Андрей Солдатов е нерезидентен старши изследовател в Центъра за ана­лиз на европейската политика и съосновател и редактор на Agentura.ru, сайт за наблюдение на дейността на руските тайни служби.

Ирина Бороган е нерезидентен старши изследовател в Центъра за ана­лиз на европейската политика и съосновател и заместник-редактор на Agentura.ru.

 

Руската православна църква и кремълската кампания на скрито влияние на Запад[1]

На 23 юли една от най-големите църкви в Украйна, православната катедра­ла в Одеса, беше сериозно повредена от руски ракетен удар. Ударът открои една от все още съществуващите загадки, свързани с бруталната инвазия на руския президент Владимир Путин в Украйна: Москва води война не просто срещу съседно население, но и срещу такова, което, подобно на нейното, е съставено предимно от православни християни. На практика руското прави­телство е принудено да се насочи към собствената си религия в кампанията си за покоряване на Украйна. Въпреки това членовете на руското православно духовенство са сред най-яростните поддръжници на войната, а критиките от страна на православните лидери на други страни са сравнително плахи.

Донякъде това не би трябвало да е изненада поради добре известните връз­ки между Руската православна църква и режима на Путин. От първите годи­ни на управлението на Путин църквата придоби все по-засилващо се влияние в руското общество и се радва на засилване на историческите си връзки с руската държава и руската армия. През изминалата година и половина от на­чалото на инвазията църквата изигра също така ключова роля в подкрепа на войната, като патриарх Кирил, глава на Руската православна църква, се превърна в изявен говорител на военните цели на Кремъл.

Но наред с тази вътрешна подкрепа, се наблюдава и друго, не така забеле­жимо явление: силната поддръжка, която Путин получава от православни­те общности в чужбина. Много от тях се намират на Запад: в Съединените щати Православната църква има 2380 енории, както и 41 мъжки и 38 женски манастира. Въпреки че общият брой на членовете на църквата остава малък – според една от последните оценки в САЩ те са 25 000 – големият брой ено­рии ѝ осигурява значително географско присъствие, включително в много от големите западни градове.

След пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г. един правос­лавен духовен авторитет от Северна Америка призова вярващите по света да я подкрепят; в Европа един от най-изтъкнатите православни епископи на Запад осъди украинските власти, а не руската армия за зверствата, из­вършени срещу християните по време на войната. Още по-поразителна е амбициозната кампания за спечелване на руските православни сърца и умове – включително в САЩ и други западни страни – която се води от едно подраз­деление на църквата, свързано с руското разузнаване и руското правител­ство.

Тези усилия са толкова мащабни, че привлякоха вниманието на правител­ството на САЩ. По-рано тази година ФБР предупреди лично членовете на православната общност в САЩ, че Русия вероятно използва църквата за до­пълнително набиране на източници за разузнавателни цели на Запад. Членове на общността ни предоставиха копия от документи на ФБР, които са били разпространени сред руските православни и гръцките православни енории. Документите установяват и осветляват дейността на високопоставен член на отдела за външни отношения на Руската православна църква, за ко­гото ФБР подозира, че има връзки с руското разузнаване. Предупреждението на ФБР показва, че църквата може да е дори по-тясно свързана с режима на Путин, отколкото предполагат множество наблюдатели, което пък може да има значими последици за влиянието на Кремъл зад граница. Като се има пред­вид устойчивото присъствие на църквата в западните страни, тези връзки биха могли да затруднят допълнително усилията за изграждане на ефектив­на руска опозиция в чужбина.

Крепостта на Русия и шансът на Путин

Не е изненадващо, собствено, това, че църквата може да изиграе важна роля в подкрепата за стратегическите интереси на Русия. В продължение на векове тя е била тясно свързана с руската държава – отношения, които обхващат историческите периоди от Руската империя през Съветския съюз до Пути­нова Русия. От XVIII в. до Руската революция руският цар е глава на Руската православна църква, която на свой ред дава легитимност на руското имперс­ко управление; руският „бранд“ на православието се основава на концепция­та, че Москва е „Третият Рим“ – наследникът на християнските империи на Древния Рим и византийския Константинопол. Влиянието на църквата също така поддържа (и е подсилено от) национално-имперската идеология за руска­та изключителност, според която мисията на църквата е да служи на царя и да брани свещеното отечество.

