Борете се за това, което приемате в сърцето си за истина

Габриеле Куби e родена през 1944 г. в Констанц, в семейството на публициста Ерих Куби и скулпторката Едит Шумахер. Учи социология в Берлинския свободен университет, а по-късно следва в университета в Констанц, където завършва магистърска степен при проф. Ралф Дарендорф. Работи като социоложка и преводачка. Вярваща католичка, майка на три деца. Книгите й са преведени на много езици. Първата е Моят път към Мария, за силата на живата вяра, следват: Порив към любов, за младите хора, които желаят да имат бъдеще, Джендър революцията релативизъм в действие, Only you – дай шанс на любовта, Самопознанието пътят към сърцето Исусово и др. Книгата Глобалната сексуална революция. Унищожаване на свободата в името на свободата, публикувана в Германия през 2012 г., разглежда стратегиите, които след 1968 г. водят до упадъка на брака и семейството и в крайна сметка до разрушаването на човека. Книгата получава най-високи оценки в католическите среди и предизвиква дискусии в много страни. На български тя излезе през 2019 г. в издателство „Омофор“, а Габриеле Куби присъства на премиерата й в края на септември.

 

Основните християнски църкви в Европа (с изключение на някои протестантски деноминации) са единни в подкрепата си за детето и семейството, но тези възгледи сякаш остават малцинство на политическо равнище. Къде се корени проблемът: в цялостната секуларизация на обществата, в сексуалната революция от 60-те години или в някакъв целенасочен замисъл на група хора?

Първо, нека кажа, че аз се обърнах в католическата вяра през 1997 г., на късен етап от моя живот. Аз живея в Бавария, която винаги е била католическа, и почти не съм се докосвала до православието. Виждам, че досега само Католическата църква непрестанно възвестява своето антропологично учение за човека и се бори за него в ООН и ЕС. Не съм забелязала православието да участва на този фронт, което вероятно може да се обясни с цялата традиция. Така че не мога нищо да кажа за православието. Бих желала всички християнски деноминации да се обединят, както нашите противници са обединени на едно глобално ниво. И да водят битката за това кой е човекът? Отговорът на този въпрос зависи от въпроса кой е Бог. Бог е Бог на любовта и живота, следователно ние, хората, сме призвани за любов и да даваме живот, оттам – от Бог към човека, следват бракът и семейството. Ние имаме съвършено ясно учение по тези теми и това учение не е от типа: „ти трябва…“, „ти не бива…“, а е учение призив към просветление. Бог, който те обича, те призовава да обичаш. Ние сме единствените твари на Земята, надарени със свобода, не сме обвързани от нашите инстинкти като животните, ние можем да правим с нашата сексуалност каквото искаме, можем да разрушим самите себе си, да разрушим семейството си, да разрушим обществото… Или да използваме нашата сексуалност като език на тялото, който служи за любовното единение на съпружеската двойка чрез едно „Да“, с което даряваме себе си на другия, изпълнени с готовност да дарим живот. Това е Божият промисъл. Той не е лесен за изпълнение. Целият наш живот не е лесен. Но щом имаме висша цел, това означава висша подготовка от наша страна. Този повик на Бог, който е любов и живот, към хората е закрепен в сърцата ни. Ние копнеем за любов и когато някой е познал любовта, той казва: Only you! Само ти и ти завинаги! Всеки, който обича, го носи в сърцето си, но не е лесно да го пренесе през целия си живот. И затова пастирите в Църквата трябва да въоръжат пасомите си, да ги вдъхновят за това послание: „Това е планът за твоя живот, ние ще ти покажем как да го изпълниш!“. И те трябва да водят битката в това общество, в което семейството систематично бива разрушавано.

Това, което се случва, не е теория на конспирацията, лесно може да се докаже и в книгата ми цитирам много документи, които показват, че елитите, които имат властта и парите, се от едната страна. От другата страна са християните. Битката е насочена, на първо място, срещу християнството. Християните са най-преследваната религиозна общност в целия свят. А в Европа, която е основана на християнството и семейството, ние, християните, сме маргинализирани и преследвани в нашите собствени страни.

Отстъплението от християнските принципи може ли да се разглежда като криза на демокрацията, или е по-скоро социален процес?

