Понеделник, първият ден на великите пости. Известно е, че тези пости се много различават от другите по строгия им характер, одухотворен от църквата не толкова чрез строгия режим на храната, колкото чрез особените молитви, песни и служби, наредени специално за през тези дни. Те са най-съдържателни от всички молитви, песни, канони и служби, които се четат, пеят и служат в източно-православната църква. Те са истински изблици на дълбоко набожно настроени души. Когато ги четеш и пееш, ти не може да се не обхванеш от онова настроение, което е родило тези чудни изблици. „Помощник и покровител, бист мне во спасени“ … „Согрешихом, безаконовахом“ … „Душе моя, душе моя, востани что спиши“ и пр. Това са само началните думи на три от тези хубави песни, но само тези начални думи колко много говорят на душата и я пробуждат!... Колко ми се искаше да дойдат всички мои енориаши в църква да им ги почета и попея и да побеседвам с тях върху смисъла на тези топли думи и върху смисъла на всичко, що се чете, пее и служи през тези дни!

С това непреодолимо желание и за да се приготвя колкото мога по-добре, аз отидох в църква сутринта рано. Обаче, за голямо мое съжаление, от тях никой не дойде. Те са на работа, по кръчмите или в домовете си и просто поради несъзнание нехаят към нуждата на душата си. Аз жадувам да им втълпя това съзнание, но де ги тях? … Вместо пълна църква с хора, гладни и жадни за духовна храна, аз четох и пях тези хубави и дълбоко смислени молитви и песни само с бай Станя, с църковния слуга Христан Върбанов, Петю Минков Арабаджиев (който почна да се учи да пее в църква, макар че беше вече мъж на 35 години), с бай Стефан Николов Ашика, църковните настоятели дядо Митю Вачев, дядо Ангел, дядо Гено и никой друг.

След обяд на канона и великото повечерие, после във вторник сутринта и вечерта – същата история. Това ме накара да се замисля.

Сряда. Започвам утренята, часовете и преждеосвещената литургия. Дойдоха няколко жени и мъже, но тъй малко!... Всички почитат деня като празник! … Как го почитат?

На излизане от църква гледам: на мегданя пред къщата на бай Иван Мечев цяла олелия! … Момчета, момичета, жени, деца от цялото село се събрали, едни се люлеят на кърлянка, други пеят и завили хоро като на сватба. Ами нали е пост? Нали трябва да се приготвят за причастие? Ясно, разбрано!

– Тъй ли постите, тъй ли се готвите за святото причастие вие? – запитах първите неколцина души, които срещнах.

Те свиха рамене и отговориха:

– Чи… ние така си знаем.

Аз се упътих, та на хорото. Събраните там не се смутиха от моето присъствие. Те си помислиха, че отивам „да ги погледам“, и спокойно продължаваха игрите си. Аз ги поканих да спрат и да се съберат около мен. Те изпълниха молбата ми незабавно: натрупаха се около ми като край мечка.

Попитах някои от по-възрастните какъв е денят. Казаха ми. Попитах как трябва да го прекарват.

– Чи… как?… ей, тъй: старите из къщи, из дворовете, по дюкяните, пък ние, младите, на хорото и кърлянката.

– Ами в църква?

Мълчание.    

– Ще ли се причастите в събота на Тодоровден?

Мълчание.

– Ще ли се комкате в събота на Тодоровден?

– Чи… някои се комкат, някои не искат ‒ отговори едно момиче.

– Ами които ще се комкат, така ли, на хорото, се готвят да приемат комката?        

