Езикът

Нямаме оправдание. Бяхме предупредени от самото начало.

„Братя мои, не ставайте мнозина учители, като знаете, че ще приемем по-тежко осъждение. Защото ние всички в много неща грешим, а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло. Ето, ние слагаме юздите в устата на конете, за да ни се покоряват, и обръщаме цялото им тяло. Ето, и корабите, ако и да са толкова големи и са тласкани от силните ветрове, пак с едно мъничко кормило се обръщат накъдето желае кормчията. Така и езикът е малка част от тялото, но много се хвали. Ето, съвсем малко огън, а колко много дърва запалва! А езикът е огън, цял свят от нечестие“. (Иак. 3:1-6)

Езикът е огледало на сърцето ни. Ако сме хора благи и имаме прощаващ и чувствителен език, Библията казва, че сме мъдри „… а който въздържа устните си, е разумен” (Притчи 10:19). Но ако обичаме да се хвалим, да обиждаме, да наскърбяваме, да хулим, да клеветим, лъжем или да одумваме, ние не сме добри хора.

„Защото от онова, което препълва сърцето, говорят устата” (Мат. 12:34), „Добрият човек от доброто си съкровище изважда добри неща; а злият човек от злото си съкровище изважда зли неща“ (Мат. 12:35).

Езикът контролира целия ни живот. Не се замисляме често по това, но всеки от нас познава хора, които заради езика си са запалили и изгорили приятелски, служебни или роднински връзки. Големите беди в този свят идват от хапещ, лош, груб, нетърпелив, или зъл език.

Неслучайно цитирам посланието на апостол Иаков, който в същата глава в осми стих отива още по-далече, като казва „но езика никой човек не може да укроти; буйно зло е, пълен е със смъртоносна отрова“.

Слушането

Не можем обаче да говорим за езика, без да обърнем внимание на слушането. Има ли говорене, значи някъде там има някой, който слуша. Поне един. И отново Иаков ни изяснява необходимостта да бъдем търпеливи и да изслушваме внимателно, преди да отворим уста за отговор: „Вие знаете това, възлюбени мои братя. Обаче нека всеки човек да бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи“ (Иак. 1:19). Активното слушане е решаващо. То означава внимание, уважение, съпреживяване, състрадание и съчувствие.  

Общуването и комуникацията

Двата термина навлязоха в научната литература през последните години като взаимнозаменяеми понятия. По-коректното отношение обаче изисква прецизиране при дефинирането на общото и различното между тези два термина. От чисто психологичен аспект правилно би било в българския език използването на понятието общуване вместо комуникация. Общуването е феномен, който характеризира психичната същност на обединението на хората и представлява целенасочен обмен на информация, мисли, идеи, позиции, емоции, оценки между субектите в процеса на съвместната им дейност. Осъществява се посредством езика и други знакови системи. В общуването се проявява отношението на хората един към друг в процеса на съвместната дейност Общуването е включено в практическото взаимодействие между хората (съвместен труд, игра, учене и т.н.) и обезпечава планирането и организирането й. Общуването е предпоставка за съвместната дейност между хората и едновременно с това е и резултат от нея. Посредством общуването дейността се организира, съгласува, но и обогатява.

Комуникацията, от друга страна, е понятие, което се използва в управленската наука и практика за обозначаване на цялостната организация и процеса на професионалното общуване между субординационните нива, както и на тези по хоризонтала в работните групи, съставящи организациите. Чрез комуникациите в организациите се създава интегритет на хората и групите и целенасоченост на усилията за постигане на организационните цели. В такъв аспект комуникациите в организацията представляват интерес не само за психологията, но и за управлението като научна дисциплина.

Експертите по комуникация днес не са единни във виждането си за процента грешна комуникация в зависимост от различните школи, но така или иначе всички са еднодушни, че между 63 и 75% от всички междуличностни проблеми, независимо дали те са семейни, приятелски, професионални или други, се дължат на грешна или недобре насочена комуникация. Само за пример ще кажем, че американският антрополог професор Рей Луис Бърдуистъл смята, че средностатистическият човек предава някакво послание с думи, вербално, в рамките на общо около 10–11 минути дневно и че средностатистическото смислово натоварено изречение трае само около 2,5 секунди. Същият професор твърди, че словесната съставка на личния разговор очи в очи представлява по-малко от 35% и че над 65% от междуличностното общуване се осъществява несловесно.

Това толкова малко време за вербално общуване (данните са преди епохата на инфодемията) би следвало да ни накара сериозно да се замислим за начина на говорене и слушане.  

Писмена дейност

Думите в езика, знаем, имат формално (фонетично и писмено) изразяване/означаване и семантично съдържание, смисловото. Езикознанието ни говори за означаемо и означаващо. В речта обаче думите реализират не само своите основни езикови значения, но се натоварват и с конкретни, контекстуални, индивидуални, емоционални, интелектуални и социално обособени значения. Така в речта езиковите значения се обогатяват чрез експресивността, така щото в своята реализация думите, морфологично и синтактично обособени в изречения или реч, образуват една обща семантика на фразата, изречението или текста, като по този начин може да се говори за семантика, различна от чисто лексикалната, като към основната комуникативна функция на езика се добавят още експресивната, конотативната и др. функции. (...)