По ирония на съдбата комунистическото управление не променя особено тази нагласа въпреки системното преследване на църковните духовни во­дачи от страна на Съветите, конфискуването на църковното имущество и общото обезсилване на влиянието на църквата след болшевишката рево­люция. По време на Втората световна война, когато съветският държавен глава Йосиф Сталин иска от църквата да помогне за сплотяване на населе­нието в защита на Съветския съюз, църковните ръководители откликват на призива му – не от опортюнизъм, а защото отчитат, че идеологията на страната стремително преминава от визия за властта на пролетариата и универсалния комунизъм към една обновена националистическа идеология, която се черпи от славното минало на Руската империя. Сталин разбира, че национализмът е по-вдъхновяващ за войниците, които рискуват живота си в опустошителната война с нацистка Германия, и църквата с готовност прегръща този възглед.

В последните десетилетия на Студената война, независимо от официална­та атеистична реторика на съветското управление, църквата остава бли­зо до държавата. Ето, дядото на един от нас (Солдатов), бидейки в началото на 80-те години на миналия век високопоставен московски военнослужещ, се гордееше, че е бил поканен на православната пасхална служба в Елоховския съ­бор в Москва. Тогава това беше централният храм на страната и поканата беше знак за елитен статус. КГБ следи отблизо църквата, но не само с цел надзор: оперативните работници също така внимателно оценяват духов­ниците и миряните като потенциални агенти и източници.

Още от самото начало на управлението си Путин поиска да постави руската диаспора под свой контрол. Това отчасти се дължеше на факта, че КГБ и църквата споделяха убежде­нието, че страната е под постоянна заплаха от Запада и е заобиколена от многобройни врагове, които се опитват да отслабят Москва. Нещо повече, още от XIII в. Руската православна църква проявява подозрителност към екс­панзията на католицизма на изток, която възприема като опит на Запада да наложи собствената си религия на славянската цивилизация. За КГБ истори­ческата загриженост на руската църква, свързана със заплахата от външно влияние означава, че тя може да бъде използвана за целите на съветските усилия по създаването на идеологическа крепост срещу Запада.

Тясната връзка между църквата и службите за сигурност не приключва с раз­падането на Съветския съюз. Демократичните промени през 90-те години на ХХ в. засягат много области на руското общество, но оставят две институ­ции почти напълно непокътнати: КГБ, който продължава да функционира по същия начин, както преди, въпреки че е разделен на различни звена, и църк­вата. Въпреки призивите на демократичните реформатори и либералните свещеници за радикална реформа на Руската православна църква, усилията им не доведоха до резултат. Напротив, в лицето на Путин църквата намери нов поддръжник и защитник.

През първите години от управлението на Путин ФСБ, която наследи КГБ, пред­прие действия за запазване на православната сфера на влияние. През 2002 г. ФСБ експулсира от Русия петима католически свещеници под претекст, че са уличени в шпионаж. В отплата църквата дава на ФСБ своята благословия: по-късно през същата година в непосредствена близост до площад „Лубян­ка“, на една пресечка от централата на ФСБ в Москва, отново отваря врати катедралата „Света София Премъдрост Божия“. Самият патриарх Алексий II благославя откриването на катедралата на специална церемония, на която присъства и Николай Патрушев, тогавашният шеф на ФСБ – днес ръководи­тел на Съвета за сигурност на Путин.

Руската православна църква може да се окаже дори по-тясно свързана с режи­ма на Путин, отколкото предполагат много наблюдатели.

Покровителството на Путин обаче има своята цена: той очаква от църква­та чрез дейността си в Русия и в чужбина да съдейства за стабилността на неговия режим. От самото начало той иска да постави руската диаспора на Запад под свой контрол. За целта Путин превръща в свой личен проект под­чиняването на Руската православна църква зад граница (РПЦЗ).

