Евгений Трубецкой

Евгений Николаевич Трубецкой (1863 – 1920) е руски княз, философ и общественик. Потомък на стар дворянски род, той учи право в Московския университет, като се увлича и от история на философията. Магистър (1892 г.) и доктор (1897 г.) по философия, като и двете му дисертации са посветени на средновековната западна религиозна мисъл. Отначало е професор по философия в Киевския университет, а след това – в Москва. През 1907 – 1908 г. е член на Държавния съвет и един от основателите на Съюза за мирно обновление. В политическите си възгледи Трубецкой е привърженик на еволюционния демократизъм. Отхвърля идеите на болшевишката революция и в годините на Гражданската война се превръща в един от идеолозите на бялото движение. Умира през 1920 г. в Новоросийск по време на евакуацията на Доброволческата армия. В своята философия Трубецкой е последовател на Владимир Соловьов и неговата метафизика на всеединството, което се дължи и на тяхното петнадесетгодишно лично познанство. В по-късните си произведения Трубецкой отхвърля някои от възгледите на Соловьов и се стреми да изгради систематическа философия на Богочовечеството. Плодовит писател, Трубецкой е автор на повече от 20 книги и брошури от областта на религията, философията, правото и политиката. Сред най-важните му произведения са Миросозерцание Вл. Соловьева (Москва, 1913, т. 1–2), Метафизические предположения познания (Москва, 1917) и Смысл жизни (Москва, 1918).