Писанието не дава дефиниции за нещата, за които говори;

 по същия начин, по който и природата не дава дефиниции.

 Затова и всяко нещо трябва да се разбира

 с помощта на неговата собствена история.

Спиноза. Богословско-политически трактат, 1670 г.

Бих искал да предложа два дискурса върху езиците на Библията. Целта на първия е деконструкция на езика до сетивното присъствие на нещата в корените на еврейските думи. Вторият, по-кратък, е продължение на първия и предлага една възможна (в логиката на Иоан. 1:1-18) метафизика на текста като τέχνη γραμματική.

Понеже Библията е свещено Писание[1], то в далечното минало изучаването на нейните езици е определяно като Philologia sacra[2]. Всъщност Писанието и неговите езици разкриват сакралността не на езика, а на онази невидима тъкан, която обвързва в едно сетивата, езика, значението и извличането на смисъл. Тази тъкан – не бих обозначил нейната реалност чрез друга дума – е във фокуса и на двата дискурса в моя текст, тя заявява присъствието на човека в света като създаващ себе си в собственото си изричане (по подобие на Божественото изричане на света) чрез речта и текста.

Ето защо ще започна с добре познатата мисъл на Аристотел, че истината и лъжата са неща, които „се казват”, изявления, отнасящи се до предметите.[3] Тук е заложено нещо много важно: без корелацията между речта (λεγόμενα) и това, за което става дума (όντα), не може да бъде мислена истината и следователно няма знания. Бог завел зверовете при Адам, за да „види как ще ги нарече той, та както ги нарече, тъй да бъдат имената им”. На какъв език Бог говори на Адам в Рая и на какъв език Адам е изрекъл имената? Как на какъв, на иврит – биха казали равините. Склонен съм да се съглася, но се боя, че тогава трябва да говорим и за строежа на Вавилонската кула и за „смесването на езиците”, а не само за трибуквените консонантни корени на еврейския език и за езика като концептуализиране на сетивния опит... Този разговор би станал твърде дълъг, затова нека се ограничим до неговите изходни предпоставки.

І. Изричането на света (дискурс върху една възможна семиотика на библейския иврит)

Светът е изречен от Бога. Ако Божията реч е битието на сътвореното, то това означава, че можем да мислим за онтология на речта и за антропоцентричност на проявлението на Словото в плът в знаците (буквите), означаващи възприятията на слуха и зрението.

В Септуагинта λόγος почти винаги е превод на еврейския корен dbr (dabar), който обозначава Божественото говорене (разбирано като действие[4]) в историческото време на човека, действено обвързване на Говорещия със света като Негова изречена дума. Тази реч е оня трансцендентен и траен ред (който аз вече определих с думата тъкан), в който се появява вечният поток от сетивни образи, обвързващ индивида с цялото сред променящата се Вселена. Сетивните образи „почиват” в корените на думите в библейския иврит с митологична тържественост, която ги прави почти несетивни и метафизични.

Всяка буква в библейския иврит е еволюирала от пиктограма – знак, предаващ зрително разпознаваемото присъствие на нещата.[5] Когато две букви (пиктограми) са събрани заедно, се образува консонантен корен, от който се пораждат множество думи, концептуализиращи „сгъстената” сетивност на корена.

Следните примери са показателни. Когато ב (bet, дом) се комбинира с נ (nun, семе)1 родителският корен נב (ben) има значение „домът продължава” и обикновено се превежда като „син” – този, който продължава дома на следващото поколение. Еврейската дума אב(av) е изписана с две еврейски букви alef (א) и bet (ב). Първата буква означава „вол”, а пиктограмата на тази буква – изображение на волска глава – представя идеята за сила.[6] Втората, означаваща „шатра“ („дом“ – за номадите евреи), е изображение на шатра. Когато тези две букви се комбинират, получаваме значението „силата на шатрата/дома”; то е описателно за опорните колове на шатрата, които осигуряват нейната устойчивост. Тъй като bet изобразява и дома, думата אב(av) означава и „силата на дома“ и е еврейската дума за „баща“. Еврейската дума מא(em) се състои от alef (א) и mem (מ). Пиктограмата на alef, както казахме, е волска глава, представяща идеята за „сила“, буквата mem произхожда от пиктограма, изобразяваща „вода“. Комбинацията от двете букви означава „силна вода” и е еврейската дума за „майка”. Еврейската дума אל (el) съдържа alef и lamed. Комбинирането на alef („сила”) и пиктограмата на lamed, изобразяваща пастир, означава „авторитет“. Тези букви образуват еврейската дума за Бог, означаваща „силната власт“.