Създадена от потомците на Бялата армия в страните, в които руските бе­жанци се заселват през 20-те години на ХХ в., тази църква става известна като „Бялата църква“ (докато изгнаниците наричат нейния аналог в Съвет­ска Русия „Червената църква“, тъй като се предполага, че тя е овладяна от КГБ). От 1951 г. седалището на „Бялата църква“ се помещава в Ню Йорк, на ъгъла на „Парк авеню“ и „Източната 93-та улица“, и по време на Студената война остава изцяло независима от църквата в Москва. Нейният съперник, „Червената църква“, също има присъствие в Ню Йорк – в църквата „Свети Николай“ на „Източната 97-а улица“.

Веднага след като идва на власт, Путин решава да подчини Руската право­славна църква в чужбина на Московската патриаршия. Той лично следи за дъл­гогодишното ухажване на свещениците от Бялата църква, като в някакъв момент изпраща подарък на главата на Бялата църква – впечатляваща по размери икона на последната руска императрица Александра, екзекутирана от болшевишките революционери заедно с цар Николай II и останалите чле­нове на императорското семейство през 1918 г. Изпращайки иконата, Путин сякаш дава знак, че е време да се реабилитира паметта за императорския сан. През май 2007 г. двете църкви подписват споразумение, известно като Акта за канонично общение, по време на тържествена церемония в катедралата „Христос Спасител“ в Москва.

Оттогава насам Руската православна църква в чужбина подкрепя външната политика на Кремъл и участва в неговите пропагандни кампании. През 2014 г. например с подкрепата на църквата „Свети Николай“ в Ню Йорк в Съединени­те щати е въведена спонсорираната от Кремъл инициатива на „Безсмърт­ния полк“, в която руснаците маршируват в Деня на победата, държейки снимки на свои близки, сражавали се във Втората световна война. Руската православна църква зад граница обаче започва да служи на руското разузнава­не и по други начини – тя създава мрежа за прокремълска подкрепа в целия За­пад. В годините преди нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г. тези усилия започват да привличат вниманието на западните правоприлагащи органи, включително ФБР.

Планът на патриарха

През пролетта на 2023 г. ФБР разпространява сред православната общност в САЩ известие в шест страници, озаглавено „Руските разузнавателни служби се възползват от Руската православна църква и други православни църкви“. В предупреждението, което носи печата на ФБР, се назовава и се показва сним­ка на високопоставен служител в руския Отдел за външни църковни връзки – външната служба на Руската православна църква – и се посочва, че има ос­нования да се подозира, че този човек е „служител на руското разузнаване, действащ под неофициално прикритие“. Според предупреждението целта му в Съединените щати е да вербува духовници на Руската православна църква и други православни църкви. Националната пресслужба на ФБР отказа да ко­ментира известието и съдържащата се в него информация, но отбеляза, че Бюрото „редовно се среща и взаимодейства с членове на общността... с цел да привлече общността за съдействие в борбата с престъпната дейност“ и насърчава „членовете на общността, които са забелязали застрашаваща или подозрителна дейност, да съобщават за нея“.

Според публично достъпната информация въпросният руски гражданин е бил обучен в Москва и е работил за Отдела за външни църковни връзки повече от две десетилетия. Тази му дейност е включвала и работа в чужбина, включи­телно в Съединените щати. Според известието, идвайки на посещение в Съ­единените щати, през май 2021 г. църковният служител е бил спрян за кратко и претърсен от американската митническа и гранична служба. Въпреки че не е бил задържан и не му е било повдигнато официално обвинение, последвали­ят преглед на материалите, намерени при обиска, разкрива, че той е носил със себе си – според известието на ФБР – „разузнавателни документи“, вклю­чително документи, свързани както със Службата за външно разузнаване на Русия – СВР, така и с военното разузнаване – ГРУ.

Сред документите е и един меморандум с гриф „поверително“, в който се описва създаването на „система за сътрудничество“ между църквата и ня­колко руски шпионски агенции, включително СВР, ГРУ и ФСБ. В списъка на „об­ластите на взаимодействие“ между църквата и шпионските агенции мемо­рандумът призовава за „подготовка на персонала“ както на църквата, така и на СВР, и предлага църковните служители да бъдат включени в „оператив­ната дейност“ на СВР, като уточнява, че това ще става „изключително с прякото одобрение на патриарха“. В доклада се посочва също, че ГРУ е „го­тово да разшири сътрудничеството“ с църквата, което може „много пос­тепенно“ да включи и „реална дейност на терен“. ФСБ смята, че църквата представлява интерес по такива контраразузнавателни въпроси като „про­тивопоставяне на сектите и разработване на реципрочни действия спрямо чуждестранни организации“. (Пълно копие на меморандума e било приложено към предупреждението на ФБР.)

