На 22 октомври кардинал Леонардо Сандри даде интервю за новостартиралото радио Аве Мария, с което интернет медията откри своята програма. Кардиналът бе на посещение в България специално за да открие и благослови инициативата на новото радио. Представяме ви запис от разговора…

Кардинал Леонардо Сандри е роден на 18 ноември 1943 година в Буенос Айрес в семейство на емигранти от Северна Италия. Завършва богословие в Буенос Айрес. През 1967 година е ръкоположен за свещеник, продължава своето образование в Григорианския университет и Папската дипломатическа академия Рим. През 1971 година постъпва на дипломатическа служба в Светия престол и заема длъжности в различни нунциатури: в Мадагаскар, на остров Мавриций, в Съединените американски щати. През 1995 г. е ръкоположен за архиепископ и изпратен като апостолически нунций във Венецуела, а след това в Мексико. През 2000 година архиепископ Леонардо Сандри става заместник държавен секретар. Активно участва в организирането на посещението на папа Йоан Павел ІІ в България през 2002 г., за което е отличен от българската държава с орден „Мадарски конник“ първа степен. От 2007 г. Леонардо Сандри е префект на Конгрегацията, сега Дикастерий, за Източните църкви, и е издигнат в кардиналски сан. Като префект на Дикастерия за Източните църкви полага особена грижа за преследваните християни и църкви в Близкия и Средния изток, но също така отделя специално внимание на църквите в Източна Европа и на Католическата църква в България. Посещавал е няколко пъти България, включително за откриването на църквата в Плевен и за освещаването на катедралата „Св. Йосиф“ в София. На 21 ноември 2022 г. папа Франциск освободи кардинал Сандри от поста на префект поради навършена възраст, в светлината на което това интервю се явява и като своеобразен „завет“ на кардинала.

Щастлив съм да започнем първото предаване на радио Аве Мария с разговор с Негова Светлост кардинал Леонардо Сандри, дошъл в София специално за да открие и благослови радио Аве Мария. Ваша Светлост, вие дойдохте в България в деня, в който отбелязваме паметта на св. Йоан Павел ІІ, на когото вие бяхте един от най-близките сътрудници, особено в последните най-драматични и най-силни години на неговия понтификат. Всички си спомняме деня 2 април 2005 г., когато излязохте вечерта в 21 часа на площад „Св. Петър“, където се бяха събрали десетки хиляди хора, и оповестявайки смъртта на папа Йоан Павел ІІ, казахте: „В този момент всички ние станахме сираци“. Спомням си чувството от този момент, защото и аз бях на площада да се моля с всички други, спомням си как казахме заедно с вас молитвата Светата Броеница и как вие още тогава казахте: „Той отваря сега за нас небесните двери. Затова да започнем, ако позволите, с живота и светостта на папа Йоан Павел ІІ и неговото покровителство над всички нас. Какво е вашето свидетелство за човека и духовника, когото познавахте добре и работихте толкова години с него? Представям си, че бихме могли да разговаряме за неговата личност цял ден, и се надявам, че вие ще запишете вашите спомени за папа Йоан Павел ІІ. Но с няколко думи – как бихте описали за нашите слушатели светостта на папа Йоан Павел ІІ?

Благодаря, скъпи проф. Градев. Запознах се с вас, когато бяхте млад посланик в Светия престол, и благодаря за вашето свидетелство относно свети Йоан Павел ІІ. Със сигурност всички ние го носим в сърцата си. Много житейски детайли свидетелстват за неговата святост. Вярвам, че за всеки, независимо на кой континент живее, от произхода и възрастта му, голямото свидетелство за светостта на папа Йоан Павел е пътят му към Голгота. Както вие казахте, последните години от живота му бяха драматични. Той понесе кръста Христов, преживян в различни етапи на физическо страдание. Страдание, което най-вече през последните години го беляза и същевременно го направи брат на всеки страдащ човек по примера на Мъжа на скърбите, за Когото говори пророк Исая. Както вие си спомняте, този образ със сигурност го виждаме обобщен именно в последните дни от живота на Светия отец, когато по време на Кръстния път в Колизеума (който въпреки всичко се проведе) тв камерите хванаха в кадър и разпространиха в целия свят образа на свети Йоан Павел ІІ коленичил, прегърнал Кръста Господен. Този образ изразяваше не само прегръщането на физическия кръст, а на Кръста Христов на Голгота, Кръста на страданието, с което той се сблъска. Така че папа Йоан Павел ІІ е светец на страданието, споделено и изживяно заедно с Иисус и принесено на Иисус. Заедно с това, говорейки за личността на свети Йоан Павел ІІ и България, не можем да забравим онази отличителна черта на неговия понтификат, изрязваща се в икуменическата откритост като продължител на делото на неговите предшественици, по браздата на Втория ватикански събор, но със свой почерк. Тъй като България е свързана и с паметта на светите солунски братя Кирил и Методий, той искаше да напомни за образа на Църквата, която диша с два бели дроба. Нека си спомним за онзи важен жест на папа Йоан Павел II, когато пожела да провъзгласи наред със свети Бенедикт за покровители на Европа светите Кирил и Методий, които са светците на Източна Европа. И после с енцикликата Славянските апостоли той осветли особената интуиция на двамата братя за изследователска мисия в благовестие, което да бъде разбираемо на езиците на народите, станали ученици на Иисус. Мисля, че е важно да откроим именно тези два аспекта, свързани с живота на св. папа Йоан Павел II – на страданието и на вниманието към източния бял дроб на Църквата. Ако помислим за преживените тоталитарни и атеистични режими в страните от Централна и Източна Европа, можем да кажем, че свети Йоан Павел ІІ силно желаеше дробовете на човечеството да могат да дишат свободно както на Запад, така и на Изток­­­­. Нека споменем именно неговата битка за достойнството и свободата на човешката личност, особено за онези народи, които бяха потиснати от мракобесието на атеистичните и антихуманни режими.

