Защото ние сме Христово благоухание пред Бога

 за онези, които се спасяват, и за онези, които гинат:

на едните сме смъртоносен дъх за смърт,

а на другите – живителен дъх за живот.

И кой е способен за това?

2 Кор. 2:15-16

Има един стих от Второто послание до коринтяните, който, прочетен през Синодалния превод, звучи загадъчно, а за съвременния човек вероятно и потискащо. Апостол Павел казва на коринтяните следното: „винаги носим в телата си мъртвостта на Господа” (2 Кор. 4:10). Каква е тази „мъртвост на Господа”? И що за дума е „мъртвост”? По този начин Синодалният превод превежда гръцката дума νέκρωσις, която не означава смърт, нито умиране, нито убиване, както превеждат някои, опитвайки се да избегнат неудобството.[1] Некрозата е смърт на тъкан в жив организъм; не знам дали свети апостол Павел е знаел този медицински термин в употреба по негово време.[2] Сигурен съм обаче, че не казва нещо от рода на: „вие носите смъртта в себе си, или вие сте смъртни”. Няма нужда да се казва това. Тук се говори за онази мъртвост, която е сред живота и парадоксално, е изпълнена с живот.

Ако човек се поразрови в известните лексикони и речници на Liddell & Scott, Walter Bauer и Gerhard Kittel, ще установи, че думата νέκρωσις се среща само два пъти в книгите на Новия завет (Рим. 4:19 и 2 Кор. 4:10), но пък е добре засвидетелствана в по-късната аскетическа християнска литература.

Същата дума откриваме в „Пастир” на Ерм (ІІ в.). Камъните, извадени от водата, във видението на Ерм трябва да бъдат издигнати от мъртвостта на първия си живот (εἰ µὴ τὴν νέκρωσιν ἀπέθεντο τῆς ζωῆς αὐτῶν τῆς προτέρας) като преминат през водата, за да се оживотворят. Така и тези, които са заспали (умрели), получават печата и могат да споделят Божието царство. При получаването на печата – кръщение в името на Сина – те отхвърлят мъртвостта (ἀποτίθεται τὴν νέκρωσιν) и възприемат живота.[3] За Ерм νέκρωσις изобразява състоянието на мъртвост за греховността преди кръщението (срв. νεκροὺς μὲν τῇ ἁμαρτίᾳ в Рим 6:11).

По времето на Григорий Нисийски (IV в.) νέκρωσις вече е добродетел, наред с известните добродетели σωφροσύνη (умереност, трезвеност, благоразумие), αἰδώς (скромност, благоприличие) и ἐγκράτεια (самоконтрол, въздържание).[4] Свети Григорий говори за умъртвяване на плътта в „суровия начин на живота в аскезис”[5], тя е определяща за девствеността: „Девствеността е умъртвяване (νέκρωσις) на тялото”[6].

Разбирането за „умъртвяване на плътта“ има своите основания в Павловите послания. Пасажът например в Кол 3:5 е централен за това разбиране: „И тъй, умъртвете (νεκρώσατε) земните си членове, сиреч пороците: блудство, нечистота, страст, лоша похот и користолюбието, което е идолослужение“. Глаголът νεκρόω (умъртвявам) е подходящ за изразяване на активната позиция към себе си, която е типична за аскетизма.

Свети апостол Павел казва, че Авраам без никакво основание на надежда повярвал, че ще бъде „баща на много народи”, въпреки че „тялото му е вече умъртвяло (понеже беше току-речи стогодишен) и утробата Саррина е в омъртвение” (Рим. 4:19). Имплицитната връзка е между νέκρωσις, и новия живот, който Сара не може да роди, защото е вече безплодна. Медицинската употреба на νέκρωσις е възможна тук в съчетание с анатомичния термин µήτρα – „матка“. Ориген тълкува νέκρωσις на утробата на Сара в подобни аскетични термини като угасване на страстите: „Това умъртвяване на членовете беше и в него [Авраам]. Не се вълнуваше от похот, нито изгаряше от тази страст ... същото беше и в Сара”[7].

Дали аскетическите смисли от по-късно време могат да ни помогнат да разберем каква е тази „мъртвост на Господа”, за която говори апостол Павел? Пасажът в 2 Кор. 4:10[8], единственото друго място (освен Рим. 4:19) в новозаветните книги, където се употребява думата νέκρωσις, е труден за разбиране заради родителния падеж във фразата „τοῦ Κυρίου[9] Ἰησοῦ”, който недвусмислено показва, че това е „мъртвостта на Господа Иисуса”. Затова медицинските значения на νέκρωσις, както и аскетическите, тук не ни вършат работа. Каква е тази мъртвост на Господа Иисуса? Би трябвало да потърсим отговора в най-близкия контекст.

