Въведение

Концепцията за свободна църква се състои от две свързани, но различни идеи. Първо, тя означава църква отделена, независима и неподдържана или налагана по никакъв начин от държавата. Исторически това е тясно свързано с характерното анабаптистко и баптистко разбиране за свободата на съвестта и религията.[1] Второ, тя е свързана с конгрешанския модел на църковно управление.[2]

И двете идеи са споделяни от множество християнски общности, като това се отнася до огромното мнозинство от протестантски църкви в България.[3] Освен няколкото Баптистки съюза в страната като свободни църкви могат да бъдат определени и Петдесетните (преобладаващо свързани с Божиите асамблеи), двете деноминации на Божията църква, Свободните (конгрешански) църкви и множество независими общности. Изключение прави сравнително малката Обединена методистка епископална църква. Макар и напълно независима от държавата, тя има различно управление. В страната съществуват и няколко Презвитериански и Лутерански църкви, но и трите са незначително малцинство. По мои сметки това означава, че около 90 % от българските протестанти могат да бъдат определени като свободни църкви.

След падането на комунистическия режим през 1989 г. ситуацията и животът на българските свободни църкви се промени радикално. Заедно с множеството нови възможности те се изправиха и пред редица нови предизвикателства – както външни, така и вътрешни – как да живеят в либералната демокрация. Целта на настоящата статия е да опише и оцени тези предизвикателства, да очертае различните тенденции и предлаганите отговори, откроили се през последните 30 години, и на тази основа да формира някои заключения.

Защита на свободната църковна идентичност

През последните 30 години българските свободни църкви показаха, че са твърдо посветени на идеята за религиозна свобода. Поне през първата половина от периода те често се натъкваха на проблеми, свързани с регистрация, одобрение за строеж на молитвени домове, различни видове дискриминация и в редки случаи – дори физически атаки. Това се случваше на различни нива – от отделни хора, групи или работодатели до представители на местната държавна администрация. Като правило свободните църкви отстояваха своите убеждения, защитавайки ги по всеки възможен начин. Някои дори повдигнаха възражения срещу новия закон за вероизповеданията, който определя Българската православна църква като традиционно вероизповедание в страната, макар това да не носи никакви практически предимства.[4] Дискриминацията в никакъв случай не може да се определи като систематична и постепенно намалява във времето, показвайки приемането на свободните църкви от българското общество.

Най-голямото предизвикателство през втората част на периода беше новият религиозен закон, предложен през 2018 г. В първоначалната си форма той сериозно ограничаваше религиозния живот на българската верска общност. След сериозни протести почти всички проблематични членове бяха оттеглени.[5] Повечето свободни църкви бяха много активни, като силно и ясно изразиха своето несъгласие с проектозакона. Въпреки това ситуацията разкри и една значително по-малка група, проявяваща различни тенденции. Някои общности отказаха да протестират поради опасения, че това може да влоши добрите отношения, които бяха изградили с местните власти. Друга група църкви неофициално даде знаци, че е готова и има желание да получава държавни субсидии, подобни на тези отпуснати на Православната църква и ислямското вероизповедание. В българските условия това доста лесно може да постави в опасност църковната независимост. И двата случая показват бавно нарастваща тенденция за разчитане и зависимост от държавата от страна на някои протестантски общности, която е възможно в бъдеще да се окаже в противоречие с идеята за църковна независимост, характерна за свободните църкви. (...)

[1] Виж Nagel Wright. Free Church, Free State: The Positive Baptist Vision (Eugine: Wipf and Stock; Reprint edition, 2011), гл. 2, Stanley Grenz. Baptist congregations (Vancouver: Regent College Publishing, 1985) и Bill Leonard. Baptist ways: A history (Valley Fordge: Jutson Press, 2003), гл. 1.

[2] Най-просто модел на децентрализирано управление, при който всяка отделна църковна общност притежава автономност.

[3] Тук използвам термина протестантски в широк смисъл, включващ евангелските и независимите църкви.

[4] Виж няколкото публикации в електронния портал „Свобода за всеки“, https://www.svobodazavseki.com/. Посетено 22.04.2020.

[5] За по-детайлна оценка на случая виж Radostin Marchev and Richard Weaver. Possible restrictions on religious freedom in Europe – using Bulgaria as a case study. Непубликуван доклад, представен в IBTS, Identity module, 2020.