Аврелий Августин

Аврелий Августин е роден на 13.11.354 г. в Тагаста, Северна Африка. Учи там, в Мадавра и Картаген. Преподава граматика и реторика в Тагаста, Рим и Милано. Получава кръщението си на 24.04.387 г. в Милано. Връща се в родния си град, където става свещеник, а през 395 г. е ръко-положен за епископ на град Хипон. Умира на 28.08.430 г. Канонизиран е през 1295 г., обявен е за учител на Църквата. Автор е на много съчинения – над 110, събрани в повече от 240 книги. Влиянието му върху богословието, философията и изобщо стила на християнската култура е трудно за сравняване с ефекта от чието и да е друго дело. Почитан и от Латинската, и от Източната църква, той оказва мощ-но въздействие и върху двете традиции, особено върху първата, носеща и до днес неговия отпечатък. Неслучайно Августин бива именуван „учителят на Запада.