Филмът „Месия” (1975) е последната, общо взето, малко позната творба на режисьора Роберто Роселини (1906–1977), който си остава в историята на киното като баща на италианския неореализъм и най-вече с военната си трилогия – „Рим – открит град” (1945), „Пайза” (1946) и „Германия, година нула” (1948). Към този филм Роселини върви дълго и след грижлива подготовка през годините, търсейки своята гледна точка към евангелския разказ, както научаваме от книгата му с интервюта пред Едоардо Бруно Р. Р. Роберто Роселини (1979). От третата част на разговорите става ясно, че режисьорът не желае да повтаря извървения път на киното в евангелската трактовка – от Драйер до Пазолини – и че е решен не просто да покаже как той вижда Иисус или да даде своето тълкувание, а да потърси реалността във всяка от частите на този разказ. С тази цел Роселини умишлено премахва цели историко-политически пластове, придържайки се най-вече към евангелието на Марк. И ето как обяснява замисъла си: „Месия” наложи избор между Евангелията, да се конфронтираме с хронологията, да изберем най-пряката и изразителна линия; а после, тъй като в основата на това послание е Словото, трябваше да се предприеме и археологическа реконструкция, избор на места и костюми. Това обяснява и особеността на снимките: седем-осем минути монтаж дневно. Исках да покажа нещата, а не да ги демонстрирам. Какво означава да покажеш? Означава да видиш събитието, да го разкриеш от определена гледна точка, а след това да го пресъздадеш с чувство, споделимо с другите.

В „Месия” Роберто Роселини за първи път в христологията на киното пресъздава сцената с „Пиета”. Преводът е направен по изданието: R. R. Roberto Rossellini. A cura di Edoardo Bruno, Bulzoni, 1979, p. 189-201.

 

 

Месия

(авторски синопсис на три епизода)

Епизод 1

Самуил:

Братя мои, Отецът, всеки отец трябва да носи в сърцето си синовете си, всеки отец отдава на синовете си собственото си сърце, дарява им живот, ум, опит, закрила, любов. За да живеем в хармония с Вечния, в мир с него и с братята си, Отецът трябва да носи в сърцето Си синовете Си и да се вслушва в грижите им.

Друг глас (отдясно):

Според това правило сме живели и живеем, Самуиле, и винаги бива наказан онзи, дето го е престъпил. Живеейки според това свято правило, прекосихме пустинята, придържайки се в тежкия си път към водачеството и съветите на Моисей, нашия отец. Понесохме глад и жажда, съблюдавахме забраните във вярата на отците си, правилата на нашите братя с надеждата да стигнем обетованата земя.

Друг глас:

Обвързани сме с Обетованата земя чрез древния Завет с Вечния. Издигахме шатрите си, пасяхме нявга стадата си в мир и братолюбие, ала филистимците ни нападаха, убиваха синовете ни, отмъкваха добитъка ни, съсипваха труда ни, плячкосваха оръжията ни за бран, колелата на колесниците ни, брадвите ни. Заживяхме подире в градове богати и преизобилни, цар и воини, имахме пари, тлъст добитък и каменни домове.

Глас off

И както винаги, искахме да отдадем сърцето на синовете си, а заедно със сърцето си да им дадем щастие, сполука в мирен труд и закрила.

Глас off (отляво)

Искаме за синовете си град, опасан със стени и с укрепления, град с домове от камък, каквито имат съседите ни, филистимците, искаме странстването ни да свърши и да издигнем храм на Вечния, както в земята, която Той ни е обещал.

Глас off (отдясно):

Искаме цар, Самуиле, както другите народи. Искаме цар, който да ни съди и ни съди.[1]

Самуил:

Братя мои, никой от нашия род и никой от Израиля не би могъл да стори нещо толкова добро, че да изглежда справедливо. Дори цар, който повелява и съди, защото съдът човешки е често измама. Няма цар Израилев, а брат, съдещ брата си, който съди сам себе си и търси да стори добро. Няма цар Израилев, защото цар Израилев е Вечният, Който ни избави от робството, само Той е съвършен и само Нему подобава да съди и повелява. И както Моисей, нашият отец, пред Него подобава да паднем ничком, търсейки съвет и просветление.

Самуил:

Попитах Вечния, Господа, и Вечният ми рече: „чуй народния глас във всичко, що ти говорят; защото те не отхвърлиха тебе, а отхвърлиха Мене, за да не царувам над тях. Както постъпваха от оня ден, когато ги изведох из Египет, и до днес, като Ме оставиха и служеха на други богове, тъй постъпват и с тебе. Затова послушай гласа им; само изложи им и обяви им правата на царя, който ще царува над тях”[2]. „И ето какви ще бъдат правата на царя, който ще царува над вас: той ще взима синовете ви и ще ги прави свои колесничари и свои конници, и те ще препускат пред колесниците му; и ще ги постави да му бъдат хилядници и петдесетници, да му обработват нивите и да му правят войнишко оръжие и всичко потребно за колесниците му; и ще взима дъщерите ви да правят благовонни мазила, да готвят ястие и пекат хляб; и ще взима най-добрите ви ниви, лозя и маслинени градини, и ще ги дава на слугите си; ще взима десетъка от сеитбите и от лозята ви и ще го дава на скопците си и на слугите си; ще взима робите ви и робините ви, най-добрите ви момци и ослите ви и ще ги употребява за своя работа; ще взима десетък от дребния ви добитък, и вие сами ще му бъдете роби; тогава ще заохкате от царя си, когото сте си избрали, и Вечният няма да ви отговаря тогава”[3].

Друг глас:

Нека има цар над нас, и ние ще бъдем като другите народи: ще ни съди нашият цар и ще върви пред нас, и ще води нашите войни.[4]

Самуил:

Още веднъж предадохте нашия Господ. Сега на свой гръб ще разберете какво значи да се подчинявате и да има цар.

Епизод 2

Тълпата:

Чуйте. Ето, идва легатът на Рим.

Пилат:

В какво конкретно обвинявате тоя човек?

Не ми е достатъчно, ако е осквернил религията ви; Рим не се интересува престъпил ли е някой закона на вашите отци.

Един от свещениците:

Не само туй го прави виновен. Доведохме ти го, за да засвидетелстваме приятелството си. Намерихме оногова, който бунтува хората против вашето управление, подбужда народа да не дава данък на Цезаря и твърди, че той е Месията.

Пилат:

Не чуваш ли за колко работи свидетелстват против тебе? Ти ли си Иудейският цар? (...)

 

[1] Вж. 1 Царств. 9:6.

[2] 1 Царств. 8:7-9.

[3] 1 Царств. 8:11-18.

[4] 1 Царств. 8:19-20.