МАРИОЛОГИЯТА КАТО ХРИСТОЛОГИЯ. В ТЪРСЕНЕ НА ОБЩА ОСНОВА МЕЖДУ ИЗТОЧНОПРАВОСЛАВНАТА И ПРОТЕСТАНТСКАТА ТРАДИЦИЯ
Темата за Дева Мария в диалога между протестанти и римокатолици отдавна е определена като значима[1], а обсъждането й е довело до появата на няколко забележителни двустранни документа.[2] Това обаче не може да се каже за диалога между Източноправославната църква и различните протестантски деноминации, където тя практически не е поставяна официално и разглеждана сериозно.[3] Това е така, за съжаление, понеже, от една страна, въпросът има потенциала да се окаже също толкова важен и често се появява в неформалните срещи между двете традиции, а от друга ‒източноправославната мариология в никакъв случай не е идентична с римокатолическата, което означава, че резултатите от единия диалог не могат да бъдат безкритично пренасяни към другия. Неприемането от Източноправославната църква на двете католически догми – за непорочното зачатие и за възнесението на Дева Мария – отклоняващо се от Августиновото виждане за първородния грях и неговите последствия, както и за взаимодействието между природата и благодатта, са само някои от разликите, пряко свързани с мариологията. Това означава, че подобен разговор между източноправославни и протестанти трябва да бъде воден самостоятелно.
Без по никакъв начин да претендира за изчерпателност по една много обемна тема, настоящата статия предлага някои кратки бележки, свързани с избора на отправна точка за подобен диалог. Такава изходна позиция може да се търси във факта, че и двете традиции са силно христологично ориентирани. Всъщност не е възможно да говорим за „мариология“ в същностния смисъл на понятието нито в протестантизма, нито в източното православие. И в двете тя е разглеждана единствено като подтема на христологията.
Подобно твърдение би трябвало да е доста очевидно за протестантизма. Много протестанти слушат за Мария в своите църкви единствено на Рождество и Благовещение, като и двата празника са ясно свързани с раждането на Христос. В началото на ХХ век, по време на борбата между консервативното и либералното протестантско крило в САЩ, тя се появява по-осезаемо на техния радар, но единствено в контекста на спора за реалността на библейските чудеса и по-конкретно за девственото зачатие на Исус. Вероятно най-известното произведение от този период е книгата на принстънския професор Грешам Мейчън Девственото раждане на Христос[4]. Мейчън защитава девственото зачатие като доказателство за божествеността на Исус. И ако отворим произволно протестантско систематично богословие, почти сигурно Дева Мария ще е спомената в христологичната секция.
Но дори да изглежда на пръв поглед странно, същото твърдение може не по-малко удачно да се изкаже и по отношение на източното православие.
Известният литургист и проповедник Александър Шмеман казва: „Трябва да подчертая, че православното разбиране за мариологията винаги е било изразено с „христологични термини”[5].
По подобен начин се изказва и Владимир Лоски: „Православната църква не отделя мариологията като самостоятелна догматическа тема. Тази тема… (e) oснован(a) върху христологията”[6].
Накрая Георги Флоровски красноречиво заявява: „Христологичното учение не подлежи на точно и правилно определение, ако от него се изключи догматът за Майката на Христос. Всички мариологични грешки и спорове днес се коренят в загубата на христологична ориентация, разкривайки остър „христологичен конфликт“[7].
Подобно подчинение на мариологията на христологията може да изглежда като удачна отправна точка за дискусия. Но веднага щом навлезем по-дълбоко в материята, ние ще се убедим, че тя всъщност е недостатъчна. Причината за това е, че независимо от общото христологично ударение на двете традиции техните христологични траектории водят в различни и дори в противоположни посоки. (...)
[1] Виж напр. оценката на Марк Нол в Mark Noll and Carolyn Nystrom, Is the Reformation Over (Grand Rapids: Baker Academic, 2005),95ff.
[2] Виж напр. Michael Evans, ed. Mary, Mother of the Lord, Sign of Grace, Faith and Holiness: Towards a Shared Understanding (London: Methodist PublishingHouse; Catholic Truth Society, 1995); Joseph Witmer and J. Robert Wright, eds., Called to Full Unity-Documents on Anglican-Roman Catholic Relations, 1966-1983, (Washington, D. C.:USCCB Publishing, 1986); H. George Anderson, J. Francis Stafford and Joseph A. Burgess, eds., The One Mediator, the Saints, and Mary: Lutherans and Catholics in Dialogue VIII. (Philadelphia: Fortress Press, 2009).Виж още общия документ между католици и евангелски християни Do Whatever He Tells You: The Blessed Virgin Mary in Christian Faith and Life. Пълния текст на документа може да се намери на адрес https://www.firstthings.com/article/2009/11/do-whatever-he-tells-you-the-blessed-virgin-mary-in-christian-faith-and-life, посетено на 04.02.2022 и Alan Blancy at al. Mary in the Plan of God and in the Saints: Toward a Common Christian Understanding (Mahwah: Paulist Press, 2002).
[3] Авторът не знае за съществуването на нито един официален икуменически документ между източноправославни и протестанти, разглеждащ въпросите, свързани с Дева Мария.
[4]Пълния текст на книгата може да се намери на следния адрес:https://www.monergism.com/thethreshold/sdg/machen/virginbirth_p.pdf. Посетен на 02.01,2022.
[5]Alexander Schmemann, „On Mariology in Orthodoxy“ in Celebration of Faith, vol 3, The Virgin Mary (NY: St. Vladimir Seminary Press, 1995), 59-60.
[6] Владимир Лоски, Всесвета. Текстът може да се намери на адрес https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100522/catid,281/id,18058/view,article/.Посетен на 04.02.2022.
[7] Георги Флоровски, „Приснодева Богородица“ в Творение и изкупление (София: Православен калейдоскоп, 2008), 218-219.