В последните десет години за т.нар. преподобна Стойна (1883 – 1933) откриваме впечатляващо много публикации в интернет и печатните медии, съчинени стихове и молитви, посветени на нея поне пет книги и многобройни репортажи в контекста на нейната възхвала. И нито една публикация, която да хвърля светлина върху това защо от страна на Православната църква тя не е причислена към сонма на светиите, макар и да е наричана преподобна (както са наричани светците подвижници, прославили се с аскетичен живот и небесно смирение, повечето от които са дали монашески обет). Може би църковните авторитети тук биха отбелязали, че не е необходимо да се отделя внимание за всеки такъв казус на апокрифна мистика, защото те са много. Случаят с преподобна Стойна обаче е специфичен с това, че почитта към нея от страна на поклонници се извършва в пространството на православен храм – църквата „Св. Георги“ в село Златолист, Югоизточна България. В двора на селския храм е нейният гроб, на който ежегодно идват да се поклонят множество хора от цялата страна.

Нужда от дискусия – без назидателен тон – има, защото тя би очертала важни духовни ориентири не само за любителите на мистични истории, не само за онези, които отчаяно търсят някакво чудо, независимо откъде идва то (с надежда за изцеление или за изход от друго житейско изпитание), но и за просветените християни. Въпросите сякаш са повече от отговорите. По-важното обаче е да не се притесняваме от въпросите. Това има предвид големият румънски духовник архим. Клеопа (Илие), когато казва: „Никога от никого не съм искал да вярва слепешком. Ако го исках, това би означавало да дам право точно на онези, чиято цел е да накарат хората да вярват в тях, без да им поставят никакви въпроси. Напротив, винаги съм смятал, че дискусиите – като се изложат идеите от едната и от другата страна, са най-полезните, ако те се водят честно и с единственото желание да се достигне до истината. И не съм се лъгал. Имах щастието да видя плодовете от подобни разговори в душите на тези, които идваха с разкъсвана от съмнения вяра, а си тръгваха с вяра, избистрена като планински извор”[1].

Какво свързва личността на преподобна Стойна с храма в село Златолист? Семейството на Стойна се преселва в България от Хазнар, Серско. Според свидетелствата тя попада в село Долна Сушица (днешен Златолист) през 1895 или по-късно – през 1913 г. (според различните източници), и избира за свое убежище местния храм „Св. Георги“. Заселва се там в стаичка към църквата. Днес тази стаичка е запазена също като място за поклонение – с нейни иконични портрети. Впрочем според едно свидетелство[2] кандилото в стаичката е дар от Ванга в знак на почит към Стойна, по настояване на Ванга е сложена и нова надгробна плоча на гроба на покойната Стойна.

Според житието й, написано от Зоя Великова, внучка на нейната по-голяма сестра, като дете Стойна загубва зрението си вследствие на едра шарка. Явява й се свети Георги, който й казва, че тя е под неговата закрила, като неин брат.[3] Според преданието за нея отново свети Георги е този, който й указва да се засели в храма, посветен на него.

Оттук следват множество истории за нейните пророчески и лечителски дарби; свидетелства за левитация, усилени молитви, разговори със светиите от иконите; целомъдрен живот в усамотение, далеч от светската суета; постничество, раздаване на получените дарове за благодарност и т.н. За да потърсят съвет или изцеление при нея идват множество хора не само от близките села и градове, но и от по-далеч. Когато говорим за тези срещи, на един детайл от нейното житие обръща внимание Златина Иванова в своя статия[4]. Това са свидетелствата за ролята на Стойна като изповедница, но не единствено в качеството й на мъдра духовна старица, а сякаш като извършителка на тайнство, след което хората били допускани до свето Причастие. Сред тези красноречиви разкази е и този на жена от съседното село Катунци (Е. Гацева): „Много одеа при нея за лек, за да се дулват (изповядват) до нея, ако са грешни, та да могат да се комкат“.

„Тази жена е била изповедник на отиващите при нея... Но един от критериите за истинския духовен старец е, че ако той самият не е духовник, след като изслуша духовните проблеми на чедото си и му даде нужните наставления, ще го изпрати при свещеник да се изповяда и да получи прощение на греховете“, пише Златина Иванова. След като посочва и други смущаващи от православна гледна точка специфики, свързани с преподобна Стойна, като даването на съвети за извършване на практики с магическа ритуалност или разпространението на апокрифна лъжецърковна литература, авторката заключава: „За съжаление в жизнеописанието на преподобна Стойна не откриваме образа на една православна светица. При все че текстът изобилства от характерни за агиографската литература твърдения – Стойна е усърдна постница, има божествени видения, често се причастява, със сълзи се моли, върши чудеса – те съвсем не са белег единствено на светостта, както доверчиво вярват немалко хора. Аскетично битие и чудотворство се среща и при индийските аскети, и при будистките монаси, и при много окултисти, и при изпаднали в прелест православни християни“.

Тук обаче идва въпросът защо в публичното пространство не откриваме изказвания на православни духовници, които да споделят своето смущение от тези специфични нюанси в образа на преподобна Стойна – от една страна, и от друга – за разрастващата се почит към нея. Свещеникът, който посреща младата Стойна и я приютява в стаичка към храма, е отец Георги Костадинов. Според някои твърдения именно той й дава прозвището преподобна. Той свидетелства и за някои от нейните необичайни дарби пред съселяните си, каквото например се споменава в свидетелството на Н. Маринова: „Дедо поп (свещ. Г. Костадинов) распрааше: „Куги ке идем на черкова, чуем Калуграта си говори со светците“. И като влезе попо – нема ги светците“. На него Стойна споделя, че знае деня на собствената си смърт и че ще си отиде от пневмония. Той бди над нея, внимава никой да не влиза в стаичката й, докато тя за седем дни изпада в „примряло“ състояние, на излизане на духа от тялото.

Според разказа на М. Стамболиева (съселянка на Стойна и съпруга на неин кръщелник) един владика, дошъл при пророчицата от Северна България, след като й задал много въпроси и получил отговори, й подарил кръст с думите: „Ние не сме достойни наполовина на теб, ако съм владика“. (...)

[1] Архим. Клеопа (Илие), Разговори за православната вяра, София, Омофор, 2018 г.

[2] Всички цитати от свидетелства са взети от мащабното изследване „Сушишката светица Стойна“ на Петко Иванов и Валентина Измирлиева, сп. Български фолклор, бр. 1, 2 и 3/1991 г.

[3] Славка Тодорова, Съвременно житие с каноничен оттенък – Преподобна Стойна от с. Златолист, Мелнишко, https://naum.slav.uni-sofia.bg/lilijournal/2012/4/todorovas.

[4] Златина Иванова, За култа към преподобна Стойна в Югоизточна България, Църковен вестник, декември 2001.