Това е революция – от 50 години ценностният фундамент на нашето общество се разрушава, при това все по-радикално. Понятието за революция предполага, че ситуацията на масите е толкова влошена, че те се вдигат, рискувайки живота си, за да променят властовите отношения – така е било при Френската революция, при комунистическите революции. За кратко време обаче отношенията се променят толкова, че революционерите, които държат властта, стават следващите потисници, които експлоатират масите. Винаги една и съща игра! Ала революцията е започвала от долу нагоре. Сега се случва нещо ново – революция от горе надолу. Пробивът идва със студентските бунтове през 1968 г. Тези интелигентни, образовани студенти имат дългосрочна стратегия да овладеят властови позиции във всички институции. Към този властови и финансов елит се отнасят и неправителствените организации, които работят зад кулисите, например Международната федерация по семейно планиране, най-голямата мрежа за извършване на аборти в света, която беше разобличена, че продава части от телата на неродените бебета на изследователски институти. Характерно за нашето време е, че методите на манипулация върху съзнанието на масите са невероятно развити.

Подзаглавието на моята книга е „Унищожаване на свободата в името на свободата“. Цялото това движение започва с идеята, че нашата свобода се увеличава, когато изхвърлим зад борда сексуалния морал. Но какво се случва тогава: ние ставаме роби на сексуалния нагон. Интелигентни хора – социолози и философи, създават идеологията на сексуалната революция и ни продават всичко това като свобода. В цялата тази революция ние виждаме злоупотреба с езика, невероятно интелигентна злоупотреба с понятия, които за нас са добри, като свобода, човешки права, многообразие, толерантност – ние, християните, искаме всичко това, дори сме негови създатели. С тези понятия се злоупотребява, те биват изпразнени от съдържание. Така че хората напълно се объркват, те вече не знаят какво означава свобода. Свободата не е да правиш това, което искаш. Дори едно двегодишно дете се учи да приема реалността, да не пипа горещата плоча на печката, защото ще се опари. И знае, че от неговата постъпка ще има последици. Това означава, че свободата трябва да има корени в истината, в истинното възприемане на реалността, както и в отговорността – какво ще стане, ако постъпя по определен начин – с мен, с близките ми, с цялото общество.

Днес имаме една идеология, която пропагандира фалшив образ на човека. Лъжа е да се каже, че човек може да смени пола си без проблем – рискът от самоубийство при тези, които го правят, нараства осем пъти в сравнение с останалите. Това означава дълбоко разрушаване на личността. Както всеки знае – ние сме мъже или жени. И върху това се основава нашият човешки живот. Никое друго общество преди нас в цялата история на човечеството не е стигало дотам да постави това под въпрос. Една теория или идеология, която се основава на лъжа относно човека, няма друг избор, освен да стане тоталитарна. Тя трябва да е тоталитарна, за да изхвърли зад борда всички разумни хора, всички понятия, които са направили нашата култура велика. Така вече могат да се разпространяват най-невероятни теории. И когато кажем, че човекът е създаден като мъж или жена и е призван за брак, а бракът е между мъж и жена и е отворен за деца, тогава биваме дискриминирани. Срещу нас вече действат новите закони за дискриминация и език на омразата. И човешките права се използват срещу нас – ние всички имаме права, но нашите права на християни са орязани в значителна степен. Цялата тази революция работи на различни нива. На законодателно равнище се създават съответните закони. Всеки, който иска да знае накъде води всичко, трябва да прочете Принципите на Йогиякарта, в книгата съм отделила цяла глава за тях. Това е програма за преструктуриране на обществото според принципите на ЛГБТИ. И разбира се, всяка революция се стреми към децата. Те са крехки, раними, нуждаят се от защита чрез любовта на родителите си. Родителите са тези, които обичат децата, държавата не ги обича. Ние сме в една културна война, която се води с всички средства. И трябва да имаме съзнанието, че сме призвани да заемем позиция. В една война има нужда от войници, мъжете са войниците и ние се нуждаем от мъже, които осъзнават своя дълг да защитят семействата си.

Не се ли страхувате, че „меки диктатори“ като Путин и Орбан, които обичат да говорят за християнските корени на Европа, макар личният им християнски живот да е дълбоко съмнителен, употребяват идеите ви за своите цели?

Всичко може да бъде инструментализирано. Не ме е грижа за това. Аз съм католичка, християнка, аз казвам истината за човека и искам да подтикна хората сами да намерят тази истина и да въстанат в името на доброто. Аз се интересувам от истината в нашето общество и се боря за тази истина. С всичко може да се злоупотреби. Не се страхувам от това. Бих искала да кажа на хората: борете се за това, което приемате в сърцето си за истина, а именно любовта, живота, семейството, идното поколение. И разбира се, за правата на жените. Съвършено безумие е да гледаш как левите сили у нас фаворизират исляма, който потиска най-силно жените. Разбира се, аз съм за равноправието на жените, аз самата не бих могла да свърша моето дело, ако нямах тези права. И аз съм благодарна на женското движение, което 150 години се е борило за това. Ала действията на радикалния феминизъм са насочени срещу самите жени, срещу мъжа като мъж, срещу децата, той се бори за правото на аборт. Симон дьо Бовоар призовава жените да се освободят „от робството на брака и майчинството“. Майчинството не е робство! Имам три деца и внуци. Те са най-важните в живота ми. Най-голямата радост, която можем да получим, е да дадем живот и да наблюдаваме как растат децата. Трудно е, ала това е най-голямата радост, защото с всяко дете светът се обновява, самите ние се обновяваме. Ако ние останем при любовта към това дете и се грижим всеотдайно за него, то ще израсне добър човек, който ще даде своя принос към обществото, няма да е наркоман, прекъснал училище, нито престъпник, нито терорист. Тези хора идват от разрушени семейства. Ние имаме нужда от семейства, които създават стабилни хора, вярващи, добри хора. Затова трябва да пазим семейството.

