С Перистерски митрополит Григорий (Папатомас) разговаря Александър Смочевски

Перистерският митрополит Григорий (Папатомас) е роден на 9 септем­ври 1960 г. в гръцкото планинско село Намата (бълг. Пипилища), област Кожани, където завършва и началното си образование. Гимназиално об­разование получава в гр. Птолемаида. Завършва Богословския и Юри­дическия факултет на Солунския Аристотелев университет. Отбива военната си служба през 1983 г. През 1988–1989 завършва магистърска програма в Сорбоната (Париж XI) със специалност „Канонично право“. По същото време завършва още една магистратура в Сорбоната (Париж IV) по специалността „История на религиите и антропология на рели­гията“. През 1994 година му е присъдена докторска степен по канонич­но право за успешно защитената дисертация на тема: „Константино­полската вселенска патриаршия, православните автокефални църкви на Кипър и Гърция и монашеската държава Света гора според единния европейски правноканоничнен подход“ (974 стр. текст + 650 стр. при­ложения), за която получава награда от Френската академия. През 1997 г. защитава постдокторски труд на тема: „Как е установено мо­нашеството в каноните на Църквата и законите на Римската империя (III-VII век). Принос към каноничноправното изследване на установяване­то на монашеството“ (260 стр.). От 1985 г. преподава в системата на гръцкото средно образование, а от 1992 г. е преподавател по богосло­вие и новогръцки език в гръцките училища в Париж, Естония и Литва. От 1994 г. преподава канонично право в Православния институт „Св. Сер­гий“ в Париж. В периода 1998–2000 година е директор на Църковното учи­лище в гр. Килкис (Кукуш). През 1998 г. приема монашество в манастира „Св. Георги“ край гр. Килкис. Същата година е ръкоположен за йеромонах. Малко по-късно е назначен за игумен на манастира. От 2001 до 2004 годи­на е протосингел на Светата митрополия на Франция (Вселенска пат­риаршия) и председател на катедралния храм „Св. Стефан“ в Париж. От 2008 г. е редовен професор по канонично право в Богословския факултет на Атинския национален и Каподистриев университет. Бил е лектор в множество университети в Европа, Азия и Африка. Автор е на множест­во книги, както и на стотици студии и статии в областта на канонич­ното и църковно право и религиознанието.

През 2021 г. е избран за митрополит на Перистери (многолюден район на Атина).

По време на последната фаза на българския разкол оказва решаваща екс­пертна помощ в защита каноничността на Българската православ­на църква. На своето редовно заседание на 10 септември 2024 г. Свети­ят синод взе решение да награди митрополит Григорий (Папатомас) с най-високото си отличие – ордена „Свети Йоан Рилски“, първа степен, в знак на признателност и за особени заслуги към БПЦ. По този повод ре­шихме да се обърнем към него с няколко въпроса.

Ваше Високопреосвещенство, наскоро бяхте в България по повод предста­вянето на книгата Гражданскоправен статус на Българската православ­на църква (изд. Фондация „Зографско наследство“, поредица „Каноничен пътепоказател“, София, 2024) от доц. д-р Мария Кьосева, в която се раз­глежда мястото на БПЦ в българския правен ред. Какви са вашите впечат­ления от срещите, които проведохте в България, и как оценявате място­то на БПЦ?

С особена радост приех поканата да участвам в представянето на този научен труд. Става дума за едно юридическо изследване, работата по кое­то започна преди повече от едно десетилетие. Тогава приснопаметният Неврокопски митрополит Натанаил ме запозна със своето духовно чедо Мария Кьосева. Тя, като млад учен, се нуждаеше от методологична помощ и напътствия. Опитах се да дам насоката, да очертая траекторията, коя­то според мен трябваше да следва едно подобно изследване, посветено на Българската православна църква като субект на правото. С Мария Кьосева имахме поредица от срещи – в Солун, в Неврокоп (Гоце Делчев) и в София (на Всеправославната среща през 2009 г.), по време на които обсъждахме раз­лични аспекти от нейната докторска дисертация. Работата по подобно научно изследване в условията на посткомунизъм, в една постсхизматична ситуация, в каквато се намираше Българската църква тогава, беше трудна и отговорна задача, с която Мария Кьосева се справи отлично. Запознах се с една млада жена с вяра в Бога и с любов към Църквата Христова, която пре­живяваше въпроса за преодоляването на разкола в БПЦ като своя лична кауза. Разколът в БПЦ беше повод за това авторката да се занимае с тази тема и по един научно обоснован начин да изясни всички аспекти на правосубектност­та на БПЦ. Последната фаза от преодоляването на разкола в БПЦ съвпада по време с началото на работата по този научен труд. В основата на книгата стои каноническият принцип за едната и единствена (уникална) Българска православна църква – Българска патриаршия с едно-единствено наименова­ние, с една-единствена канонична йерархия. Стои принципът, според който юридическото следва каноническото, а не обратното. Действително ней­ните дългогодишни усилия дадоха много добри плодове. Новопубликуваният научен труд е единствен по рода си в българската и международната юриди­ческа литература. Това се доказва на практика и от изключителния интерес към премиерата в препълнената зала на Българската академия на науките, на която присъстваха много клирици, учени, богослови, юристи и държавници.

