Грибоедов и Гогол са ненадминати майстори в създаването на имена за своите знакови герои. Имената Скалозуб, Молчалин, Собакевич, Коробочка или Ноздрев пресъздават сами по себе си личностните деформации, които тези писатели са искали да изобразят. Достоевски продължава по пътя на своите гениални предшественици, но той до такава степен задълбочава и разширява символиката на личните и фамилните имена, че това заслужава внимателно изследване. Достоевски следва да се чете бавно, като обмисляме всяка негова дума и взимаме предвид всички движения на неговата мисъл. При подобен подход към неговото творчество символиката на имената придобива своя истински смисъл и ни помага по-добре да разберем замисъла на автора.

Петте основни романа-мистерии на Достоевски могат да бъдат сравнени с пет действия на една грандиозна драма, чийто герой е „всечовекът“ Адам. Той стои пред лицето на своя Творец-Бог, спори с Него и Му задава въпроси. „Защо Си ме създал, пита Адам, защо Си ме изпратил да живея тук, на земята, в страната на изгнанието, където аз съм безсилна жертва на моите страсти, заради които трябва да страдам, да боледувам и да загивам под тежестта на моите грехове, защо Си ми възложил непоносимото бреме на свободата?“. Този Адам се е разпаднал на множество парченца. Той е загубил своето единство, всеки един от героите на Достоевски проявява само една черта на „всечовека“, опитва се да намери решение на една от загадките, които обкръжават човека на земята. Техните имена загатват тайната на тяхната личност, помагат ни да проумеем мъчителните въпроси, на които героят иска да получи отговор.

В Бесове и в Братя Карамазови, тези две най-велики мистерии, създадени от Достоевски, имената придобиват особено значение. Централна личност в Бесове е Николай Ставрогин. Името Николай означава победител на народите, а Ставрогин – човек, възнесъл са на кръста. Ставрогин, човеко-бога, противопоставя себе си на Бог – човека Иисус Христос. Ставрогин сам си е избрал разпятието, за да изпита своята сила, за да докаже на себе си, че има власт над собствената си съдба. Подобно на Спасителя на света, той също е извисен над останалото човечество и привлича останалите към себе си. Всички останали герои от Бесове кръжат около него. Той самият обаче е застинал в своята плашеща неподвижност, под маската на „спасител“ той се задушава в пустотата на своето самозванство. Разпъването му на кръста завършва със смърт, а не с възкресение, тъй като е проява на неговото своеволие, дръзко предизвикателство към неговия Творец.

Основният ученик на Ставрогин е Пьотър Верховенски. Подобно на ап. Петър той изповядва вярата си в своя учител и организира „новата църква“, състояща се от клетки на революционери заговорници. Но ако ап. Петър е „камък“, то Пьотър Верховенски е авантюрист, измамник, предател, който се надсмива над онези, които са тръгнали след него. Той е готов да жертва живот заради идеята, но не своя, а на другите.

Другият ученик – Кирилов – не прилича на Верховенски. Той дълбоко презира наглеца Пьотър. Кирилов носи името „господин“, кириос. Той е повярвал на Ставрогин, че ако няма Бог, то човекът трябва да заеме мястото на Твореца на вселената. Като доказателство за своето господство, той завършва живота си със самоубийство, което по-късно ще извърши и Ставрогин.

Друг ученик на Ставрогин е Шатов. Той е великодушен, изпълнен с добри намерения, но в същото време е като тръст, клатена[1] от вятъра, не може да намери устойчивост и затова е обречен на гибел.

В Братя Карамазови е особено важно семейното име. „Кара“ означава черен на езика на народите, обитаващи източните територии на Русия. Карамазови са черни хора, израснали от чернозема, в тях е стихийната сила на плодородната земя. Бащата Фьодор е „дар Божий“. Той е природно надарен човек, който безразсъдно е пропилял и осквернил талантите си. Само че той не ги е загубил безвъзвратно. Въпреки че е развратник и доброволен шут, той не е лишен от известна чувствителност на сърцето. Той осъзнава силата на доброто в своя най-малък син. От първата си жена, Аделаида Ивановна – фантазьорка, повредена от възпитанието си по западен маниер, той има син Дмитрий, носещ името на богинята на земята Деметра. Той е човек на чувствата, на стихийните пориви, доброто и злото начало в него са до такава степен смесени, че и той сам не може да се оправи с тях. Съвсем други са двамата му полубратя, родени от втората съпруга – София Ивановна. По-големият от тях носи името на Йоан Богослов. Той е мислител, измъчван от своите съмнения и озаряван от прозренията си. На него са му открити тайните на отвъдния свят, но гордостта на ума не му позволява да влезе в Църквата и той става съзнателен богоборец. Третият син – Альоша – е „човеколюбец“ по думите на Достоевски. Той носи името на любимия руски светец Алексий – човек Божий[2]. Самото име Алексей означава помощник и Альоша действително бива призоваван на помощ от всички около него. Четвъртият син – Смердяков – роден от Лизавета Смрадливата, е карикатура на Иван. Той също така е атеист и философ, а всички идеи, които, изречени от Иван, изглеждат смели и дръзки, стават плоски и вулгарни, щом започне да ги излага лакеят Смердяков. В него черната, плодородна земя на Карамазови се е превърнала в лепкава зловонна кал, тъй като благодатта на Светия Дух вече не я освещава. (...)

[1] Шатов е производно от глагола шатаю (поклащам, клатя). Б.пр.

[2] Св. Алексий човек Божий – раннохристиянски светец от Рим, живял в края на IV и началото на V век. Особено популярен в Православната църква и в Русия. Б.пр.