Ставрофорен иконом проф. Константин Галериу (1918–2003) e един от най-обичаните православни румънски духовници. Служи като свещеник в църква­та „Св. Силвестър“ в Букурещ в продължение на 30 години, а успоредно с енорийското си служение от 1990 г. до края на земния си път заема и длъжността викарий на Архиепископията на Букурещ. Дългогоди­шен преподавател в Богословския факултет на Бу­курещкия университет, оставил богато богослов­ско наследство както чрез своите трудове, така и чрез влиянието си върху едни от най-изтъкнатите съвременни румънски богослови, които са били негови ученици. В началото на 50-те години на миналия век няколко пъти е изпращан в затвора от службите на тотали­тарната власт заради мисионерската си дейност, включително и в трудовия лагер „Валеа Неагра“ за няколко месеца през 1953 г.

Живеем в Христовото Рождество и от пълнотата на този дар истори­ята получава смисъл, който постоянно се обновява. С неподправено свято вълнение слушаме вдъхновения химн на Тържеството: „Девата днес ражда Свръхестествения и земята принася пещера на Непристъпния, ангелите за­едно с пастирите славословят, а мъдреците пътуват със звездата, защото заради нас се роди Младенец – предвечният Бог“[1]. Това е кардинален, уникален факт: Бог от Своята вечност и вездесъщие идва при нас в това „днес“ на на­шето време и на конкретно „място“ на нашата Земя, във Витлеем. Ние разби­раме, че Бог Отец, нашият небесен Баща, родил във вечността Своя Син, как­то казва псалмопевецът: „Господ Ми каза: Син Мой си Ти; Аз днес Те родих“ (Пс. 2:7), сега изпраща Своя Син във времето, при изпълването на времената: „ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил“ (Ис. 7:14), или, каквото е тълкуванието според Евангелието, „с нас е Бог“ (Мат. 1:23).

„Заради нас се роди Младенец – предвечният Бог.“ И чрез Рождеството на Сина на небесния Отец, Бог и Човек пред нас се въплъщава, разкрива се Любовта. В недрата на сътворението на този свят лежи извечната любов на Отца чрез Сина в Светия Дух. Божествената любов е съзидателна: „Всичко чрез Него стана…“ (Иоан. 1:3). Всяко бебе е новост, нещо уникално, неповторимо, икона на иконата на Неговия единороден Син. Това е тайна на Божието творение, едно безкрайно „днес”… Спасителят, Синът на родителската любов, казва: „Моят Отец досега работи, и Аз работя“ (Иоан. 5:17).

Усилно размишлявайки в духа на светите отци на Църквата, ясно виждаме: само от злоба, от завист към Сина на небесния Отец се роди изкушението на дявола и внуши у човека човекоубийствени мисли (вж. Иоан. 8:44), сеейки в све­та нелюбов, вражда, поквара, кръв, терор и смърт. Как Ирод „отпразнува“ събитието на Рождеството на Божия Син? „Принасяйки“ като зла жертва убийството на онези младенци, родени в едно време с нашия Господ (вж. Мат. 2:16). Колко такива „по образа и подобието” на Ирод са се нароили днес, даже „празнично“ тържествуващи, колко много въплъщения на злото и смъртта в този свят?! Но само в Любовта, открита от Отца към Сина, само в нея е Животът, истинният Принцип на битието: „Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен“ (Иоан. 3:16). Ето как се откровява, учи и живее спасителната Любов на Бога, на небесния Отец: чрез дара на Неговия Син за света.