Какви са накратко основните приносни моменти в книгата?

Мария Кьосева заслужава да бъде поздравена за това, че съумя да съчетае вед­но три равнища на анализа: богословско (христологично и еклисиологично), каноническо-юридическо (отношения държава – Църква) и чисто юридическо (гражданскоправен аспект). Става дума за един синтез, който ни позволява да разберем както църковния, така и държавноправния аспект на въпроса, при това с един строго научен подход. Заслужава си човек да се запознае вни­мателно с този научен труд и да се задълбочи в тези въпроси, които са от жизнено значение за миналото, настоящето и бъдещето на Българската пра­вославна църква.

В деня на представянето на книгата Светият синод на БПЦ взе единодуш­но решение да ви награди с най-високото си отличие – ордена „Свети Йоан Рилски“, I степен, „за особени заслуги за преодоляване на разкола в БПЦ – БП“. Как оценявате това отличие?

Както казах в началото, поводът да дойда в България беше премиерата на гореспоменатата книга. Предложението да бъда удостоен с това високо от­личие от Светия синод на БПЦ ме свари неподготвен. Това за мен беше изне­нада, една радостна изненада. Орденът, който носи името на покровителя на българския народ – великия отшелник преподобни Йоан Рилски – за мен е още едно свидетелство за това, че всички православни сме едно, част сме от една Църква. Неслучайно в издадената преди няколко години на български език книга с мои студии и статии Съвременни и бъдещи предизвикателства пред Православната църква написах в началото като посвещение нещо, в кое­то дълбоко вярвам: „На Българската църква, която – бидейки също Христова Църква и Негово Тяло – е и за мен моя Църква, за добрия подвиг, който осъ­ществява в Историята“.

Прочетох с интерес мотивацията на Светия синод за награждаването ми с това голямо отличие, която по много точен начин описва и моята особена – бих казал, благословена от Бога – връзка, която имам с БПЦ вече повече от десетилетие и половина: „В резултат от разкола в БПЦ – БП (от 1991 г. и след това: 1992 – 1998 – 2009 г.) и предявените произволно материални и имущест­вени претенции от страна на отделилите се от единството на Църквата клирици, след дълъг 20-годишен времеви период те напуснаха българските държавни граници и достигнаха вече до най-висшия съд, който съществува в Европейския съюз за такива или подобни на тях казуси – до Европейския съд по правата на човека. Поради недостатъчната осведоменост на членове­те на ЕСПЧ относно църковноканоничните особености на православните поместни църкви схизматиците спечелиха на първата инстанция. По това време (2009 г.) Българската патриаршия се нуждаеше от едно канонично екс­пертно мнение, което би могло да изясни въпроса пред европейските съдии от църковноканонично гледище, и така тя се обърна към архим. Григорий Папатомас в качеството му на експерт канонист, професор по канонично право в Богословския факултет на Атинския университет и в Православния богословски институт „Свети Сергий“ в Париж. Експертната помощ от страна на архим. (сега митрополит) Григорий Папатомас е била винаги на­пълно безвъзмездна. Предоставеното канонично експертно мнение от ар­хим. Григорий Папатомас заедно с неговото по-късно допълнение (относно термина „източноправославна църква“) послужиха за оправдаването на БПЦ – БП в гореспоменатия съдебен процес и станаха една от предпостав­ките за по-сетнешното пълно преодоляване на разкола в БПЦ – БП. Заслугата на архим. (сега митрополит) Григорий Папатомас за БПЦ – БП, за признаване на нейната каноничност е безспорна. Той подкрепи БПЦ – БП в изключително труден за нея и за българската държава момент“.