Срещали сте се с папа Бенедикт XVI, който казва добри думи за книгата ви. Какво си спомняте от разговорите с него?

Три пъти съм се срещала с папа Бенедикт. Първия път преди да стане папа, по време на една католическа конференция в Германия. После, когато вече беше папа. На 31 октомври 2012 г. на площад „Св. Петър“, по време на генералната аудиенция, му връчих моята книга. Беше съвсем кратка среща, тогава той ми каза: „Слава Богу, че говорите и пишете“. Беше великолепно да чуя това от него! Обичам го, винаги дълбоко се вълнувам от истинността на думите му. Неотдавна той написа писмо, в което описва какво е направила сексуалната революция от 1968 г. в Църквата.[1] Той трябваше да говори.

Имах възможност да посетя папа Бенедикт XVI още веднъж, когато вече беше почетен папа, в неговия манастир. Той е много прям, много деен, не се държи като голям авторитет, много е точен. Говореше за ролята на малцинствата, които променят обществата. С мен беше и моята дъщеря София, която работи за католическата организация Alliance Defending Freedom International[2], по това време тя работеше със структурите на ЕС в Брюксел. И тя го попита трябва ли да продължим да водим битката в институциите. Той отвърна, че трябва да останем в институциите, докато е възможно. Това е важно послание за нас. Ние сме християни, имаме нашите съкровища в небето, ала ние сме в този свят и в културната битка, която водим, нашите действия се различават от тези на противниците ни – ние не лъжем, не манипулираме, не употребяваме насилие. Ние казваме истината и ако се налага, ще отидем в затвора заради нея. Това е нашият път на християни. Зад това, което казваме, стои силата на истината, която по принцип говори на всяко човешко сърце. Бог е вложил своя закон в сърцата ни, както ни казва Библията.

Написахте нова книга, в която разглеждате проблемите със сексуалното насилие. Къде според вас се коренят причините за кризата в Католическата църква?

Кризата в Църквата по повод на сексуалното насилие е ужасна! Проблемът е в това, че в резултат от т.нар. сексуално освобождение навсякъде в обществото се наблюдава злоупотреба със сексуалността. Сексуалният нагон е много силен, ако не се научим да го владеем, той се превръща в тиранин. Огромен брой хора са зависими от порнографията. Статистиката показва, че в нашето общество всяко шесто момиче е преживяло сексуално насилие, както и всяко десето момче. Навсякъде – в семейството, в спорния клуб, а също и в църквата. Впрочем в Църквата сексуалната злоупотреба не е предимно с деца, а с младежи малко след пубертета. Това е феномен на хомосексуалността, в 80 % от случаите свещеници посягат на младежи. Това означава, че ние трябва да се занимаваме с проблема за хомосексуалността в Католическата църква, а може би и в другите църкви. Този проблем се отрича. Дори на срещата, проведена през февруари 2019 г. във Ватикана.[3] Абсурдно е!

Многократно по-голямо зло е, когато един свещеник, на когото младият човек вярва, злоупотребява с него, когато унищожава вярата му. Ужасно престъпление! Църквата трябва да се изчисти от това. И аз вярвам, че Бог по-скоро ще унищожи Църквата, отколкото да приеме това престъпление. Но трябва да се коригирам: Исус казва за Своята църква, че портите на ада няма да й надделеят. Христос винаги ще охранява една малка свята част, която е останала. И ние, които вървим по този път и се ориентираме в цялото учение на Църквата, трябва да се настроим, че ще бъдем преследвани. Но имаме нашата вяра в Исус Христос, който всичко ни е предрекъл. Много сериозни предупреждения към нас, но и обещания – след това идва новият Йерусалим. И ние, християните, сме призвани да бъдем светлината на света. И тази светлина трябва да е ярка – това е нашата задача, заради която се нуждаем от ясен, подреден живот, от молитвена практика, трябва наистина да практикуваме нашата вяра, защото само с Божията милост можем да извървим този път.

Вернер Хайзенберг е ваш чичо. Мнозина физици са вярващи, беше ли и той такъв?