Ако νέκρωσις и ζωή („живот“) са паралелни и обвързани с родителния падеж τοῦ Κυρίου Ἰησοῦ, трябва да се вземе под внимание и фактът, че те показват насоченост към апостолското служение и към живота на всички християни. „Отвсякъде търпим скърби”, казва апостол Павел, от врагове, от приятели, от липса на най-необходимото, но „не се отчайваме”. Наскърбени, объркани, преследвани и поразявани, смъртта (θάνατος) действа в нас (2 Кор. 4:8-12), но въпреки че изпитанията ни връхлитат, ние устояваме чрез действието на Божията сила. Както ние носим смъртта Му и решаваме да умрем за Него сега, така и Той ще благоволи да съживи нас, които сме умрели. Ако ние, пренебрегвайки живота, вървим към смъртта, тогава Той ще ни води от смъртта към живота. Тук апостолът вече не говори за смъртта, а за бедствия и утешения, казва свети Йоан Златоуст.[10]

Целият раздел показва крехкостта и тленността на тялото в изпитанията. Следователно изглежда правдоподобно, че νέκρωσις, като образ на телесната уязвимост и крехкост, подсилва общото послание. Акцентът на апостол Павел върху зрителното възприятие също е свързан с телесното измерение на смисъла в този перикоп. Глаголът φανερόω („да се прояви“) във фразата „животът Иисусов да се открие в тялото ни”, както и опозицията между външно и вътрешно, предполагат контраст между това, което е външно видимо, и онова, което е вътрешно и невидимо. Ето защо разбирането на νέκρωσις като процес на умъртвяване е подсилено с всичките конотации на думата за цвят, подуване и други видими изменения на тялото. (...)

[1] Вж. Славейковия превод, неговото ревизирано издание от 1940 г., Съвременния превод от 2004 г. Новият превод от оригиналните езици от 2013 г. използва не по-малко загадъчната фраза „белезите на смъртта на Иисус”, която ме кара да мисля, че преводачите са усетили, че думата νέκρωσις не се изчерпва със смъртта или убиването.

[2] Вж. Massinelli, G. Nékrosis in the Pauline Corpus: A Reconsideration of the Pauline Uses in Light of Ancient MedicalTreatises. https://www.academia.edu/11998001/N%C3%A9krosis_in_the_Pauline_Corpus_A_Reconsideration_of_the_Pauline_Uses_in_Light_of_Ancient_Medical_Treatises

[3] Ерм. Пастир. Подобие 9.16.2-3.

[4] Вж. изреждането на добродетелите в Омилия върху Песен на песните 7.25: „... δι’ ὧν σωφροσύνη τε καὶ αἰδὼς καὶ ἐγκράτεια καὶ ἡ τοῦ σώματος νέκρωσις”.

[5] За живота на Мойсей. 2.187.

[6] За девството. 19.1. В аскетическия контекст на употреба има интересна алюзия за свързването на νέκρωσις със студ в трактата на свети Василий „За Светия Дух“. Описвайки кръщението като издигане от водата „сякаш от мъртвите се връщаме към живот“, той пояснява, че Светият Дух изстудява „пламъка на страстите чрез умъртвяване (νέκρωσις) на телесните членове” (Свети Василий Велики. За Светия Дух. 14.31).

[7] Ориген. Коментар върху Посланието до римляни 4.6.9.

[8] „Винаги носим в тялото си мъртвостта на Господа Иисуса, та и животът Иисусов да се открие в тялото ни. Πάντοτε τὴν νέκρωσιν τοῦ Ἰησοῦ ἐν τῶ σώματι περιφέροντες, ἵνα καὶ ἡ ζωὴ τοῦ Ἰησοῦ ἐν τῶ σώματι ἡμῶν φανερωθῇ”.

[9] Четенето Κυρίου Ἰησοῦ е засвидетелствано от византийската текстова традиция, присъства в изданията на Стефанус, Елзевиер, Беза и Скривънър, но не и в изданията на Трегелс, Тишендорф, Уесткот и Хорт, Нестле-Аланд, в които стои само „τὴν νέκρωσιν τοῦ Ἰησοῦ”.

[10] Вж. Златоуст. Беседа IX върху Второто послание до коринтяни.