Според известието на ФБР руският гражданин е пренасял и „досиета, свър­зани с процеса на набиране на източници/агенти“, както и досиета на служи­тели на църквата, включително подробна биографична информация за тях и членовете на техните семейства – информация, която според предупреж­дението може да бъде използвана за изнудване на служители на църквата да участват в шпионски операции. Тези досиета не са включени в предупрежде­нието и твърденията не могат да бъдат независимо проверени. Но членове на православната общност потвърдиха, че руският служител е имал много срещи с църковнослужители в САЩ и е пътувал в тази дестинация още от 90- те години на миналия век.

Опитите да се свържем с руския гражданин бяха неуспешни. Руското посол­ство във Вашингтон и отделът за външноцърковни връзки в Москва не от­говориха на запитванията за коментар относно констатациите на ФБР и дейността на служителя в САЩ. Но в имейл говорител на департамента пише, че лицето „вече не е служител на Департамента за външноцърковни връзки“ и че е било „уволнено“ през юни 2023 г.

От особено значение може да се окаже датата на меморандума, в който се определят новите отношения между църквата и руското разузнаване. Руски източници, близки до Московската патриаршия, които са виждали докумен­та, го отнасят към пролетта или лятото на 2009 г., малко след встъпване­то в длъжност на патриарх Кирил през февруари. Това съвпада с анализа на метаданните от ФБР, който отнася създаването му към края на март 2009 г. Руските източници също така предполагат, че документът вероятно е бил изготвен от църковната администрация по пряка молба на патриарх Кирил. Ако това е вярно, материалът би предоставил още едно доказателство, че Кирил почти веднага е започнал да установява ново ниво на сътрудничество между църквата и руските служби за сигурност – отношения, които, изглеж­да, са се задълбочили през десетилетието, предшестващо нахлуването в Ук­райна през 2022 г.

Свещената война на Москва

В годините след 2009 г., когато Кирил укрепва властта си в Руската право­славна църква, засилващото се присъствие на църквата в държавната ад­министрация на Русия започва да обхваща и армията. Към 2010 г. Руската православна църква придобива нова роля в руската армия посредством въ­веждането на военни свещеници или капелани. През 2020 г. Путин и минис­търът на отбраната Сергей Шойгу присъстваха заедно с патриарх Кирил на освещаването на Храма на въоръжените сили – нов мащабен военно ориен­тиран църковен комплекс край Москва, замислен така, че да символизира цен­тралното място на църквата във военната история на Русия. Инвазията през 2022 г. постави нов акцент върху това място.

От началото на войната църковните икони заляха руските социални медии, заедно с молитви за победа на руската армия и призиви за молитва за вой­ниците на бойното поле. Кирил се превърна в основен говорител на „специ­алната военна операция“, както официално наричат войната в Русия. Така например след обявяването на частичната мобилизация на Путин през сеп­тември 2022 г. Кирил заяви, че „жертвата при изпълнение на военния дълг из­мива всички грехове“. Той нападна и Запада, като каза, че неидентифицирани сили се опитват да превърнат украинците от „част от Светата Единна Рус в държава, враждебна на тази Рус, враждебна на Русия“.

С цел да подкрепи войната църквата също така привлече яростни духовници като Андрей Ткачов – свещеник и телевизионен водещ с украински произход, който напуска Украйна през 2014 г., за да се превърне в един от най-агресив­ните провоенни гласове в църквата. От началото на инвазията неговите видеоклипове в YouTube са широко споделяни сред руските специални сили. Междувременно най-професионалните военни части в Русия, включително специалните сили, прегърнаха религиозни символи в търсене на божествена закрила. Руските батальони са наименувани на руски светци като Алексан­дър Невски, руски княз от XIII в., канонизиран заради военните си победи над шведските и германските кръстоносци.

