Леон Блоа (1846–1917) е френски писател и християнски мислител, който има особено място в литературата от края на XIX и началото на ХХ в. започва литературната си кариера като секретар на писателя Барбе д’Орвили, допринесъл за обръщането му към католицизма. От този период датират и първите му две книги: Откривателят на глобуса (посветена на Христофор Колумб) и Мислите на един предприемач (сборник статии, които предизвикват скандал и разкриват яркия му талант на памфлетист). Голямата слава идва след публикуването на романа Отчаяният (1886). В него чрез персонажа на своя двойник Каин Маршноар авторът изобличава лицемерния буржоазен морал и сантиментализма на литературата от „края на века”, довели до криза на ценностите в един все „по-безбожен свят”. Отчаяният разкрива и друг един аспект у Леон Блоа: вдъхновението му на визионер, което разполага неговото творчество в Абсолютното, в трансцендентността на историята. Вторият му роман, Бедната жена, (1897) разгръща тези теми в още по-силна съпричастност към „унизените и оскърбените”, заради което го обявяват за „френския Достоевски”. Паралелно с литературните си творби, Леон Блоа публикува през десетилетията и томовете на своя Дневник: историята на един живот, започнала под наслова Неблагодарният просяк (1898), за да приключи с посмъртната публикация на записките от края на Първата световна война, обединени под названието Вратата на смирените (1920).