„Дърво Йесеево” е символично наименование на родословието на Иисуса Христа. Йесей е баща и основател на рода на св. пророк и цар Давид, а Бог обещава да въздигне Месия (Христос или Помазаник) именно от потомството Давидово. В иконографията тази композиция представя стилизирано родословно дърво, израснало от гърдите на Йесей с изображение на предци на Христа в медальони. Понякога редом с Давид и старозаветните пророци са изобразени антични мислители като Платон, Аристотел, Гален и т.н. В България това изображение се среща в стенописите на Бачковския манастир и църквата „Рождество Христово“ в Арбанаси.[1]

В този текст ще бъде представена творческа интерпретация на Дървото Йесеево[2], вдъхновена от дълбочината и символния ресурс, която се съдържа в образите, нишките, препратките и темите, обединени в корпуса на Дървото. Следвайки основната идея и структура на композицията, сме избрали дванадесет лица – праотци и пророци, които са свързани с ключови пророчества и предобрази на Месия.

Надеждата ни е в особеното време на Рождественския пост, в края на годишния календарен цикъл, това съзерцателно усилие да изведе логоса, структурата на посланието на Дървото, което ни подготвя за Тайната на Рождеството. В такъв смисъл тази композиция притежава особена катехизаторска стойност, свързана с бдението над Рождественската тайна на Въплътилия Се Бог.

От друга страна, Дървото Йесеево може да бъде разбирано и чрез неговия новозаветен паралел – „Новата Лоза“, съставена от дванадесетте апостоли. Пророците и апостолите – тръбите на Духа Свети – изричат боговдъхновени слова за Месия и Неговото Царство преди и след Въплъщението на Сина-Слово. Две вериги на човечеството – във-Адам и във-Христа – открояват особения икономиен смисъл на спасителното дело на Сина в историята, неговото осъзнаване и изобразяване в нашата памет и словесно-жестова празнична култура.

I. Светият праотец Авраам

... кълна се в Мене Си, казва Господ, че, понеже ти направи туй нещо

и не пожали (за Мене) едничкия си син,

Аз ще благословя и преблагословя, ще размножа и преумножа твоето семе…

и ще бъдат благословени в твоето семе всички земни народи, задето послуша гласа Ми.

Битие 22:16-18

Образът на патриарха – праотеца Авраам – ни отпраща към онова благословение, което се предава чрез потомството (семето). От тук насетне всички ще се хвалят, че са „семе Авраамово“. Едно от символичните изображения на рая, познато в иконографската традиция като „лоно Авраамово“, ни представя събирането на чедата в патриарха като в съборна личност, определена едновременно чрез благословението на семето, но и чрез вярата – потомството на верните е от неплодната Сара, т.е. свръхестествено, по вярата на праотеца, който изпълва смисъла на името си и става „баща на много народи“.

Обещанието на светия праотец Авраам, дадено заради вярата, е заветът с него, а заветът е скрепен с жертвата на най-драгоценното – дарувания син на обещанието, жертвата на Сина, типологически предобраз на великата жертва на Единородния. Първото разклонение на нашето Дърво Йесеево е отправна точка на нишка, водеща към Месия: първа степен на обещание, завет в семето чрез вярата, която „не жали“ дарове.

II. Светият праотец Исаак

… жена ти ще ти роди син, и ще му наречеш името Исаак;

и ще направя завета Си с него завет вечен…

вземи едничкия си син Исаака, когото ти обичаш,

и иди в земя Мория, и там го принеси в жертва

всесъжение на една от планините, която ще ти покажа.
Бит. 17:19; 22:2

Втората степен е онзи, който е пожертван и отново придобит чрез вяра – възлюбеният Исаак, вторият свети патриарх, изобразен в светла сфера с образа на Христос-Еммануил. Заветът е скрепен чрез жертвата на сина, наистина пожертван и отново получен като вечен син – предобраз на възкресението Христово.

Онзи, който е принесен, е дар от Бога – но и отново „върнат“ като жертвен Дар на Бога Авраамов – синът-жертва става белег на вечния завет между Бога и бащата на верните: заветът е вечен, във-вековете, в еоните-поколения на Авраам, в чедата му, във възлюбените на Авраам и на Бога. Принесен е Първият, най-възлюбеният, тъй като на Бога се принася в жертва най-ценното и обичното.

Така принесеният Исаак става предобраз на Иисус Христос, а оживяването му – предобраз на възкресението. Принесен е, защото Авраам извършва тази жертва в себе си, в сърцето си, оказвайки се верен в изпитанието. Получен обратно като нов Дар е Исаак, защото в света жертвата му е заместена с чудодейно появилия се овен – макар и принесен, той е жив – за-вечност, во-веки. Мястото е хълмът Мория, сетнешното място на Соломоновия храм, жертвеният топос на Града Давидов, за който и до днес воюват синовете на Исаак и Измаил. (...)

[1] Срв. Дуйчев, И. Образи на езически философи и писатели в трапезарията на Бачковския манастир и в църквата „Рождество Христово“ в Арбанаси“. – В: Древноезически мислители и писатели в старата българска живопис, С., 1978.

[2] Става въпрос за интерпретация в подбора на дванадесетте праотци и пророци, както и прилежащите към тях пророчески текстове. Графичните изображения са авторски проект (рождественска украса за коледно дърво) на художниците Ясен Иванчев и Петър Николов.