Презентация на специалната сесия на Международното православно богословско сдружение (IOTA)

Волос, 12 януари 2023 г.

Схващането за „Руския свят“ е също тъй флуидно, както и идеологическите предпочитания на онези, които го промотират. То съществува още отпреди изковаването на фразата „Руски свят“ и представлява своеобразно цивилизационно съзнание за изключителност, пропило се в руското политическо мислене и руската култура като цяло поне от ранната модерност насам. Тогава идеята за Москва като „трети Рим“ се фокусира върху една предвзета специална историческа мисия на Московската държава, която в крайна сметка прераства в империя. През периода на Романовата империя руското цивилизационно съзнание за изключителност заема формата на империализъм. Този период се отличава с вътрешен колониализъм, който се разпростира най-вече над Сибир и други азиатски региони. Украйна също става предмет на интензивни колонизаторски опити от страна на Русия. През XVIII и XIX век по отношение на Украйна могат да се забележат такива стандартни политики на колонизация като потискане на местния език и култура. Подобни колонизаторски опити продължават и след края на Руската империя, по време на съветския период. Макар да отричаше имперското наследство на Романовите, Съветският съюз по същество продължи техните имперски традиции на експанзионизъм и колониализъм. Изкуствено предизвиканият глад в началото на 30-те години на ХХ в., Голодоморът, беляза кулминацията на тези политики.

След колапса на Съветския съюз руското цивилизационно съзнание за изключителност доби нов вид. Беше изковано ново наименование, за да бъде описан той – „Руски свят“. В развитието му през постсъветския период могат да бъдат учленени четири основни етапа.

Най ранният етап може да се проследи назад до 90-те години на ХХ век. Тогава в публичния дискурс фразата „Руски свят“ беше въведена от т.нар. „методолози“. Те схващаха Руския свят като част от световното многообразие. Този свят беше разглеждан като допринасящ за глобалното човечество, давайки най-доброто от себе си и най-вече своята креативност. В този начален етап Руският свят беше приеман не като по-добър от другите светове, а като равен на тях. С други думи, на него се гледаше универсалистки и включващо, а не партикуларистки или от гледна точка на изключването. Беше замислен като инструмент за либерализация и демократизация на Русия. На този етап идеята за Руския свят беше елитистка и не беше насочена към масите.

Вторият етап от еволюцията на доктрината за Руския свят беше белязан от един значителен поврат. От равноправен партньор, допринасящ за глобалната цивилизация, Руският свят започна да бъде разглеждан като отделна и в много отношения супериорна цивилизация. Той престана да се схваща като подобен на Запада, а начена да се представя като уникално руски. На този етап схващането за Руския свят се съедини с дългата руска традиция на цивилизационна изключителност.

Тогава именно Кремъл се заинтересува от понятието за „Руския свят“ и то се обсъждаше от различни официални и полуофициални тинк-танкове. То остана обаче елитистко и се превърна в своеобразна интелектуална игра. По-голямата част от руското население нито можеше да го схване, нито да се идентифицира с него.

На третия етап се включи Руската църква и форсира еволюцията на доктрината за Руския свят. Това се случи през последните години от патриаршестването на Алексий ІІ (†2009). Същинският му демиург беше митрополит Кирил Смоленски и Калининградски. След като стана патриарх през 2010 г., той изцяло се въоръжи с тази доктрина и стана неин пръв посланик и говорител.

Благодарение на Църквата Руският свят доби метафизичен, есхатологичен и месиански тласък. Беше представян като съсъд на т.нар. традиционни ценности, както и като крепост на антилиберализма и антиглобализма. На този етап от еволюцията си доктрината за Руския свят постигна по-голяма популярност сред обикновените руснаци. Превърна се в меката власт на Русия. Тази власт обаче постепенно се втвърди, когато режимът в Русия стана по-авторитарен. Подобна трансформация на доктрината беше катализирана от събитията, свързани с Революцията на честта в Украйна през зимата на 2013–2014 г. Кремъл видя в тази революция екзистенциална заплаха за интегритета на Руския свят, от който – според собственото му убеждение – Украйна е неделима част.

За да се неутрализира тази въобразена заплаха, през февруари 2014 г. Русия поведе в Украйна война, която продължава и до днес. Крим беше анексиран, а Донбас окупиран от руски части, които подкрепиха самопровъзгласилите се „републики“ на Донецк и Луганск. Руската световна доктрина стана основен източник за наративите, оправдаващи войната и вдъхновяващи хората да воюват за нейната кауза. Руската военна инвазия беше спряна от украинската съпротива и международната намеса с помощта на т.нар. Мински споразумения. В Украйна руската агресия започна да се свързва с доктрината за Руския свят. Украинското общество и държава започна да гледа със съмнение на много от представителите на руската мека сила в Украйна, включително Украинската православна църква към Московската патриаршия (УПЦ-МП). За да съхранят тези сили, официалните руски говорители престанаха да споменават Руски свят. Това обаче не означава, че са изоставили тази доктрина – тя остана в умовете им. Независимо от това след 2014 г. имаше една пауза, в която Руският свят не беше споменаван официално. Той се появи отново в официалната риторика на Московската патриаршия след ескалацията на руското насилие срещу Украйна през февруари 2022 г.

Пълномащабната руска инвазия беше заклеймена от международната общност. В няколко декларации беше адресиран и метафизическият компонент в оправданието на инвазията. Една от тях – „Декларация против идеологията на „Руския свят“ (Руский мир)“ (https://publicorthodoxy.org/bg/2022/03/13/10845/) – беше публикувана на 13 март 2022 г. и подписана от близо 1500 богослови от цял свят. Тази декларация доби голяма известност и беше цитирана от много медии.

Тя успя също така да провокира различни критични отговори, включително и от Руската православна църква. Патриарх Кирил лично направи изявление в подкрепа на Руския свят. Той публично го нарече „авангард на християнската цивилизация“.

Това завръщане на риториката в поддръжка на Руския свят бележи четвъртия етап от еволюцията на доктрината. Той представлява най-агресивната и изключваща форма на тази доктрина до този момент. За разлика дори от третия си етап, който признава съществуването на някои права на украинския народ и неговата култура, четвъртият етап изцяло отхвърля всяко подобно право. Сега Украйна е само една антируска фантазия, която заслужава единствено да бъде елиминирана. Мога да сравня третия и четвъртия етап на Руския свят от личен опит. По време на третия етап патриарх Кирил ме помоли да го обучавам на украински език. Очевидно искаше да обяснява на украинците Руския свят на собствения им език. Съмнявам се, че сега би признал украинския език за достоен за съхраняване.

Споменатата „Декларация против идеологията на „Руския свят“ (Руский мир)“ разпознава в Руския свят ерес. По тази причина друга една критика към декларацията се фокусира върху това твърдение: дали не е прекалено Руският мир да бъде наричан ерес? Нека накратко да отговоря на този въпрос. (...)