ХРИСТОС – НОВА ПАСХА: ПЪТЯТ ОТ ВЪЗКРЕСЕНИЕ ДО ПЕТДЕСЕТНИЦА. ЧАСТ I – ПЕНТИКОСТАРЕН СИНОПСИС И ПЪРВИТЕ ТРИ НЕДЕЛИ
В следващите страници ще се опитаме да извървим пътя между Възкресение Христово – Пасха, и светата Петдесетница с надежда да се докоснем до важните теми, които ни предлага Църквата в богослужебните четива. Ще опитаме да схванем връзката между сотириологичните и христологичните аспекти на темата за Христос като Нова Пасха в светлината на есхатологията, но и връзката с икономията на Светия Дух, доколкото ние се намираме[1] в празничния период, завършващ с Петдесетница. Ще се опитаме да проследим как самото структуриране на ритъма на времето в календара на празниците и темите, подобно на неделите от Великия пост, разгръща във времето до Петдесетницата учително послание за нас. Това послание за нас е водителство на ума в църковното преживяване на тайната на вечната и Нова Пасха, Възкресението на нашия Господ Иисус Христос, явяващо ни връзката между икономията на Словото и икономията на Светия Дух.
Защо да се занимаваме с темите и четивата от този период? Първо, защото това е контекстът на времето, в което се намираме и преживяваме отново тайнственото събитие на Възкресението във връзката календар–време–църква. Основа на Свещеното предание е присъствието на Светия Дух в Църквата и тъкмо това вечно обновяващо се ядро на Преданието, тази икономия на Светия Дух, която протича между Първото и Второто Пришествие, е времето, в което ние се намираме сега. Втората икономия ни дава перспектива и критерии за разбиране на догматите на Църквата, затова е много важно да изследваме автентичния критерий на Свещеното Предание. Нищо в Църквата не е случайно, още по-малко календарът, времето, празниците – те представляват символно-логосния контекст на преживяването на вярата от верните и от този контекст по един много естествен начин израства самото разбиране и усвояване на догматите на Църквата, които често се схващат като нещо чисто абстрактно. За черкуващия се християнин догматите на Църквата стават нещо разбираемо и преживяно в богослужението чрез множество символи и примери. Тайнствата на Църквата се преживяват като съучастие в една жива икона на вечността, те са свързани отново с икономията на Светия Дух, с разбирането за Осмия ден, с есхатологията. Затова ще опитаме да преминем през темите и четивата до Възнесение и Петдесетница, съчетавайки „методологията“ на Новопасхалния характер с пневматологичния аспект, т.е. връзката между двете икономии на спасението – на Словото и на Духа Свети.
Синоптичен поглед към Пентикостара
Нека първо да начертаем една обща схема на времето от Пасха до Петдесетница – време, което наричаме Цветен триод или Пентикостар – петдесет дни, започващи от Пасха и свършващи на Петдесетница, а преди това е Възнесението Господне, четиридесетте дни. Светлата седмица е отделен период на Пасхата: самата Пасха, както Старозаветната, така и Новозаветната, се чества цяла седмица и това честване се разгръща чрез различни степени. Във Възкресната Пасха празнуваме три дни на Възкресението (степента 3), след това продължава Светлата седмица (степента 7), след това имаме целия Цветен триод (степента 50). От друга страна стои нишката на неделните дни на Пентикостара. Съществува една особеност – първата неделя не се нарича Първа неделя след Пасха, а Втора неделя след Пасха, Томина неделя. Третата неделя е на светите мироносици, четвъртата неделя – на Разслабения, петата неделя е на Самарянката, шестата неделя е на Слепия, а седмата неделя е на отците от Първия вселенски събор. Между VI и VII неделя се пада Възнесение Господне, наричано често Спасовден.
По друг начин стоят нещата през Великия пост – там има Първа неделя на Великия пост, Втора неделя на Великия пост и така до Седма неделя, която е всъщност самото Възкресение – Неделя на Пасха, но след него имаме друго броене на времето. И в двата случая става въпрос за един и същи период от време, седем седмици (7х7). Последната неделя на Пентикостара обаче е осма – тук числото осем е много важно – Осмата неделя след Пасха наричаме Петдесетница.
Можем да разделим това време на две тройки (2x3), което ще обосновем малко по-долу. Може да приемем самата Неделя Пасха за първа, доколкото тя е начало на новото творение (ден един, книга Битие). Втората неделя се нарича Анти-Пасха или срещу Пасха (ἀντί – гр. „срещу”), а трета на светите мироносици, на първите свидетели на Възкресението. Другите три недели до Възнесение са на Разслабения (IV), на Самарянката (V) и на Слепия (VI).
Трябва да отбележим, че самата Нова Пасха, Новозаветната Пасха – Христовото Възкресение, празнувано в неделния ден – е предизобразена в Стария завет и по образа на Старозаветната Пасха се чества цяла седмица (срв. Изх. 12:15). В пасхалния канон на свети Йоан Дамаскин откриваме всички топоси на Преданието, преподаващи тайната: Христос със Своята Жертва и Възкресение и Възнесение осъществява тази Нова Пасха-Преход, влизане в друго пространство, в небесното светилище[2], преминаване от земята към небето, от смъртта към вечния живот, влизане в един нов ден, който е над дните на седмицата. Ако си представим седемте дни на седмицата като едно колело, което се върти непрестанно от самото Сътворение, седемте дни на седмицата (събота, шабат, е седмият ден), то във Възкресението се осъществява тайната на Изхода от и над тези седем дни.
В четиридесет и първо слово на свети Григорий Богослов за Петдесетница[3] се говори за този осми ден, Осмия ден невечерен. Възкръснал рано в първия ден на седмицата, казва Евангелието, Христос се яви на Мария Магдалина… (Марк. 16:9). В първия ден, „деня на слънцето“ в езическия календар, изгрява Слънцето на Правдата Христос. Първият ден на Възкресението измества честването на седмия ден, съботата. Старата Пасха е седмият ден, Новата Пасха е първи ден на новото творение. С това се свързва идеята за обновяването на целия свят и на творението и най-вече Адам, обновяване на цялото човечество в Христа[4]. Христос е новото начало, начатъкът, Първородният от мъртвите (Кол. 1:18). Със самия възкресен ден започва ново начало в битието – този първи ден е денят на Новата Пасха, но в същото време той е осми ден: първи ден, който е осми ден, защото е излизане оттук и влизане в една друга реалност. Колелото на дните се движи в неизменен кръг, но в кайроса на Възкресната Пасха Христос влиза в някакво специално небесно време-битие (срв. Евр. 9:24).
[1] Статията умишлено се публикува в светлия период след Възкресение Христово, за да бъде лично адресирана към читателите в актуалния контекст на времето на църковния календар. По-надолу също се срещат подобни съотнасяния.
[2] Срв. Евр. 9:12; срв. Калин Янакиев, Христовата жертва, Евхаристията и Църквата. Студии върху библейските основания, Комунитас, 2017, гл. 2.2.
[3] S. Gregorii Theologi, Oratio XLI In Pentecosten, Patrologia Graeca XXXVI, col 432b.
[4] Срв. Янакиев, Христовата жертва, Евхаристията и Църквата, с. 314-323.