Когато през 1965 г. в Селма архиепископ Яков застана до Мартин Лутър Кинг, той беше разкритикуван от много американци от гръцки произход, засегнати, че техният архиепископ се „побратимява с активистите за граждански права“. Петдесет и пет години по-късно общественото мнение е драматично променено. Появата на Яков до Мартин Лутър Кинг е един от иконичните епизоди в историята на православното християнство в САЩ, ако не и по света. Днес ние или забравяме, или се извиняваме за тези православни християни, които тогава не разбраха моралната необходимост на движението за граждански права.

Историческият момент днес е подобен. Дали на нашите внуци ще се налага да се извиняват, че ние сме застанали на погрешната страна на историята? Дали не трябва да възприемем духа на критиците на „Животът на черните има значение“, понеже движението защитава морално и богословски осъдителни мнения?

Лозунгът „Животът на черните има значение” възникна след множество убийства на невъоръжени черни мъже от полицейски служители. Неговата първоначална цел беше да разкрие системния расизъм, който съществува в институционалната инфраструктура на нашето общество: да споменем само полицията, правителството, икономиката и църквите. Това движение представлява разширяване на исканията, издигнати от Движението за граждански права на Мартин Лутър Кинг, който настояваше САЩ да бъдат „верни на това, което декларират“. Расизмът днес е по-различен от този през 60-те години: той вече не може да се види в автобусите, рекламните табели, в хотелите и ресторантите, в заводите и корпорациите, в публичното образование и правителството, в армията, ала продължава да съществува системно във всички тези области, което означава, че е вписан в самата инфраструктура на тези институции – този път той е много по-изтънчен, прикрит и неосъзнат. Всеки, който отрича този системен расизъм, трябва да даде убедително обяснение за неравенството в доходите между черните и белите, за пропорционално много по-високия процент лишени от свобода черни мъже и жени, за липсата на черни преподаватели в университетите, за расовото профилиране, случващо се още на улицата, за непропорционалната липса на достъп до здравеопазване и жилища на приемливи цени, а наскоро – и за по-високото ниво на заразяване от COVID-19 ‒ списъкът може да бъде продължен.

Сред православните християни, също както и сред други общности, често можем да чуем и обратния лозунг: „Животът на всеки има значение“. Не отричаме това, основна християнска аксиома е, че всички хора са неповторимо уникални в Божиите очи, но ако един родител има две деца, а едното тормози другото, родителят със сигурност ще се втурне да защити жертвата и ще продължи да обича насилника. Затова и Божията любов не противоречи на предпочитанието, отдавано от Бог на потиснатите.

Може също да чуем, че „Животът на сините има значение“. Не отричаме и това, ние също имаме приятели и роднини в силите на полицията. Борбата срещу системния расизъм не си поставя за цел да атакува полицейските сили. Тази дилема е фалшива. Ала трябва и да признаем, че проблемът не се състои в наличието на няколко гнили ябълки сред полицаите; проблемът се състои в това, че расизмът е системно вплетен в тъканта на действията на полицията: в обучението, стратегията и приложението. Расовото профилиране и основаните на статистика полицейски действия са само два от примерите за това.

Накрая чуваме, че някои хора възразяват срещу всякакво обвързване с движението „Животът на черните има значение“, защото това означава подкрепа и за становища, които противоречат на църковното учение. Ала тази позиция пренебрегва многообразието сред привържениците на „Животът на черните има значение“ и допуска възможността за чиста политика, което обаче е невъзможно. Хората, които са привърженици на движението в полза на живота, често се срещат с други хора, които споделят вярвания, противни на учението на Църквата. Още повече че Православната църква трябва да бъде по-активна по социални въпроси, а не само да се включва в „Похода за живот“[1]. Отците на Църквата постоянно са се борили срещу бедността и потисничеството, а политиката по отстояване само на една тема, следвана от множество православни църкви, е смущаваща. (...)

[1] Поход за живота е протест, организиран всяка година във Вашингтон срещу легализирането на абортите.