Действително точно такава беше последователността на събитията пре­ди петнайсет години. Контактът от страна на Светия синод на Българската църква и по нареждане на приснопаметния патриарх Максим беше осъщест­вен тогава от гръцкия възпитаник – Неврокопския митрополит Натанаил, който поиска от мен, в качеството ми на акредитиран специалист, едно канонично експертно мнение, понеже бях участвал и като представител на Гръцката църква в официалната Всеправославна среща на представителите на православните поместни църкви в София (март 2009 г.). В случая бях помо­лен да съставя експертното мнение директно на френски език (т.е. на офи­циалния език на ЕСПЧ), за да бъдат избегнати случайни двойни преводачески недоразумения (в случай че експертизата би била съставена първо на гръцки, както в началото беше поискано, да се преведе след това от гръцки на бъл­гарски, а после – от български на френски език, за да бъде изпратена в ЕСПЧ). Така експертното мнение беше съставено същия месец, непосредствено след Всеправославната среща в София, организирана от Българската патри­аршия (11–12 март 2009 г.), както и след първоинстанционното решение, кое­то Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) прие против канонична­та БПЦ и в полза на българските разколници (22 януари 2009 г.). Експертното мнение беше официално изпратено тогава на патриарх Максим и до Светия синод в София, който от своя страна – със синодно решение – заедно с офи­циално придружително писмо го изпрати в ЕСПЧ в Страсбург в началото на лятото на 2009 г.

При своето произнасяне Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) взе предвид решително експертното мнение по време на съдебния процес по де­лото за Българската църква с ответник схизматичната така наречена (със същото наименование) „Българска православна църква“ и се опря – в църков­но отношение – върху аргументите за правноканоничност, които бяха изло­жени в обширния му текст, за да отсъди по този казус. Накрая петчленният състав на ЕСПЧ оправда тържествено Българската църква пред разколници­те и издаде окончателното си решение на 22 юни 2010 г. в полза на историчес­ката и канонична Българска църква.

В края на юни т.г. беше избран нов предстоятел на БПЦ – Негово Светейшество патриарх Даниил. Какви са вашите впечатления от пър­вата ви среща с него?

Най-важното нещо при всяка първа среща – и това се отнася до всички – е човек да подхожда без предубеждения. През двудневния си престой в София на няколко пъти имах възможността да разговарям с Негово Светейшество Българския патриарх Даниил. При нашите разговори с него по време на на­граждаването ми, след премиерата на книгата, както и на следващия ден в сградата на Софийската света митрополия установих, че става дума за един предстоятел на Българската църква, който живо се интересува, преживя­ва и страда за православното единство – както във вътрешен, така и във външен план. Тоест той осъзнава отговорността по съхраняване и укреп­ване както на вътрешното единство в своята Църква, в самата Българска патриаршия, така и за единството на междуправославно равнище. Що се отнася до вътрешното единство, при разговорите си с патриарх Даниил ус­танових, че у него има доброто желание за сътрудничество с членовете на Светия синод на БПЦ. Това според мен по най-очевиден начин стана ясно от факта, че заедно с моето награждаване Светият синод в София е взел едино­душното решение за награждаването със същото отличие и на Вселенския патриарх Вартоломей в качеството му на носител на отговорността за координацията – винаги и задължително по един съборен начин (συνοδικῷ τῷ τρόπῳ) – на всеправославното единство. Освен това, що се отнася до вът­решното единство в БПЦ, мога да кажа, че премиерата на гореспоменатия научен труд на Мария Кьосева се превърна също така в израз на това толкова ценно и важно за Църквата вътрешно единство. Всички се обединиха около факта, че подобна книга, в която се разглежда фундаментален въпрос като този за правосубектността на БПЦ, е важно събитие. Защо? Защото става дума за самата Църква Христова, за нейния статус като лице на правото. Това означава, че в България има немалко хора, които желаят тяхната по­местна църква да бъде с активно присъствие в обществото, да има своето законово гарантирано място в него, да има всички онези обективни предпос­тавки, които са необходими за нейната спасителна мисия.

В кръга на шегата нека споделя и следното. След премиерата патриарх Даниил ме покани на кок­тейла по повод на представянето. Мигновено обаче той беше заобиколен от множеството, буквално окупиран от присъстващите, което не му позволи да се освободи дори за минутка. Това показва още веднъж, че нашите братя и сестри в България имат живата потребност да имат пред себе си пред­стоятел, който да ги обединява, да общува, да съдейства за това всички да бъдат едно в Христа. Това е и моето пожелание: да пазим единството! Това единство е твърде скъпо, за да бъде рискувано или разрушавано. Защото Църквата означава събор и общение.