Мълчание. Аз разбрах тяхното невежество и рекох:

- Чуйте! Сега не е време за хоро, кърлянкане и каквито и да е веселби. Тази седмица е отредена от църквата за покаяние и молитва. В тези дни ние не ядем всичко както през другите дни, за да се чукнем, за да съзнаем, че имаме души, на които тежат малки или големи грехове и да се молим и каем за тях. През тези дни в църквата се четат и пеят много хубави молитви и песни, които накарват човека да съзнае греховете си и да се моли и кае за тях, да ги очисти от себе си и да заживее друг, нов, праведен, без грехове живот. Вие много добре знаете, че на всяка стъпка волно и неволно вършите какви ли не грехове. Какво става после с тези грехове? Те се на­трупват у вас, затуй често пъти казвате: „Не ща да направя, не ща да кажа това и това, за да не отрупвам душата си с грехове“. Това показва, че вие знаете що е грях и какви са последствията от него. Той отрупва душата, прави я тежка, негодна да върви из правия път и да отиде при Бога. Вместо при Бога, Който дава живот, здраве и всичко добро, отрупаната с грехове душа криволичи и отива при дявола и става черна и грозна като самия дявол. Чрез пост и молитва църквата ни кара да съзнаем своите грехове и да искаме от Бога опрощаването им. Е, добре, когато знаете, че душите ви на всяка стъпка се отрупват с грехове, защо не чувате, когато църковният камбан тези дни ви вика да дойдете в църква при мене, да се покаете за вашите малки и големи грехове? Когато аз чета, пея и служа за вас, вие къде сте? Вие не сте там, гдето можете да се молите и каете, а сте тук, гдето още повече отрупвате душите си с грехове. Ко­гато църквата плаче за вас, вие сте се събрали тук и най-лекомислено пеете, играете и се смеете. Това ра­зумно ли е? Разбирате ли какво искам да ви кажа? Съзнавате ли, че когато аз чета и пея в църква за вас, а вие сте се събрали тук, за да пеете, играете и се веселите, че вършите непростим грях? Ако съзнавате и признавате това, тогава моля, идете си всички до един оттук. Три дни става, а особено днес, аз се моля за вас, а вас ви няма при мен. Моля се в празна църква, моля се на стените на църквата. Разбирате ли каква грешка правите, когато на такива важни дни, вие ме оставяте сам в Божия дом? Кому служа аз? Чий свещеник съм и защо ви съм, щом не сте при мене, когато чета, пея и се моля за вас? Хей, момичета, момчета, жени и деца, много оскърбен се почувствувах, когато като излязох от църква изморен от труд за вашите души, видях ви, че вие сте събрали тук и така безгрижно се веселите. Моля ви се, разберете, че аз ви обичам, че се грижа и много ще се грижа за вас да ви науча да съзнавате вашия дълг към Бога, но искам и вие да ме обичате, да ми вярвате и слушате, да уважавате моя труд, да зачитате моите думи. Моля ви се, идете си оттук. Не ме оскърбявайте повече. И не само това, но утре, в другиден и в събота на Тодоровден всички до един, които сега сте тук, да дойдете в църква. Не само това, ами повикайте и вашите бащи и майки, братя и сестри, ва­шите приятели, приятелки и съседи ‒ повикайте всички, съберете се цялото село и елате в църква да се помолим на Бога да ни прости греховете и да ни дава добрини. Съберете се и елате, о, мои добри духовни чада, елате да се помолим на Бога да ни прости волните и неволни грехове и да ни дава добро здраве и добри плодове от нашия труд. Вие знаете, о, мои ду­ховни чада, че всички много се трудите, че само с тежък труд живеете, и че тоя труд може да ви даде добри плодове само ако Бог ви помага, ако Бог го благослови. Без Бога вие нищо не можете. Вие от Бога напълно зависите. Всяка ваша стъпка по Бога да бъде направена, ако искате Бог да е милостив към вас. Ето защо вие непрестанно трябва да Му се молите и да Му се молите и сѐ да Му се молите, за да бъде Той милостив към вас. Чухте и разбрахте ли ме? Идете си тогава и елате в църква всички. Който остане след мен тук, ще знае, че дълбоко ще ме оскърби. Довиждане в църква.

Аз почитателно към всички се поклоних и си тръгнах към квартирата. Отидох си много изморен, но и доволен, че се срещнах с духовното невежест­во и го жилнах, колкото можах. Борба, борба му готвех аз нему! Борба му обявих! Смърт му носех. (...)