Всяка религия говори за Създателя и дори някои Го наричат „Отец“. Най- древната и най-разпространената молитва на човечеството е отправена към небесния Отец, казва Мирча Елиаде. Но дали Бог е известен и прославян в някоя друга религия като Бащата на вечната и спасителна Любов? Дори и ние християните, които изповядваме в нашия Символ на вярата, че Синът „зара­ди нас и заради нашето спасение слезе от небесата“, дори и ние – дали живеем по пълнокръвен, истинен начин любовта на Бога като Баща на Сина и на сами­те нас? Терзанията на съвестта и страданието в света не могат да бъдат изцелени, ако Бог не бъде познат, изповядан и живян от всички хора навсякъ­де по света като Любов, като вечен Баща на Сина на Неговата любов. Той не може да бъде наистина познат, ако мислим за Него като за някакъв самотник, пребиваващ в метафизическо уединение, като отшелник в небесата, без да бъде съзерцаван заедно с вечния Му Син и заедно с братята на Сина Му, стра­дащи от Иродовци, Неговите деца, всички „синове на Всевишния“ (Пс. 81:6).

Може да усетим Любовта Му от прегръдката на родителските Му ръце:„ Твоите ръце ме сътвориха и устроиха...“ (Пс. 118, 73). […] И Този, който ни е съградил, Той ни и спасява. Не можем да очакваме спасение от някого, който подлежи на изменчивост, на преходност; който е владян от страхове и е под­властен на смъртта. Само божественият Младенец, роден във витлеемски­те ясли и Чийто завършек не завършва със смърт, а с Възкресение и Живот, може да спаси човечеството. Само Той е нашето избавление. Ето защо Нюман ще каже: „Рождество означава смъртта на нашето отчаяние“, смъртта на смъртта чрез божествената Любов.

Свети Григорий Синаит учи много ясно – определението за истинна вяра е виждането и знанието в яснота на двата догмата на християнството – за Троичността и за двоичността. Троицата да бъде разбирана като неслитна по Лица и неразделна, в единство, а двоичността – в двете природи и двете воли на Христос, божествена и човешка. Така ни се разкрива божествената Любов, така и да я живеем наистина.

Да живеем в Тайната на Светата Троица: Бог е любов, защото е Троица. Любовта, истинската любов, означава екстаз, „излизане от себе си“. Да оби­чаш означава да живееш живота на другия. От дълбините на божественото Откровение ни се разкрива: ако човекът е замислен от вечността сам за себе си, той би бил способен да обича само и единствено себе си. Между двамина любовта е споделена, единият вкусва живота чрез другия. Но съвършената, жертвената, съживителната, екстатичната, сияещата, безусловната, пло­доносната любов се явява само в троичността.

В светлината на Троичната тайна ни се разкрива природата на Любовта: родителска, синовна, духовна. За света тази Любов се открива чрез Въплъщението и Рождеството на Христос, Бога и Човека. Ето как е възмож­но да се разбере божествената Любов, дълбоко зазидана в делото на нашето сътворение и спасение.

Да празнуваме всички християни слизането на Бога при нас в светлината на Любовта. Свети Григорий Богослов, възпяващият любовта в Светата Троица, призовава: „Христос се ражда – славете Го; Христос слиза от небето – излезте да Го посрещнем; Христос е на земята – духовно да се възнесем!“. Тоест Бог слиза при нас, за да може ние да се издигнем нагоре. Как? Чрез любов­та и смирението на Витлеемската пещера. Иисус Христос ни казва: „… никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене“ (Иоан. 14:6). Възнасяме се при Отца, от света на тлението и смъртта в спасителния свят на Любовта, потопени в Неговата родителска любов и имайки в съзнанието си Лика на Младенеца от Витлеемските ясли, лицето на всяко дете, растящо в Неговата и в на­шата любов... Светият апостол Павел ни казва да бъдем благодарни „на Бога и Отца, Който ни направи способни да участвуваме в наследството на све­тиите в светлината, избави ни от властта на тъмнината и ни премести в царството на възлюбения Си Син“ (Кол. 1:12-13).

В дълбините на ума и сърцето ни нека се издигнем от ужаса на падението, в което се намираме, и да се обновим в Светлината на любовта! Христос се ражда! Любовта се ражда! Да усетим как се ражда Любовта чрез силата на бла­годатта и в нас – Любовта към Бога и към ближния, към брата до мен, в който виждам Самия Христос! Амин.

Източник: Crestinortodox.ro

Превод от румънски: Сандра Керелезова