Ваша Светлост, особено ви благодаря за това ваше много силно свидетелство. Един от най-големите кръстове, които носеше папа Йоан Павел ІІ, беше войната в Ирак и предотвратяването на опасността тя да се превърне в конфликт на цивилизациите. Вие поехте този кръст на папа Йоан Павел в качеството си на префект на Дикастерия за Източните църкви и постоянната ви грижа за християните и мира като цяло в Близкия изток. Също така проявявахте постоянна грижа и за Църквата в България. Освен това допринесохте много за посещението на папа Франциск в България преди три години. Като сътрудник на трима папи, какво бихте казали на нашите слушатели днес, защото знаем, че Католическата църква е единна и силна както в продължаването на традицията, така и в своето непрестанно обновяване? Как бихте оценили и посещението на папа Франциск в България и неговата мисия днес?

Не мисля, че ще разкрия някаква голяма тайна, но мисля, че папа Франциск носи в сърцето си голяма обич към вашата страна. Неговото апостолическо пътуване в България има несъмнено дълбоки корени, които може би ще открием в неговото детство.

Може би тези корени ще открием в българското кисело мляко?

О, и в розите, в българските рози. Стилът на папа Франциск също поразява всеки, дори и онези, които не преживяват непосредствено опита на вярата. Нека да кажем, че самият избор на папа Франциск да пътува до България е типичен израз на отличителния му почерк. Някои коментатори остроумно отбелязаха, че папа Франциск винаги е избирал, особено когато става дума за Европа, така наречените периферии. Папа Франциск не е посетил Великобритания, не е ходил в Испания или във Франция, нито в Германия, в големите страни, двигатели на икономиката на континента. Той започна посещението си от Албания, след това избра България, Северна Македония, избра Гърция, Малта... В речта си при получаването на наградата „Карл Велики“, той постави следния въпрос: „Докъде стигна, Европа? Ти си една стара, застаряваща Европа, която е позабравила за своя произход, за своята идентичност“. Папа Франциск пожела, без да изключва така наречените велики нации на Европа, да даде предимство на малките народи, които вече са част от нея и в политическо отношение. Папа Франциск пожела да даде индикация, че има първенство на малките и така наречените последни пред големите на земята, така че никой народ не трябва да се чувства малък или маловажен. Напротив, той даде индикация, че избира преди всичко предимно най-малките реалности, може би най-малко значимите на международната сцена. Йоан Павел ІІ, както казахме по-рано, беше този, който свали Желязната завеса, папа Франциск и днес е неуморим миротворец. Посещението на места, които и днес са изправени пред конфликти, страдание, скръб и война, говори за желанието му да бъде поклонник на мира. Той е строител на мостове, а не на бариери, чукайки на вратата на всяко сърце, както папа Йоан Павел ІІ казва в началото на своя понтификат – „Не се страхувайте, отворете, дори разтворете широко вратата за Христос“. Може да кажем, че папа Франциск продължава тази традиция. Защото ни предизвиква, изхождайки от Христос, да отворим широко сърцето си не само за Него, но за всеки човек. Особено за малките и бедните, в които Христос е казал, че може да бъде разпознат. Нека помислим за казаното в Евангелието от Матей, 25-а глава. (...)