Още по-забележителни обаче са усилията на църквата да привлече подкрепа за войната извън Русия, включително на Запад. Независимо от факта, че Ру­сия е във война с друга православна страна, Руската православна църква зад граница до голяма степен остава лоялна към Москва. В интервю от август 2022 г. за уебсайт, близък до Московската патриаршия, например архиепис­копът на Монреал и Канада Гавриил оправдава инвазията с формулировки, плътно следващи официалната руска пропаганда. „Русия беше принудена да предприеме мерки за защита от неонацистите, които в продължение на осем години обстрелваха цивилното население в Донбас и продължават да го пра­вят и до днес“, каза той.

През март 2023 г. в Лондон митрополит Ириней, предстоятел на епархията на Великобритания и Западна Европа и един от най-влиятелните епископи в Руската православна църква зад граница, стига още по-далеч, като публикува „Отворено писмо относно преследването на християните в Украйна“, в кое­то цитира „трагедията на невъобразимото и безмилостно преследване на християни, извършващо се в много части на страната“. В писмото се посоч­ва, че вината за това преследване е на украинските власти, а не на руската армия: Митрополит Ириней се позовава на украинското съдебно преследване на духовници от Руската православна църква в Украйна, подкрепящи Кремъл.

Забележително е, че тези двама видни православни служители са родени и из­раснали на Запад. Те не са комисари, изпратени от Москва, и това, че са приели формулировката на Кремъл за войната, не изглежда да е наложено от руско­то правителство. То по-скоро отразява до голяма степен ориентацията на руските православни общности в чужбина: макар много украинци да са напус­нали Московската патриаршия след инвазията, редица църкви и енориаши в други страни са избрали да останат в редовете на Руската православна църква. „Когато войната започна, някои свещеници в Русия заеха антивоенна позиция и бяха подложени на наказания както от страна на църквата, така и от страна на държавата. Повечето свещеници обаче, включително и тези в чужбина, заглушиха всякакви дискусии за войната от страх да не загубят паството си, което като цяло подкрепяше войната“, разказва един от чле­новете на руската православна общност в Ню Йорк.

Причините за тези проруски възгледи са идеологически: много от потомците на първата вълна руски изселници на Запад – хората, напуснали през 20-те го­дини на ХХ век след болшевишката революция, и дори тези, напуснали през 40- те години след Втората световна война – остават вкопчени в спомените за славното имперско минало. Тази част от руската диаспора естествено е при­влечена от националистическите идеологии от XIX век, които Путин прегръ­ща. „За тях Украйна никога не е била държава“, сподели нашият събеседник.

Истинските вярващи на Кремъл

Когато Путин започна инвазията си в Украйна, църковните власти съзря­ха възможност да превърнат страната в пълнокръвен фундаменталистки режим, при който руското православие да се завърне към историческата си роля на крепител на руската държава. Захващането с тази задача предполага все по-тясна колаборация между църква, армия и разузнавателни служби, в резултат на което църквата значително да подсили кампаниите за дезин­формация на руското правителство в чужбина и усилията му да проникне на Запад, особено през отношенията си с руската емигрантска общност.

Като се имат предвид наложените понастоящем ограничения във връзка с руския шпионаж, изглежда, че лицето, идентифицирано от ФБР, не е един­ственият църковен служител, който работи рамо до рамо с руското разузна­ване. След изгонването на толкова много руски дипломати от Европа тради­ционните опции за руските шпиони, често действащи под дипломатическо прикритие, бързо се свиват. Кремъл може да намери приемлива алтернатива в лицето на църквата и нейната широка мрежа от енории. От друга стра­на, подкрепата на Путин и войната в Украйна дават на Руската православна църква нова важна мисия след десетилетия на стагнация и упадък.

Нарастващото фокусиране на руското правителство върху традиционните ценности, империята и милитаризма даде драматичен тласък на Руската православна църква и нейните филиали в чужбина. Това религиозно възражда­не не само укрепва легитимността и издръжливостта на режима на Путин, но и представлява засилваща се заплаха за сигурността, с която Западът ще трябва да се справи.