас, се причастяваме към Страстите Му.

Накратко, тайнствата и реалността, представени от Църквата, ни единяват със Страстите Христови във всичко онова, което живеем, страдаме и се надяваме. По такъв начин, че заедно с апостол Павел да се осмелим да кажем: „Сега се радвам в страданията си за вас и подпълвам недостига от скърби Христови в моята плът за тялото Христово, което е църквата“ (Кол.1:24).

Докато вървя, следвайки Христа в Страстите Му, аз не съм зрител на репортаж, а действам чрез Него, заедно с Него и в Него.

Евангелието, вдъхновеното слово, ми откровява онова, което Бог ми дава да изживея, единявайки ме със Страстите Христови. Осъществени веднъж завинаги, те се разгръщат в живота ми с активна сила и действена благодат. Страстите Христови извършват нещо: те ме спасяват, обръщат сърцето ми, променят свободата ми; те разбулват действието на Отца в мен. Докато гледам как Иисус носи Кръста Си и докато моля да ме вземе със Себе Си, Иисус ме гледа и ми отваря очите, за да открия кой съм аз и какъв е грехът ми, както и кой е Той, Синът Божи, спасител на човеците: „Пролях тази капка кръв за теб“, казва Иисус на Паскал, съзерцаващ агонията Му.

Чрез медитацията над Страстите Христови на вярващите се откроява една огромна нежност. Божията любов към изгубения човек, когото Той иска да спаси, ни се разкрива: „Оня, Който и собствения Си Син не пощади, а Го отдаде за всички ни, как няма да ни подари с Него и всичко?“ (Рим.8:32).

Кардинал Жан-Мари Люстиже (1926-2007) е френски духовник, архиепископ на Париж (1981–2005). Член на Френската академия (от 1995 г.).

Първа спирка

Иисус е осъден на смърт

Но те още по-силно закрещяха и казаха: да бъде разпнат! (Мат. 27:23)

Чрез осъждането Си от трибунала Иисус се възсъединява с човешката участ. Чрез несправедливостта, която Той претърпява, и чрез страданието, което понася, Той вече може да говори на ухото на мъжа, понасящ мъчения, и на жената, насилвана от палачите.

Така невинният, претърпял насилие и почувствал се изоставен, усеща, че вече не е сам.

Иисус го съпровожда, Той го разбира. И споделя съдбата му. Станал човек поради несправедливостта, тъкмо заради несправедливостта и Неговото слово бива чуто.

Всички, които законът предава, се разпознават в Него.

Затова се обръщаме към Него, щом несправедливостта ни удари, щом удари невинния, когото не сме в състояние да защитим. Ето новата светлина, която Иисус донася в света.

Чрез прошката Той придава смисъл на всички скърби, на нещастието и преследванията.

Без Него ние бихме затънали в безнадеждността и ненавистта.

Той ни показва, че за да бъдеш човек, трябва да споделяш бремето на несправедливостта и че само по този начин намираме пътя на Надеждата.

Жан-Мари Руар (род. 1943 г.) е френски писател, журналист и есеист. Член на Френската академия (от 1998 г.).

(...)