ГОСПОДИНЕ МИНИСТРЕ ПРЕДСЕДАТЕЛЮ,

Българската Света Православна Църква е народна в пълния смисъл на тая дума. Тя е народна не само защото попрището на нейното служене е българският народ, но защото тя всякога и при всички исторически обстоятелства дели съдбата на народа; тя е негова крепителка и добра вдъхновителка във времена на изпитание, а в честити дни ‒ съветница на мъдрост и възход. Тя е майка на тоя народ и с майчинска обич страда и се радва заедно със своите духовни чеда, стоейки всякога край тях като верен и предан страж.

Такива са разбиранията и чувствата, които вдъхновяват висшите служители на нашата Света Църква ‒ българските епархийски архиереи. Водени от тия разбирания и чувства, те с голяма загриженост се отнасят към днешната участ на народа ни и полагат страдания да му бъдат полезни с ясни ответствени увещания и с открито слово, което не се колебае да посочва действителните недъзи и опасности, както и средствата за тяхното отстранение. А положението, в което се намира днес българският народ, както вътрешно, така и външно, е твърде тежко. Събрани на редовна синодна сесия епархийските архиереи в редица заседания направиха изложения по общото положение в епархиите и обстойно обсъдиха действителното положение на страната, като взеха под внимание тежненията и настроенията на народа. В резултат на тия обсъждания Светият Синод в пълен състав реши да предложи на просветното ви внимание следното:

По вътрешното положение:

За съжаление, вътрешното положение на страната се характеризира с дълбока криза ‒ морална и обществено-политическа криза. В голяма част народът се оказва морално неустойчив и с недостатъчно или със слабо обществено и национално съзнание. Върху това състояние на морално-обществените сили никнат зловредните прояви на т.нар. черна борса, на корупцията, на обществено-политическото безразличие и на противонародната и противодържавна дейност. Обяснението на тая дълбока криза с военновременните условия всъщност не обяснява основната и съществена й причина. Колкото и да е голямо отрицателното влияние на военновременните условия, те в края на краищата са само решителният повод и благоприятната обстановка за проява на кризисното морално и духовно състояние на част от народа. Кризата премина от областта на вътрешните факти към външното проявление на тия факти. Причините ѝ, следователно, са по-далечни. Те се създадоха от погрешните и дори вредни насоки на училищното възпитание и на възпитателните обществени влияния в миналото. Дълги години у нас се вървеше по погрешни пътища и се насаждаше такава светогледна ориенталност, която не носеше морална здравина и не бе в състояние да задържи обществено-националната якост, а камо ли да й даде тласък за по-голям подем. Въпреки често и от много обществени среди изказаните добри пожелания, скрити някакви фактори непрестанно действаха срещу всеки опит да се попречи на вредните политически, идеологични и религиозни влияния, които се насърчаваха по разни причини от много места у нас. Църквата неведнъж е обръщала внимание върху това, като е сочила какви гибелни за народа последици могат да произлязат, ала нейният глас е бил отминаван ‒ ще си позволим да го кажем откровено ‒ съвсем пренебрежително даже от отговорни държавни фактори. Като че ли не се виждаше до какви сетнини може да доведе всичко това. С една недогледност, която искаше да мине за политическа предвидливост и културна напредничавост, се даваше простор на ония влияния, които отслабваха моралното, духовното и общественото съзнание на народа.

И тъй, основните съществени причини на днешната криза са по-далечни. Кризата е горчивият плод на отколе посятото лошо семе.

За днешната тежка вътрешна криза следва да се посочат и други по-близки причини, едни от които, дълбоко погледнато, нямат самостоятелно значение, а са последица от основните причини, споменати по-горе. Тия по-близки причини са цял комплекс и те са вече доста добре познати. Военното положение създаде големи разстройства и трудности в стопанския живот. В самото начало, когато се очертаваха стопанските затруднения, които войната води със себе си, не бяха взети мерки за колко годе по-правилна вътрешна стопанска политика. Стопанският живот у нас тръгна по надолнище и изпадна в безпътие. Така се тури началото на т.нар. черна борса, която с всичките придружаващия я зловредни прояви от ден на ден намира все по-добри условия за разширение, разколебавайки устоите на целия ни вътрешен живот.

Стопанските неуредици, при моралната неустойчивост на мнозина, се указаха добра почва за процъфтяване на корупцията. Трябва да бъде посочено и да бъде известно, че корупцията вече взима големи размери. На черния пазар се намира почти всичко, дори такива стоки, с които само държавата разполага. Подкупът и користното посредничество не са вече съвсем случайни явления.

За влошаване на вътрешното положение не малко допринесе и слабата грижа за политико-общественото и националното сплотяване на народа, частно на селото. Безпартийността се оказа меч с две остриета и с тоя меч би трябвало да се борави много предпазливо. Безпартийният режим има своите положителни страни, но почти нищо не се направи, за да не се стигне до отчуждаването на народа от властта и до нещо още по-лошо: до обществено-политическото безразличие на широките народни слоеве. Както властта, тъй и народът, частно селото, останаха две отчуждаващи се сили. Народът се затвори в себе си, под това привидно спокойно отдаване на труда се създаваше една вредна за държавата, особено във времена като сегашните, психика на безразличие в национално-положителните люде, и на противодържавност в друга категория граждани. Агресивността на вторите, за съжаление, е голяма, а срещу нея на общественото поприще стои една, в голямата си част, политически апатична маса. При такива обстоятелства липсват условия и възможности да се подготвят и изтъкнат личности, които са призвани да бъдат чинители за създаване и оформяне на общественото мнение и да бъдат признати обществени водачи с обществена контрола и отговорност. Поради всичко това бе улеснена задачата на противодържавните сили у нас. (...)