В граматиката на Гесениус[7], класически труд върху библейския иврит, се казва, че повечето еврейски думи са получени от трибуквени корени, които произхождат от по-стари двубуквени: „голям брой трибуквени основи наистина сочат към двубуквена основа, която може да бъде наречена корен, тъй като тя представлява изходна точка за няколко трибуквени модификации на една и съща фундаментална идея”[8].

Равините коментират този интересен граматичен факт, например рави Матитяху Кларк пише: „Втория основен аналитичен инструмент в системата на Хирш ще наречем градационни варианти. Това включва пет специални съгласни: א (aleph), ה (he), ו (waw), י (yod) и נ (nun). Тези съгласни играят специална роля по отношение на корените, чиято трета съгласна е идентична с втората. Новата коренна форма не променя основното значение на първоначалния корен, но добавя някои нюанси към значението”[9].

Пример за такъв развой е коренът צר (tsr), чийто градационен вариант включва трибуквения корен צרר (tsarar), който означава „насилващ, ограничаващ, потискащ“. Виждаме, че втората и третата съгласни – буквата ר (resh), са идентични. Производните на צרר (tsarar) са; נצר (natsar) – охрана или защита; יצר (yatsr) – образуване или създаване; צור (tsur) – ограда или ограждане.

Кренът רד (rd) רד чрез удвояване на буквата daled (ד) образува трибуквения корен רדד (radad), който има значение „изравняване надолу, предаване изцяло“. Производните רדה (radah) – „имам господство, управлявам”; ירד (yarad) – „да се спусна надолу”; רוד (rud) – „принизявам, унижавам”.

От корена קץ (qts – без съмнение имитиращ звука от рязане), който представя основната идея за изрязване, рязане на парчета, се извличат директно: קצץ (qatsats) и קצה (qatsah), „разрязвам”, „да отрежа” (използва се и абстрактно: „да реша”, „да преценя” (откъдето קָצִין – qatsin, срв. арабски qâḍi – съдия); също קָצַב (qatsab) „да отрежа”, „да стрижа”; קָצַף (qatsaph) „да се разкъса”, „да се счупи”; קָצַע (qatsa'), „остъргвам”; קָצַר (qatsar), „да пожъна”. Развитието на корена е интересно при промяна на съскащата съгласна със зъбна (קט, qt), откъдето קָטַב (qatsab) – „да нарежа на парчета, да унищожа”. С омекотяването на началната буква коренът става כס (ks), откъдето כָּסַח (kasach), „да отрежа”, и כָּסַם (kasam) – „да се обръсна”. С още по-голямо омекотяване до גז (gz) и גד (gd): גָּזַז (gazaz) – „отрязвам, стрижа”; גָּזָה (gazah), „разрязвам, разсичам”; גָּזַר (gazar), „отсичам, откъсвам, нарязвам”; по същия начин גָּדַד (gadad) – „да режа”, גָּדַע (gada) – „да отсека, да отсея”. Присъединени към този корен са и поредицата от стъбла, които вместо с палатални съгласни започват с гърлената het (ח), например חָרַד (charad), „треперя”. Подобен е и коренът הם ((h)m), който изразява звука на тананикане, което се прави със затворена уста, от него е производна думата הָמַם (hamam), означаваща „издавам шум, бръмча, ръмжа”. (...)

[1] Читателят ще ми позволи да отбележа, че фразата „свещено Писание” не адресира само вярата, тя отразява определена философия на текста и поетика на един от неговите специфични херменевтични контексти.

[2] „Свещена филология” днес звучи странно, но по времето на йенския професор по еврейски език Шломо Гласиус фразата кореспондира със свещения характер на Писанието (Библията) като Откровение на Бога. Гласиус пише труд с това заглавие, издаден през 1623 г.

[3] Вж. Категории 4b8-9; срв. Метафизика VI.4 1027b25-27.

[4] Многото значения на корена са пряко или косвено свързани с някакво действие на говорещия Бог, насочено към човека.

[5] Benner, J. A. The Ancient Hebrew Lexicon of the Bible. Hebrew letters, words and roots defined within their ancient cultural context. Virtualbookworm Publishing: College Station, TX, 2005.

[6] Ibidem, p. 51.

[7] Първото издание – Hebräische Grammatik, е публикувано на немски език от Wilhelm Gesenius в Halle през 1813 г. Изданието, което тук цитираме, е английският превод от 1910 на A. E. Cowley на последната значима редакция на произведението, направена през 1909 г. от Е. Kautzsch.

[8] Gesenius, W., E. Kautzsch, A. E. Cowley. Gesenius' Hebrew grammar. Oxford: Clarendon Press, 1910, p. 100f.

[9] Clark, M. Etymological Dictionary of Biblical Hebrew: Based on the Commentaries of Samson Raphael Hirsch (English and Hebrew Edition). Philipp Feldheim, 2000, p. 295.