Да, но неговата интелигентност не е в моите вени, така да се каже. Моята майка и съпругата на Вернер Хайзенберг са сестри. Хайзенберг има седем деца. Аз съм много близка с една от моите братовчедки, Барбара. В деня, преди да пристигна в София, тя трябваше да говори в Дойчес Музеум в Мюнхен пред Обществото на Хайзенберг, темата беше философията и музиката като извор на креативност при Хайзенберг. Той беше много добър пианист и всичките му седем деца свиреха на такова ниво, че можеха да изнасят концерти с музиката на Моцарт в дневната стая. Още на 20 години той е прочел на старогръцки древните философи. Не говореше за Бог, но чрез огромния си интелект беше открил, че съществува един централен порядък. И настояваше, че ние, хората, трябва да се приспособим към него. Казваше, че човек не може да бъде редуциран до материалното, до онова, което може да бъде измерено и преброено. Мнозина физици осъзнават, че представата за реалността като това, което можем да измерим, води до огромно обедняване. Ние сме на път да го преодолеем. Има опасност обаче да тръгнем в посоката на езотеричното. Самата аз дълго време търсих там, цели 20 години, и винаги отхвърлях: „Не, не, не“… Докато не открих католическата вяра. Ние, християните, не вярваме в пантеизма, не вярваме, че във всяка капка вода е Бог, макар да вярваме, че Бог е създал водата. Ние вярваме в един персонален Бог. И всеки, който тръгне наистина по този път, знае, че може да влезе в персонална връзка с Исус Христос в степента, в която вярва и се доверява. Узнава, че е възможно да стигне до Него чрез жива, лична връзка.

Как се постига вярата според вас – въпрос на съзнателно решение ли е тя, или на чувство?

Винаги и двете. Тя е търсене, готовност. Аз търсих двайсет години и Божията милост дойде изведнъж. Нямам отговор на въпроса защо Той не праща милостта Си на всички. Днес чрез дигиталните медии имаме толкова много възможности да подхраним нашата вяра: какво пише в Новия завет; какво ни казва Исус; готов ли съм да повярвам; нека направя опит – какво се случва, когато човек тръгне по този път. Бог е отредил на свещениците да опрощават греховете, невероятен дар! Практикувам го. Винаги мога да кажа: „Да, такава съм“. Човек се срамува понякога, особено за дреболии. Да, такива сме и отиваме при един милосърден Бог, който ни казва: „Забравям всичко, прощавам ти, можеш да започнеш отначало“. Нашият Бог е милосърден. Ала възвестяването на милосърдния Бог, без човек да осъзнае, че е грешен, опростява вярата, при което цялата й сила изчезва. Ние имаме избор, можем да тръгнем по пътя. И според степента, в която даваме от себе си толкова, колкото можем, отвръща и Бог. И непрестанно от нас се изисква нещо. Има много моменти в моя живот, когато съм си казвала: „Ако това е истина – а аз съм го осъзнала като истина – трябва да направя това и това“. И винаги е било свързано с едно чувство за риск! В моята най-дълбока житейска криза, когато съпругът ми си тръгна и аз останах сама с трите деца, един човек почука на вратата на дома ми и ми каза: „Моли се!“. И започнах да се моля на една статуя на Буда. Беше нещо съвсем ново – да говориш на един персонален Бог. Изпитах чувство, сякаш трябва да скоча от десет метра и не зная дали долу има вода. Но нямах избор. Ала не всеки трябва да стигне до дъното, за да открие вярата. Има различни пътища. Много често обаче в началото е страданието. И в края на онази моя 9-дневна молитва знаех, че без съмнение ще приема католическата вяра. И започна един съвсем нов път. Тогава дойде Божията милост. Тя беше идвала много пъти преди това. Осъзнаваш, че винаги е била тук. И продължаваш по пътя, и винаги си казваш: „Аз съм в началото“. И винаги има отказ от „Аз искам“ и сливане с Божията воля. И пътят не свършва до последния ни дъх. Прекрасен път, в който оздравяваме, дарени сме с радост и ни се позволява да гледаме на живота такъв, какъвто е, да не реагираме със страх, а с вярата, че Божието Провидение стои над всичко.

Въпросите зададе екип на Християнство и култура, превод от немски: Людмила Димова

 


[1] Папа Бенедикт XVI, За кризата в Църквата, сп. Християнство и култура, бр. 141/2019

[2] ADF International (Алианс за защита на свободата) – християнска адвокатска организация, която защитава свободата на вероизповеданието, светостта на живота, брака и семейството.

[3] От 21 до 24 февруари 2019 г. във Ватикана се проведе среща на върха за борба със сексуалните злоупотреби, извършени от клира, която бе открита от папа Франциск.