Владимир Филимонович Марцинковски (1884 – 1971) е руски мисионер, проповедник и писател. През 1913 г. напуска добре платена държавна работа и става лектор в Християнското студентско движение, основано от барон Павел Николаи. След революцията няколко пъти е арестуван заради мисионерските си беседи и публични диспути, провеждани по цяла Русия, а през 1923 г. е прогонен от болшевишкия режим. Следващите седем години изнася лекции в университети и църкви в Европа, пише няколко книги. Адресът ми е вагон трета класа, непушачи – казва той за живота си в емиграция. През 1930 г. интересът му към историята на еврейския народ го води в Палестина, където се жени и окончателно се заселва на планината Кармил. В Палестина продължава да проповядва Евангелието на евреи и араби, дълбоко уважаван сред интелектуалния елит и обичан от съгражданите си. Ръководи християнска община в град Хайфа. По-известните му книги и статии са: Записки на вярващия, Христос и евреите, Смисълът на живота, Достоверно ли е Евангелието, Науката и религията, Смисълът на страданието, Изкуплението и др.